¹И ние, като съдействуваме [с Бога], тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат.

¹МО, ки мададгорони Ӯ ҳастем, аз шумо илтимос мекунем, ки файзи Худоро бефоида қабул накунед.

²(Защото казва: - "В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах"; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).

²Зеро ки Ӯ мегӯяд: "Дар вақти мусоид туро иҷобат намудам ва дар рӯзи наҷот ба ту мадад кардам". Инак алҳол вақти мусоид аст, инак алҳол рӯзи наҷот аст.

³Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

³Дар ҳеҷ чиз мо мамониат намерасонем, то ки хизмати мо ба мазаммат дучор нащавад,

⁴но във всичко биваме одобрени, като Божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

⁴Балки дар ҳар чиз худро ҳамчун хизматгузорони Худо зоҳир месозем: дар сабри бисьёр, дар мусибатҳо, дар мӯҳтоҷиҳо, дар тангиҳо,

⁵чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

⁵Дар зери зарбаҳо, дар зиндонҳо, дар ошӯбҳо, дар меҳнатҳо, дар бехобиҳо, дар рӯзадориҳо,

⁶с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

⁶Дар покӣ, дар дониш, дар сабр, дар меҳрубонӣ, дар Рӯҳулқудс, дар муҳаббати бериё,

⁷с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

⁷Дар каломи ростӣ, дар қуввати Худо, бо аслиҳаи адолат дар дасти рост ва чап,

⁸всред слава и опозорение, всред укори и похвали; [считани] като измамници, но пак истинни;

⁸Дар шараф ва бешарафӣ, дар бадномӣ ва некномӣ; моро фиребгар мешуморанд, лекин мо амин ҳастем;

⁹като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани;

⁹Мисли номашҳур, лекин мо ба ҳама мащҳур ҳастем; мисли мурдагон, вале инак, мо зинда ҳастем; ҷазо мебинем, лекин мо намемирем;

¹⁰като наскърбени, а винаги радостни; като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

¹⁰Мисли ғамгин, лекин мо ҳамеша шодӣ мекунем; бенаво, вале мо бисьер касонро сарватдор мегардонелт; тамоман нодор, лекин мо дорои ҳал\а чиз ҳастем.

¹¹О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърцето ни се разшири.

¹¹Даҳони мо, эй қӯринтиён, сӯи шумо кушода шудааст, дили мо фарох аст.

¹²Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно [нам].

¹²Барои шумо дар мо ҷой танг нест, лекин андаруни худатон ҷой танг аст.

¹³И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие [сърцата си].

¹³Дар ивази ин, - чун ба фарзандони худ мегӯям, - шумо низ бояд фарохдил бошед.

¹⁴Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

¹⁴Зери юғи бегона бо якҷоягии беимонон сар хам накунед. Зеро ки адолат бо щарорат чӣ алоқаедорад? Ва нур бо зулмот чӣ умумияте дорад?

¹⁵и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

¹⁵Масеҳ бо блияал чӣ созгорӣ дорад? Ё имондор бо беимон чӣ пшркате дорад?

¹⁶и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

¹⁶Ва маъбади Худо бо бутҳо чӣ мувофиқат дорад? Зеро ки шумо маъбади Худои Ҳай ҳастед, чунон ки Худо гуфтааст: "Андаруни онҳо сокин шуда, дар миёни онҳо роҳ хоҳам рафт; ва Худои онҳо хоҳам буд, ва онҳо қавми Ман хоҳанд буд.

¹⁷Затова - "Излезте изсред тях и отделете се", казва Господ, "И не се допирайте до нечисто"; и "Аз ще ви приема,

¹⁷"Бинобар ин аз миёни онҳо берун оед ва ҷудо шавед» мегӯяд Худованд, ва ба чизи нопок нарасед, ва Ман шуморо қабул хоҳам кард;

¹⁸И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.

¹⁸"Ва Падари шумо хоҳам буд, ва шумо писарон ва духтарони Ман хоҳед буд, мегӯяд Худованди Қодири Мутлақ".