¹А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание [да разрешим въпроса!] Но знанието възгордява, а любовта назидава.

¹ДАР бораи қурбониҳои бутҳо мо медонем, ки ҳамаамон соҳиби дониш ҳастем. Дониш мағрур мегардонад, аммо муҳаббат обод мекунад.

²Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.

²Агар касе гумон кунад, ки ятон чизро медонад, ӯ ҳанӯз ҳеҷ чизро ончунон ки донистанаш лозим аст, намедонад;

³Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него.

³Аммо касе ки ба Худо муҳаббат дорад, вай ба воситаи Худо шинохта шудааст.

⁴Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв [бог, изобразен от] идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.

⁴Пас, дар бораи хӯрдани қурбониҳои бутҳо мо медонем, ки бут дар ҷаҳон вуҷуд надорад, ва ҷуз Худои Ягона худои дигаре нест.

⁵Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много),

⁵Зеро, ҳар чанд ба ном худоён чи дар осмон, чи дар замин ҳастанд, - чунки худоёни бисьёр ва худовандони бисьёр ҳастанд, -

⁶но за нас има [само] един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.

⁶Лекин мо як Худо дорем, яъне Худои Падар, ки ҳама чиз аз Ӯст, ва мо барои Ӯ ҳастем, ва як Худованд дорем, яъне Исои Масеҳ, ки ҳалта чиз ба воситаи Ӯст, ва мо ба воситаи Ӯ ҳастем.

⁷Но [това] знание го няма у всички; и някои, като и до сега имат съзнание за идолите, ядат [месото] като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява.

⁷Аммо ҳама дорои ин дониш нестанд: баъзе касон то алҳол, аз рӯи одати деринаи бутпарастй, ин ҳӯрокро чун қурбонии бут мехӯранд, ва виҷдони онҳо, ки нотавон аст, наҷис мешавад.

⁸А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо.

⁸Хӯрок моро ба Худо наздик нал*екунад: зеро ки на аз хӯрдан манфиате мебинем, на аз наҳӯрдан зиёне.

⁹Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите.

⁹Аммо боҳабар бошед, ки ин озодии шумо сабаби васвасаи нотавонон нашавад.

¹⁰Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?

¹⁰Зеро, агар касе туро, ки соҳиби дониш ҳастй, бубинад, ки дар сари суфраи бутхона нишастаӣ, оё виҷдони ӯ, ки нотавон аст, ӯро низ ба хӯрдани қурбониҳои бутҳо моил намекунад?

¹¹И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос.

¹¹Ва аз дониши ту он бародари нотавон, ки Масеҳ барои ӯ мурд, нобуд мешавад.

¹²А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа,

¹²Ва ба ин тариқа бар зидди бародарон гуноҳ карда ва ба виҷдони нотавони онҳо осеб расонда, шумо бар зидди Масеҳ гуноҳ мекунед.

¹³Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си.

¹³Бинобар ин, агар хӯрок бародари маро ба васваса меандохта бошад, ҳаргиз гӯшт намехӯрам, то ки бародари худро ба васваса наандозам.