¹А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.

¹ДАР бораи он чи ба ман навишта будед, барои одам хуб аст, ки ба зан даст нарасонад.

²Но, за [да се избягват] блудодеянията, нека всеки [мъж] има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.

²Аммо, барои пешгирӣ кардани зино, бигзор ҳар мард завҷаи худро дошта бошад, ва ҳар зан шавҳари худро дошта бошад.

³Мъжът нека има с жената дължимото [към нея] сношение; подобно и жената с мъжа.

³Бигзор шавҳар вазифаи заношӯиро нисбат ба зани худ ба ҷо оварад; ҳамчунин завҷа нисбат ба шавҳари худ.

⁴Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.

⁴Завҷа бар ҷисми худ ихтиёрдор нест, балки аз они шавҳар аст; ҳамчунин шавҳар бар ҷисми худ ихтиёрдор нест, балки аз они завҷа аст.

⁵Не лишавайте един друг от [съпружеско сношение], освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.

⁵Аз якдигар канорагирӣ накунед, магар ба муддате, бо ризогии ҳар ду, то ки ба рӯзаву дуо шуғл кунед ва аз нав якҷоя шавед, то ки шайтон шуморо, ба сабаби худдорӣ карда натавонистанатон, ба васваса наандозад.

⁶Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.

⁶Лекин инро ман ба тариқи маслиҳат мегӯям, на ба тариқи фармоиш.

⁷Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.

⁷Зеро мехоҳам, ки ҳамаи одамон мисли ман бошанд; аммо ҳар кас лаёқати ба худ хосе аз Худо дорад, яке ин тавр, дигаре ба таври дигар.

⁸А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.

⁸Лекин ба муҷаррадон ва бевазанон мегӯям: барои онҳо хуб аст, ки мисли ман бимонанд;

⁹Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.

⁹Аммо агар худдорӣ карда натавонанд, бигзор никоҳ кунанд; зеро ки никоҳ кардан аз сӯхтан дар оташи шаҳват беҳтар аст.

¹⁰А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;

¹⁰Ба онҳое ки никоҳ кардаанд, на ман фармоиш медиҳам, балки Худованд: завҷа аз шавҳараш набарояд, -

¹¹(но, ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.

¹¹Ва агар барояд, бояд муҷаррад бимонад, ё ки бо шавҳараш оштӣ шавад, - ва шавҳар завҷаашро талоқ надиҳад.

¹²А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.

¹²Ба дигарон ман мегӯям, на Худованд: агар бародаре завҷаи беимон дошта бошад, ва он завҷа розӣ бошад бо ӯ зиндагӣ кунад, ӯ набояд аз вай ҷудо шавад.

¹³И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.

¹³Ва завҷае ки шавҳари беимон дошта бошад, ва он шавҳар розй бошад бо вай зиндагй кунад, вай набояд аз ӯ ҷудо шавад;

¹⁴Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, [своя мъж;] инак чадата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

¹⁴Зеро ки шавҳари беимон ба воситаи завҷаи имондораш қудсият пайдо мекунад, ва завҷаи беимон ба воситаи шавҳари имондораш қудсият пайдо мекунад; вагар на фарзандони шумо нопок мебуданд, ва ҳол он ки дар асл онҳо муқаддас ҳастанд.

¹⁵Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива [случаи] братът или сестрата не са поробени [на брачния закон]. Бог, обаче, ни е призвал към мир.

¹⁵Аммо агар беимон чудо шудан хоҳад, бигзор чудо шавад; дар чунин вазъият бародар ё хоҳар дигар вобаста нест; Худованд моро ба осоиштагӣ даъват намудааст.

¹⁶Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?

¹⁶Зеро аз куҷо ту донй, эй завҷа, ки шавҳаратро наҷот хоҳӣ дод? Ё аз куҷо ту донӣ, эй шавҳар, ки завҷаатро наҷот хоҳӣ дод?

¹⁷Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил [сили], и всеки както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.

¹⁷Бигзор ҳар кас дар он ҳолате ки Худо ӯро насиб кардааст, ва ҳар кас дар он вазъе ки Худованд ӯро даъват намудааст, бимонад. Дар ҳамаи калисоҳо ман ҳамин тавр дастур медиҳам.

¹⁸Обрязан ли е бил призован някой [във вярата], да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.

¹⁸Агар шахси махтуне даъват шуда бошад, орзуи номахтунӣ накунад; ва агар номахтуне даъват шуда бошад, хатна накунад.

¹⁹Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но [важното е] пазенето на Божиите заповеди.

¹⁹Хатна ҳеҷ аст, номахтунй ҳам ҳеҷ аст, балки аз ҳама муҳимтар риояи аҳкоми Худост.

²⁰Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован [във вярата].

²⁰Ҳар кас дар ҳар ҳолате ки даъват шудааст, дар ҳамон бимонад.

²¹[В положение на] роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай [случая]);

²¹Агар дар ҳолати ғуломӣ даъват шуда бошӣ, нороҳат нашав; балки агар озод шуда тавонӣ ҳам, аз фурсат истифода бар.

