¹И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

¹ВАҚТЕ ки рӯзи Пантикост фаро расид, ҳамаашон якдилона дар як ҷо ҷамъ омаданд;

²И внезапно стана шум от небето като хвученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха.

²Баногоҳ ғулғулае, мисли садои тундбод, аз осмон баромад ва тамоми ҳонаро пур кард,

³И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

³Ва забонаҳои аз ҳам чудое, мисли забонаҳои оташ, ба онҳо зоҳир шуда, яктоякто бар ҳар яке аз онҳо қарор гирифт.

⁴И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше [способност] да говорят.

⁴Ҳамаашон аз Рӯҳулқудс пур шуданд, ва чун Рӯҳ ба онҳо қудрати такаллум баҳпшд, ба эабонҳои дигардигар ба сухан гуфтан шурӯъ карданд.

⁵[А тогава] престояваха в Ерусалим юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето.

⁵Дар Ерусалим яҳудиён, одамони худотарсе ки аз ҳар халқи зери осмон буданд, сукунат доштанд.

⁶И като се чу тоя шум, една навалица се събра; и смутиха се, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

⁶Ҳангоме ки он ғулғула баланд шуд, мардуми бисьёре ҷамъ омада, дар ҳайрат афтоданд, зеро ки ҳар кас ба забони ҳудаш сухани онҳоро мешунид.

⁷И всички, смаяни и зачудени, си думаха: Ето, всички тия, които говорят, не са ли галилеяни?

⁷Ва ҳама моту мабҳут ва мутааҷҷиб шуда, ба якдигар мегуфтанд: «Оё ҳамаи инҳо, ки гап мезананд, ҷалилй нестанд?

⁸Тогава как ги слушаме [да говорят] всеки на собствения наш език, в който сме родени?

⁸«Пас чӣ гуна ҳар яке аз мо сухани онҳоро ба забони зодгоҳи худ мешунавем?

⁹Партяни, мидяни и еламити и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

⁹«Мо, ки портиён ва модиён ва эломиен, ва сокинони байнаннаҳрайн, Яҳудо ва Қаппадукия, Понтус ва вилояти Осиё,

¹⁰Фригия и Памфилия, от Египет и ония страни от Ливия, които [граничат] с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи и прозелити,

¹⁰«Фриҷия ва Памфилия, Миср ва ноҳияи Либия, ки дар наздикии Курин аст, ва зиёратчиёни румӣ, ҳам яҳудиён ва ҳам онҳое ки чанде пеш дини яҳудиро қабул кардаанд,

¹¹критяни и араби, слушаме ги да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

¹¹«Ва аҳли Крит ва Арабистон ҳастем, суханони инҳоро аз кибриёи Худо ба забонҳои худамон мещунавем».

¹²И те всички се смаяха, и в недоумение си думаха един на друг: Какво значи това?

¹²Хдма мутааҷҷиб шуда ва дар ҳайрат афтода, ба якдигар мегуфтанд: «Ин чй маъно дорад?»

¹³А други им се присмиваха, казвайки: Те са се напили със сладко вино.

¹³Вале баъзе касон истеҳзокунон мегуфтанд: «Инҳо май хӯрда, маст шудаанд».

¹⁴А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и им проговори, [казвайки]: Юдеи, и всички [вие], които живеете в Ерусалим, нека ви стане знайно, това, и внимавайте в моите думи.

¹⁴Он гоҳ Петрус, бо он ёздаҳ нафар, бархоста ва овози худро баланд карда, ба онҳо гуфт: «Эй мардони Яҳудо ва ҳамаи сокинони Ерусалим! Инро бидонед ва суханони маро гӯш кунед: Ба амал омадани нубуввати Юил.

¹⁵Защото тия не са пияни, както вие мислите, понеже е [едвам] третият час на деня;

¹⁵«Инҳо маст нестанд, чунон ки шумо гумон мекунед, зеро ки ҳоло соати сеи рӯз аст,

¹⁶но това е казаното чрез пророк Иоила: -

¹⁶«Балки ин ҳамон чиз аст, ки Юили набӣ гуфтааст:

¹⁷"И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища;

¹⁷"Ва дар рӯзҳои охир, мегӯяд Худо, чунин хоҳам кард: Рӯҳи Худро бар тамоми башар хоҳам рехт, ва писарону дуҳтарони шумо нубувват хоҳанд кард, ва ҷавонони шумо рӯъёҳо ва пирони шумо хобҳо хоҳанд дид;

¹⁸Още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват.

