¹Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всичките светии, които са по цяла Ахаия:

¹ПАВЛӮС, ки бо иродаи Худо ҳаввории Исои Масеҳ аст, ва бародари мо Тимотиюс, ба калисои Худо, ки дар Қӯринтӯс воқеъ аст, ба ҳамаи муқаддасоне ки дар тамоми Охоия мебошанд:

²Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господа Исуса Христа.

²Файз ва осоиштагй аз ҷониби Падари мо Худо ва Исои Масеҳи Худованд бар шумо бод.

³Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

³Муборак аст Худо ва Падари Худованди мо Исои Масеҳ, Падари марҳаматҳо ва Худои ҳар тасалло,

⁴Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

⁴Ки моро дар ҳар андӯҳи мо тасалло медиҳад, то ки мо апдӯҳгинонро дар ҳар андӯҳащон тасалло дода тавонем бо ҳамон тасаллое ки худамон аэ Худо меёбем.

⁵Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

⁵Зеро ба андозае ки уқубатҳои Масеҳ дар мо зиёд мешавад, тасаллои мо низ ба воситаи Масеҳ меафзояд.

⁶Но, ако ни наскърбяват, [това е] за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, [това е] за вашата утеха [и спасение], която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

⁶Агар андӯҳгин шавем, ин барои тасалло ва наҷоти шумост, ки он ба воситаи дидани Ҳамон уқубатҳое ба амал меояд, ки мо ҳам онҳоро аз сар мегузаронем; ва агар тасалло ёбем, ин ҳам барои тасалло ва наҷоти шумост;

⁷И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

⁷Ва умеди мо дар бораи шумо устувор аст, зеро медонем, ки ҳам дар уқубатҳо ва ҳам дар тасалло шумо шарик хастед.

⁸Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си;

⁸Зеро намехоҳем, ки шумо, эй бародарон, аз андӯҳе ки дар вилояти Осиё ба сари мо афтод, бехабар бошед, ки он бар мо аз ҳад зиёд, ба андозаи аз кувва берун гарон омад, ба тавре ки аз зиндагй ҳам умеди худро кандем;

⁹даже ние сами [счетохме, че] бяхме приели смъртна присъда в себе си, - за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите.

⁹Ва мо дар дили худ ҳукмномаи мамотро доштем, то ки ба худамон таваккал накунем, балки ба Худои эҳьёкунандаи мурдагон,

¹⁰И Той ни избави от толкоз [близка] смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

¹⁰Ки Ӯ моро аз чунин мамот халос кард ва ҳанӯз халос мекунад, ва ба Ӯ умед мебандем, ки боз ҳам халос хоҳад кард,

¹¹като ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради [стореното] на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

¹¹Бо мадади дуое ки щумо низ барои мо мегӯед, то ки барои он эҳсоне ки бо шафоати касони бисьёр ба мо ато шудааст, касони бисьёр барои мо шукргузор бошанд,

¹²Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат.

¹²Зеро фахри мо ин аст, ки вичдони мо шаҳодат медиҳад, ки нисбат ба ҷаҳон, алалхусус ба шумо дар беайбӣ ва самимияти илоҳӣ рафтор кардаем, ва ин ба воситаи ҳикмати ҷисмонӣ набуд, балки аз файзи Худо буд.

¹³Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

¹³Ва мо маҳз онро ба шумо менависем, ки шумо мехонед ва мефаҳмед, ва умедворам, ки то ба охир хоҳед фаҳмид,

¹⁴(както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

¹⁴Чунон ки ҳоло қисман фаҳмидаед, ки мо барои шумо мавриди фахр хоҳем буд, чунон ки шумо низ барои мо, дар рӯзи Масеҳи Худованди мо.

¹⁵С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

¹⁵Ва бо ҳамин эътимод ман ният доштам аввал назди шумо биёям, то ки дубора файз ёбед,

¹⁶като през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и [тогава] вие да ме изпратите за Юдея.

¹⁶Ва аз мавзеи шумо ба Макдуния гузашта равам ва боз аз Макдуния назди шумо биёям, ва шумо маро ба Яҳудо гусел кунед.

¹⁷Добре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

¹⁷Пас, модоме ки чунин ният доштам, ое бемулоҳиза рафтор кардам? Ё ки он чи ман иқдом менамоям, оё ба ҳасби чисм иқдом менамоям, ба тавре ки дар ман гоҳ "оре, оре", гоҳ "не, не" мешавад?

¹⁸Заради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не. {В изданието от 1940 г. - "?" вместо "."}

¹⁸Худо амин аст, ки сухани мо ба шумо гоҳ "оре", гоҳ "не" набуд.

¹⁹Защото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

¹⁹Зеро Писари Худо Исои Масеҳ, ки мо, яъне ман ва Силвонус ва Тимотиюс, дар миёни шумо Ӯро мавъиза намудаем, "оре" ва "не" набуд, балки дар Ӯ фақат "оре" буд, -

²⁰понеже в Него е Да [за всичките] Божии обещания, колкото много и да са; за това и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

²⁰Зеро ки ҳамаи ваъДаҳои Худо дар Ӯ "оре" буд ва дар Ӯ "омин" буд, - барои ҷалоли Худо, ба воситаи мо.

²¹А тоя, Който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

²¹Ва Он ки мову шуморо дар Масеҳ устувор мегардонад ва моро тадҳин намудааст, Худост,

²²Който ни е запечатил, и е дал в сърцата ни Духа в залог.

²²Ки Ӯ низ моро мӯҳр задааст ва гарави Рӯҳро дар дилҳои мо андохтааст.

²³Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

²³Ман Худоро ба шоҳидӣ бар ҷони худ даъват менамоям, ки шуморо амон дода, то ҳол ба Қӯрингӯс наомадаам,

²⁴защото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите [твърди].

²⁴На ба он сабаб ки гӯё мо бар имони шумо ҳукмфармо мешуда бошем; балки мо ба шодмонии шумо мадад мерасонем, зеро ки шумо ба василаи имон устувор ҳастед.