²²защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.

²²Зеро гуломе ки дар Худованд даъват шудааст, озоди Худованд аст; инчунин шаҳси озоде ки даъват шудааст, ғуломи Масеҳ аст.

²³С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.

²³Шумо ба нархи гарон харида шудаед: ғуломи одамон нагардед.

²⁴Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.

²⁴Ҳар кас дар ҳар ҳолате ки даъват шудааст, эй бародарон, дар ҳамон назди Худо бимонад.

²⁵Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.

²⁵Дар Хусуси бокираҳо аз Худованд фармоише надорам, лекин, ҳамчун шаҳсе ки аз Худованд марҳамат ёфтааст, ки амин бошад, маслиҳати худро баён мекунам.

²⁶И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека така да остане както си е.

²⁶Пас, ба сабаби тангии вазъияти ҳозира, ман онро беҳтар медонам, ки барои одам хуб аст, агар ҳамон тавр, ки ҳаст, бимонад.

²⁷Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.

²⁷Оё зандор ҳастӣ? - толиби талоқ набош. Оё безан ҳастӣ? - толиби зан набош.

²⁸Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

²⁸Аммо агар зандор ҳам шавӣ, гуноҳе намекунӣ; ва агар бокирае ба шавҳар расад, гуноҳе намекунад. Лекин чушга касон дар чисм азобҳо хоҳанд дошт; ва ман ба шумо раҳмхӯрӣ мекунам.

²⁹Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

²⁹Ба шумо, эй бародарон, инро мегӯям: вақт танг аст, ба тавре ки зандорон бояд мисли безанон бошанд;

³⁰и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като че [нищо] не притежават;

³⁰Ва гирьёнон мисли он ки гирьён набошанд; ва шоддилон мисли он ки шоддил набошанд; ва харидорон мисли он ки хариде накарда бошанд;

³¹и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние {Гръцки: Образът.} на тоя свят преминава.

³¹Ва онҳое ки аз ин ҷаҳон фоида мебаранд, мисли он ки фоидабар набошанл; зеро ки сурати ин ҷаҳон гузарон аст.

³²А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;

³²Ман хоҳиш дорам, ки шумо беғам бошед. Марди безан дар бораи он чи ба Худованд оид аст, гамхорӣ мекунад, ки чӣ гуна ба Худованд писанд афтад;

³³а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.

³³Аммо марди зандор дар бораи он чи ба ҷаҳон оид аст, ғамхорй мекунад, ки чӣ гуна ба завҷааш писанд афтад. Дар миёни зани шавҳардор ва бокира ҳам фарқе ҳаст:

³⁴Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.

³⁴Зани бешавҳар дар бораи он чи ба Худованд оид аст, ғамхорӣ мекунад, ки чӣ гуна ба Худованд писанд афтад, то ки ҳам дар ҷисм ва ҳам дар рӯҳ муқаддас бошад; аммо зани шавҳардор дар бораи он чи ба ҷаҳон оид аст, ғамхорӣ мекунад, ки чӣ гуна ба шавҳараш писанд афтад.

³⁵И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.

³⁵Инро ман ба фоидаи шумо мегӯям, на аз барои он ки банду боре бар шумо андозам, балки барои он ки шумо боодобона ва пай дарҳам дар ибодати Худованд бошед, бе он ки чизе ба ин монеъ шавад.

³⁶Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към [дъщеря] си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.

³⁶Лекин агар касе рафторашро ба бокираи худ номуносиб донад, ки вай ба синни балоғат расида, бе шавҳар мемонад, бигзор ӯ он чи мехоҳад, бикунад, - гуноҳе намекунад; бигзор онҳо ба шавҳар бирасанд.

³⁷Но който стои твърд в сърцето си, и не бива принуден, но има власт [да изпълни] волята си, и е решил в сърцето си да държи [дъщеря] си девицата [неомъжена], ще направи добре.

³⁷Аммо касе ки дар дили худ бағоят матин аст ва эҳтиёҷе надорад, балки иродаи қавӣ допхга, дар дили худ азм кардааст, ки бокираи худро нигоҳ дорад, - ӯ кори хуб мекунад.

³⁸Така щото, който омъжи [дъщеря] си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре.

³⁸Бинобар ин, касе ки бокираи худро ба шавҳар медиҳад, кори хуб мекунад, ва касе ки ба шавҳар намедиҳад, кори хубтар мекунад.

³⁹Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.

³⁹Зан, мувофиқи шариат, то даме ки шавҳараш зинда аст, ба ӯ тааллуқ дорад; пас аз вафоти шавҳараш вай озод шуда, ба ҳар касе ки хоҳад, никоҳ кунад, фақат дар Худованд бошад.

⁴⁰Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.

⁴⁰Лекин, ба фикри ман, вай хушбахттар аст, агар бева бимонад; ва ба гумонам, ман низ Рӯҳи Худоро дорам.