¹⁸"Ва ҳатто бар ғуломону канизони Худ дар он рӯзҳо Рӯҳи Худро хоҳам рехт, ва онҳо нубувват хоҳанд кард;

¹⁹И ще покажа чудеса на небето горе, И знамения на земята долу, - Кръв и огън, и пара от дим;

¹⁹"Ва аз боло дар осмон мӯъҷизот ва аз поён дар замин аломот: ҳун ва оташ ва буҳороти дуд ба зухур хоҳам овард:

²⁰Слънцето ще се превърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият И бележит ден Господен.

²⁰"Пеш аз он ки рӯзи азиму пуршукӯҳи Худованд фаро расад, офтоб ба зулмот ва моҳ ба хун мубаддал хоҳад шуд;

²¹И всеки, който призове името Господно, ще се спаси".

²¹"Ва чунин хоҳад шуд, ки ҳар кӣ исми Худовандро бихонад, наҷот хоҳад ёфт".

²²Израилтяни, послушайте тия думи: Исуса Назарянина, мъж засвидетелствуван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него посред вас, както сами вие знаете,

²²«Эй мардони Исроил! Ба ин суханон гӯш диҳед: Исои Носирй Марде буд, ки назди шумо аз ҷониби Худо бо кувваҳо ва мӯъҷизот ва аломоте ки Худо дар миёни шумо ба василаи Ӯ социр кард, ба субут расид, чунон ки худатон низ медонед;

²³Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпнахте и убихте чрез ръката на беззаконници;

²³«Ӯро, ки аз рӯи маслиҳати муайян ва огоҳии пешакии Худо таслим карда шуд, шумо бо дасти бадкирдорон бар салиб мехкӯб карда, куштед;

²⁴Когото Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно да бъде държан Той от нея.

²⁴«Вале Худо завлонаи маргро шикаста, Ӯро эҳьё кард, зеро ғайриимкон буд, ки марг Ӯро дар қайдаш нигоҳ дорад.

²⁵Защото Давид казва за Него: - "Винаги гледах Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, за да не се поклатя;

²⁵«Зеро ки Довуд дар ҳаққи Ӯ мегӯяд: "Худовандро ҳамеша пеши назари худ медидам, зеро ки Ӯ ба ямини ман аст, то ки фурӯ нағалтам:

²⁶Затова се зарадва сърцето ми, и развесели езикът ми, А още и плътта ми ще престоява в надежда;

²⁶"Ба ин сабаб дилам шод шуд, ва забонам ба ваҷд омад; ҳатто ҷисмам дар умед сокин хоҳад шуд,

²⁷Защото няма да оставиш душата ми в ада, Нито ще допуснеш Твоят Светият да види изтление.

²⁷"Зеро ки ҷони маро дар дӯзах нахоҳй андохт, ва нахоҳӣ гузошт, ки қуддуси Ту фаноро бубинад.

²⁸Изявил си ми пътищата на живота; В присъствието си ще ме изпълниш с веселба".

²⁸"Тариқи ҳаётро ба ман омӯхтаӣ ва бо хузури Худ маро аз шодӣ пур хоҳй кард".

²⁹Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден.

²⁹«Эй бародарон! Изн мехоҳам, то ки ҷуръат намуда, ба шумо дар бораи падари мо Довуд бигӯям, ки ӯ вафот ёфта, дафн карда шудааст, ва қабраш то имрӯз дар миёни мо боқист;

³⁰И тъй, понеже беше пророк, и знаеше, че Бог с клетва му се обеща, че от плода на неговите чресла [по плът ще въздигне Христа, да Го] постави на престола му,

³⁰«Азбаски ӯ пайғамбар буд ва медонист, ки Худо барои ӯ қасам ёд кардааст, ки аз насли ӯ Масеҳро ба миён оварад, то ки бар тахти ӯ бинишонад,

³¹той предвиждаше [това], говори за възкресението на Христа, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта му видя изтление.

³¹«Бинобар ин дар бораи эҳьёи Масеҳ пешбинй карда, гуфт, ки ҷони Ӯ дар дӯзах намонд, ва ҷисми Ӯ фаноро надид.

