1Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
1ПАС, ҳар кас бояд моро ходимони Масеҳ ва муваккалони асрори Худо ҳисоб кунад;
2При туй, което тук се изисква от настойниците е, [всеки] да се намери верен.
2Аз муваккалон талаб карда мешавад, ки ҳар яке амин барояд.
3А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки [съд;] даже аз не съдя сам себе си.
3Барои ман хеле кам аҳамият дорад, ки шумо, ё одамони дигар, дар ҳаққи ман чй гуна ҳукм мекунед; худи ман ҳам ҳукме дар ҳаққи худ намекунам.
4Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
4Зеро ки ман дар худ аӣбе намебинам, лекин бо ин худро сафед намекунам; ҳукмкунандаи ман Худованд аст.
5Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи [подобаващата] нему похвала от Бога.
5Бинобар ин ба ҳеҷ ваҷҳ пеш аз вакт, яъне то даме ки Худованд биёяд, ҳукм накунед, ки маҳз Ӯ чизҳои дар торикй пинҳонро равшан ва ниятҳои дилҳоро сшкор хоҳад кард, ва он гоҳ ҳар кас аз ҷониби Худо таҳсин хоҳад ёфт.
6И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не [престъпвате] границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
6Ва инро, эй бародарон, ман ба хотири шумо ба худам ва ба Апӯллӯс нисбат додам, то шумо аз мо ёд гиред, ки касе бештар аз он чи навишта шудааст, окилтагюпш накунад, ва ҳеҷ яке аз шумо дар пеши дигаре бо худ наболад.
7Защото, кой те прави да се отличаваш [от другиго?] И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
7Зеро кист, ки туро бартарӣ додааст? Ва чӣ чизе дорӣ, ки нагирифта бошӣ? Ва агар гирифта бошӣ, чаро фахр мекунӣ, ки гӯё нагирифта бошӣ?
8Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате [и то] без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
8Шумо аллакай сер шудаед, аллакай сарватдор шудаед ва бе мо салтанат меронед. Кошки салтанат мерондед, то ки мо низ бо шумо салтанат ронем!
9защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
9Зеро гумон мекукам, ки Худо мо, ҳаввориёнро монанди касони охири саф, ки ба марг маҳкум шудаанд, намоён кардааст, чунки мо барои ҷаҳон, ҳам барои фариштагон ва ҳам барои одамон, ба тамошогоҳе мубаддал шудаем.
10ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.
10Мо ба хотири Масеҳ ҷоҳил ҳастем, лекин шумо дар Масеҳ ҳаким ҳастед; мо нотавон, лекин шумо тавоно; шумо соҳиби ҷалолат, лекин мо дар залолат.
11Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,
11То ҳамин соат гурусна ва ташна, бараҳна ва шаллоқхӯр ва сарсону саргардон ҳастем,
12трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;
12Ва заҳмат кашида, бо дастҳои худ кор мекунем. Моро дашном медиҳанд, мо баракат медиҳем; ба мо зулм мекунанд, мо тоқат меоварем;
13като ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.
13Ба мо бӯҳтон мезананд, мо зорию илтиҷо мекунем; мо мисли хасрӯбаи ҷаҳон ва ахлоти ҳама то ҳамин вақт мебошем.
14Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.
14Ин суханонро на аз барои он навиштаам, ки шуморо хиҷил кунам, балки шуморо чун фарзандони маҳбуби худ насиҳат медиҳам.
15Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.
15Зеро, агарчи шумо ҳазорон носеҳон дар Масеҳ доред, лекин падарони бисьёр надоред: ман шуморо дар Исои Масеҳ ба воситаи Инҷил ба дуньё овардаам.
16Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.
16Бинобар ин аз шумо илтимос мекунам: ба ман тақлид намоед, чунон ки ман ба Масеҳ тақлид менамоям.
17По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива [пътища], каквито получавам навсякъде във всяка църква.
17Барои ҳамин ҳам ман Тимотиюсро назди шумо фиристодам, ки ӯ фарзанди маҳбуб ва мӯътабари ман дар Худованд аст; ва ӯ роҳҳои маро дар Исои Масеҳ ба ёди шумо хоҳад овард, чунон ки ман дар ҳама ҷо дар ҳар калисо таълим медиҳам.
18Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.
18Баъзе касон мағрур шудаанд, ба гумони он ки ман назди шумо намеоям;
19Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.
19Аммо ба қарибй, агар Худованд бихоҳад, назди шумо хоҳам омад, ва на сухани мағруронро, балки куввати онҳоро хоҳам донист,
20Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.
20Зеро ки Малакути Худо на дар сухан, балки дар қувват аст.
21Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?
21Чиро афзал медонед? Оё бо таёқназди шумо биёям, ё ки бо муҳаббат ва рӯҳи мулоимат?