¹Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

¹ОЁ ман ҳавворӣ нестам? Оё ман озод нестам? Оё ман Худованди мо Исои Масеҳро надидаам? Оё шумо амали ман дар Худованд нестед?

²На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

²Агар барои дигарон ман ҳавворӣ набошам, барои шумо ҳастам, зеро ки мӯҳри ҳавворияти ман дар Худованд шумо ҳастед.

³Ето моето оправдание пред тия, които изпитват [поведението] ми:

³Хпфзи ман ба муқобили онҳое ки маро мазаммат мекунанд, хамин аст.

⁴Нямаме ли право да ядем и да пием [за сметка на църквите?]

⁴Оё мо ҳаққи хӯрдан ва нӯншдан надорем?

⁵Нямаме ли право [и ние], както другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?

⁵Оё ҳақ начорем, ки мисли ҳаввориёни дигар ва бародарони Худованд ва Кифо завҷаи имондорро ҳамроҳи худ бибарем?

⁶Или само аз и Варнава нямаме право да не работим [за прехраната си?]

⁶Оё танҳо ман ва Барнаббо ҳақ надорем, ки кор накунем?

⁷Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

⁷Кист, ки ягон вақт хизмати сарбозиро бо нафақаи ҳудаш ба ҷо оварда бошад? Кист, ки ток шинонда, аз ангураш намеҳӯрда бошад? Кист, ки рамаро чаронда, аз шири рама намехӯрда бошад?

⁸По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

⁸Оё инро ман фақат ба таври инсонӣ мегӯям? Ое шариат низ инро намегӯяд?

⁹Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли [тук] се грижи Бог,

⁹Зеро ки дар Тавроти Мусо навишта шудааст: "Вақте ки барзагов хирман мекӯбад, даҳонашро набанд". Оё Худо дар бораи барзаговон ғамҳорӣ мекунад?

¹⁰или [го казва] несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, [трябва да вършее] с надежда, че ще участвува в плода.

¹⁰Ё ки, албатта, барои мо гуфта шудааст? Оре, ин барои мо навишта шудааст; зеро ки шудгоркунанда бояд бо умед шудгор кунад, ва хирманкӯб - бо умеди гирифтани саҳми худ хирман кӯбад.

¹¹Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

¹¹Модоме ки мо дар миёни шумо чизҳои рӯҳониро коштаем, оё ин як кори бузург аст, ки агар назди шумо чизҳои ҷисмониро дарав кунем?

¹²Ако други участвуват в [това] право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

¹²Агар дигарон назди шумо ҳақ дошта бошанд, ое ҳаққи мо зиёдтар нест? Лекин мо аз ин ҳақ истифода набурдем, балки ҳар чизро тоқат мекунем, то ки ба башорати Масеҳ ҳеҷ мамониате нарасонем.

¹³Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

¹³Магар намедонед, ки онҳое ки дар маъбад хизмат мекунанд, аз маъбад мехӯранд? Ва ходимони курбонгоҳ аз қурбонгоҳ ҳиссае мегиранд?

¹⁴Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

¹⁴Ҳамчунин Худованд фармудааст, ки воизони Инҷил аз башорат додани Инҷил зиндагӣ кунанд.

¹⁵Но аз не съм използувал ни една от тия [наредби], нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

¹⁵Лекин ман аз инҳо ҳеҷ якеро истифода накардаам. Ва инро на аз барои он навиштаам, ки барои ман ҳамин тавр бошад; зеро барои ман мурдан беҳтар аст аз он ки касе ин фахри маро нест кунад.

¹⁶Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

¹⁶Зеро, агар башорат диҳам, ин барои ман сабаби фахр нест, чунки ин барои ман як кори воҷибист: вой бар ҳоли ман, агар башорат надиҳам!

¹⁷Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само [изпълнявам] повереното ми настойничество:

¹⁷Зеро, агар инро ба таври ихтиёрӣ ба ҷо оварам, мукофот мегирам; лекин агар ба таври ғайриихтиёрӣ бошад,ин як вазифаи маъмуриест, ки ба зиммаи ман гузошта шудааст.

¹⁸И тъй, каква е моята награда? [Тая] че, като проповядвам евангелието, да мога да направя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

¹⁸Пас мукофоти ман чист? Он аст, ки Инҷилро мавъиза намуда, дар бораи Масеҳ бемузд башорат медиҳам ва аз ҳаққи башоратдиҳандагии худ истифода намебарам.

¹⁹Защото, при все че съм свободен от всичките [човеци], аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

¹⁹Зеро, бо вуҷуди он ки аз ҳама озод будам, худро ғуломи ҳама гардондам, то ки шумораи бештари одамонро ба Масеҳ ҷалб намоям;

²⁰На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, [станах] като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

²⁰Барои яҳудиён чун яҳудй шудам, то ки яҳудиёнро ҷалб намоям; барои аҳли шариат чун аҳли шариат шудам, то ки аҳли шариатро ҷалб намоям;

²¹На тия, които нямат закон, [станах] като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

²¹Барои бешариатон чун бешариат шудам, - гарчанде ки ман пеши Худо бешариат нестам, балки аз аҳли шариати Масеҳам, - то ки бешариатонро ҷалб намоям;

²²На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

²²Барои нотавонон чун нотавон шудам, то ки нотавононро ҷалб намоям. Барои ҳама кас ман ҳама чиз шудам, то ки бо ҳар роҳ баъзе касонро наҷот диҳам.

²³Всичко [това] върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

²³Инро ман барои Инҷил мекунам, то ки шарики баракоти он бошам.

²⁴Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а [само] един получава наградата? Така тичайте, щото да [я] получите.

²⁴Оё намедонед, ки давандагони майдони мусобиқа ҳама медаванд, аммо фақат як нафар мукофот мегирад? Ҳамин тавр бидавед, то ки соҳиби он гардед.

²⁵И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те [вършат това] за да получат тленен венец, а ние нетленен.

²⁵Ҳамаи риёзаткашон аз ҳар чиз худдорӣ мекунанд: онҳо барои гирифтани тоҷи фонӣ, лекин мо барои гирифтани тоҷи ғайрифонӣ.

²⁶И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

²⁶Бинобар ин ман медавам на он тавре ки бар абас бошад, ва мушт мезанам на он тавре ки фақат барои задани ҳаво бошад;

²⁷но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.

²⁷Балки ҷисми худро азоб медиҳам ва ғулом мегардонам, то ки ба дигарон мавъиза намуда, худам маҳрум набошам.