³²Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

³²«Ҳамин Исоро Худо эҳьё кард, ва ҳамаи мо шоҳидони он ҳастем.

³³И тъй, като се възвиси до Божията десница, и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.

³³«Акнун, ки Ӯ ба ямини Худо боло бурда шудааст, ваъдаи Рӯҳулқудсро аз Падар ёфта, он чиро, ки шумо дида ва шунида истодаед, фурӯ рехтааст,

³⁴Защото Давид не се е възнесъл на небесата; но сам той казва: - "Рече Господ на Моя Господ: Седи отдясно Ми,

³⁴«Зеро ки Довуд ба осмон набаромад, вале худаш мегӯяд: "Худованд ба Худованди ман гуфт: ба ямини Ман бинишин,

³⁵докле положа враговете Ти за Твое подножие".

³⁵"То ки душманонатро зери пои Ту андозам".

³⁶И тъй, нека знае добре целият Израилев дом, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте, Него Бог е направил и Господ и Помазаник.

³⁶«Пас, эй тамоми хонадони Исроил, яқинан бидонед, ки Худо Ҳамин Исоро, ки шумо маслуб кардед, Худованд ва Масеҳ гардондааст».

³⁷Като чуха [това], те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петра и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?

³⁷Чун шуниданд, дилреш шуда, ба Петрус ва ҳаввориёни дигар гуфтанд: «Эй бародарон, мо акнун чӣ кунем?»

³⁸А Петър им [рече:] Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.

³⁸Петрус ба онҳо гуфт: «Тавба кунед, ва ҳар яке аз шумо ба исми Исои Масеҳ барои омурзиши гуноҳҳо таъмид бигиред, ва атои Рӯҳулқудсро хоҳед ёфт;

³⁹Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при себе Си.

³⁹«Зеро ки ин ваъда барои шумо ва фарзандони шумо ва барои ҳамаи онҳоест, ки дур ҳастанд, яъне бароя ҳар касе ки Худованд Худои мо ӯро бихонад».

⁴⁰И с много други думи заявяваше и ги увещаваше, казвайки: Избавете се от това извратено поколение.

⁴⁰Ӯ бо бисьёр суханони дигар ба онҳо шаҳодат медод ва мавъиза намуда, мегуфт: «Худро аз ин насли каҷрав раҳо кунед!»

⁴¹И тъй, тия, които приеха поучението му, се покръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

⁴¹Пас онҳое ки каломи ӯро бо рағбат кдбул карданд, таъмид гирифтанд, ва дар ҳамон рӯз тақрибан се ҳазор нафар ба онҳо ҳамроҳ шуданд,

⁴²И те постоянствуваха в поучението на апостолите, в общението, в преломяването на хляба и в молитвите.

⁴²Ва онҳо бо шунидани таълими ҳаввориён, бо мушоракати онҳо, бо шикастани нон ва бо дуо гуфтан машғул буданд.

⁴³И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

⁴³Ҳама саросар ба ҳарос афтода буданд, ва бисьёр мӯъҷизот ва аломот аз дасти ҳаввориён дар Ерусалим ба амал омад.

⁴⁴И всичките вярващи бяха заедно, и имаха всичко общо;

⁴⁴Ҳамаи имондорон бо ҳам муттаҳид ва дар ҳама чиз шарик буданд:

⁴⁵и продаваха стоката и имота си, и разпределяха [парите] на всички, според нуждата на всекиго.

⁴⁵Молу мулки худро мефурӯхтанд ва ба ҳама, мувофиқи эҳтиёҷоти ҳар кас, тақсим мекарданд;

⁴⁶И всеки ден прекарваха единодушно в храма, и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

⁴⁶Ҳар рӯз якдилона дар маъбад ҷамъ мешуданд ва дар хонаҳои худ нон шикаста, бо дилхушӣ ва самимият бо ҳам хӯрок мехӯрданд,

⁴⁷като хвалеха Бога, и печелеха благоволението на всичките люде. А Господ всеки ден прибавяше на църквата ония, които се спасяваха.

⁴⁷Худоро ҳамду сано мехонданд ва дар миёни тамоми мардум меҳру муҳаббат пайдо мекарданд, ва Худованд ҳар рӯз касонеро, ки наҷот меёфтанд, ба аҳли калисо меафзуд.