¹Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

¹НОМАИ аввалро навиштаам, эй Теофилус, дар бораи ҳар он чи Исо ба амал овард ва таълим дод аз ибтидо,

²до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

²То ҳамон рӯзе ки ба василаи Рӯҳулқудс ба ҳаввориёни баргузидаи Худ дастурҳо дод ва ба осмон бурда шуд;

³на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и [им] говореше за Божието царство.

³Ба онҳо низ, баъд аз азобу укубаташ, бо далелҳои бисьёр Худро зинда нишон дод ва дар давоми чиҳил рӯз ба онҳо зоҳир шуда, дар бораи Малакути Худо сухан гуфг,

⁴И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, [каза Той], чухте от Мене.

⁴Ва онҳоро ҷамъ карда, чунин амр фармуд: сЕрусалимро тарк накунед, балки мунтазири он ваъдаи Падар бошед, ки аз Мак шунидаед;

⁵Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

⁵Зеро ки Яҳьё бо об таъмид медод, лекин шумо, баъд аз чанд рӯз, бо Руҳулқудс таъмид хоҳед ёфт».

⁶И тъй, [веднъж], като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

⁶Пас, онҳое ки ҷамъ шуда буданд, ба Ӯ савол дода, гуфтанд: сХудовандо, оё дар ҳамин вакт салтанатро бар Исроил аз нав барқарор хоҳӣ кард?»

⁷Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

⁷Ба онҳо гуфт: сКори шумо нест, ки замонҳо ва мӯҳлатҳоеро, ки Падар бо қудрати Худ муқаррар намудааст, бидонед;

⁸Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

⁸Аммо вақге ки Рӯҳулқудс бар шумо нозил шавад, қувват Хоҳед ёфт ва дар Ерусалим ва дар тамоми Яҳудо ва Сомария ва то ақсои дуньё шоҳидони Ман хоҳед буд».

⁹И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

⁹Ҳамин ки инро гуфт, боло бурда шуд, ва онҳо менигаристанд, ва абре Ӯро аз пеши назари онҳо гирифта бурд.

¹⁰И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

¹⁰Чун Ӯ боло мебаромад, ва онҳо ба осмон менигарисТанд, ногоҳ ду марди сафедпӯш назди онҳо пайдо шуданд

¹¹които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

¹¹Ва гуфтанд: «Эй мардони Ҷалил! Чаро ин ҷо истода, сӯи осмон нигаронед? Ҳамин Исо, ки аз пеши шумо ба осмон боло бурда шуд, чӣ тавре ки Ӯро сӯи осмон равона дидед, боз ҳамон тавр хоҳад баргапхг».

¹²Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, [на] разстояние един съботен ден път.

¹²Он гоҳ онҳо аз кӯҳи Зайтун, ки дар наздикии Ерусалим ба масофати роҳравии рӯзи шанбе воқеъ аст, сӯи Ерусалим равона шуданд

¹³И когато влязоха [в града], качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

¹³Ва, чун расиданд, ба болохонае баромаданд, ки дар он ҷо Петрус ва Яъқуб, Юҳанно ва Андриёс, Филиппус ва Тумо, Барталмо ва Матто, Яъкуб ибни Ҳалфой ва Шимъӯни Ғаюр ва Яҳудо ибни Яъқуб иқомат доштанд;

¹⁴Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с [някои] жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

¹⁴Ҳамаи онҳо якдилона ба дуо машғул буданд, ва ҳамроҳашон занон ва Марьям модари Исо ва бародарони Ӯ низ буданд.

¹⁵През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

¹⁵Дар он рӯзҳо Петрус дар миёни шогирдон, ки дар ҷамъомад тақрибан саду бист нафар буданд, бархоста, гуфт:

¹⁶Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

¹⁶«Эй бародарон! Мебоист он Навишта иҷро мешуд, ки Рӯҳулкудс бо забони Довуд дар бораи Яҳудо пешгуй кард, ки вай роҳнамо буд ба онҳое ки Исоро дастгир карданд;

¹⁷Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

¹⁷«Вай ба мо мансуб гардида, насибе дар ин ҳизмат ёфт;

¹⁸Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

¹⁸«Ва инак, вай ба музди бадкирдории худ мазраае харид ва бар он рӯйнокӣ афтода, шикамаш кафид, ва тамоми амъояш берун шуд;

¹⁹И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

¹⁹«Хабари ин ба гӯши ҳамаи сокинони Ерусалим расид, ва он мазраа ба забони онҳо Ҳақалдамо, яъне "Мазрааи хушщ" номида шудааст.

²⁰Защото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".

²⁰«Зеро ки дар китоби Забур навишта шудааст: "Манзили вай хароб гардад ва касе дар он сокин нашавад"; ва: "Ҷоху ҷалоли варо дигаре бигирад".

²¹И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

²¹«Бинобар ин аз касоне ки ҳамроҳи мо буданд дар тамоми он муддате ки Исои Худованд бо мо рафтуомад дошт,

²²като почна от [времето, когато] Иоан кръщаваше и [следва] до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

²²«Яъне аз вақти таъмиди Яҳьё" то рӯзе ки Ӯ аз пеши мо боло бурда шуд, - яке аз онҳо бояд бо мо шоҳиди эҳьёиӮ бишавад».

²³И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

²³Ва ду нафарро: Юсуфро, ки Барсаббо ном дошта, лақабаш Юстус буд, ва Матьёсро пешниҳод карданд

²⁴И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

²⁴Ва дуо карда, гуфтанд: «Ту, эй Худованд, ки Орифулқалб ҳастӣ, бинамо якеро, ки аз ин ду баргузидай,

²⁵да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

²⁵«То ки вай насиби ин хизмат ва ҳаввориятро пайдо кунад, ки Яҳудо аз он маҳрум шуда, ба макони худ рафтааст»,

²⁶И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.

²⁶Қуръае барои онҳо партофтанд, ва қуръа ба номи Матьёс баромад, ва ӯ ба ёздаҳ ҳаввориён мансуб гащт.