¹И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.

¹ҲАВВОРИЁН ва бародароне ки дар Яҳудо буданд, шуниданд, ки гаӣрияҳудиён низ каломи Худоро қабул кардаанд.

²И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

²Вақте ки Петрус ба Ерусалим омад, махтунон бар вай таъна зада,

³При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

³Гуфтанд: «Назди мардуми номаҳтун рафта, бо онҳо хӯрок хӯрдаӣ».

⁴А Петър захвана, та им изложи наред [станалото], като каза:

⁴Вале Петрус ба хикояти муфассали ҳар он чи рӯй дода буд, шурӯъ намуда, гуфт:

⁵Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

⁵«Ман дар шаҳри Ёфо дуо мегуфтам ва дар ҳолати беҳудй рӯъёе дидам: зарфе нозил мешуд, мисли суфраи калоне ки аз чор гӯшааш овезон аз осмон мефуромада бошад, ва инак он назди ман фуромад;

⁶В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.

⁶«Чунбаоннигариста,дурустакак аз назар гузарондам, чорвои замин, ҳайвоноти ваҳшӣ, хазандагон ва мурғони ҳаворо Дидам,

⁷Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

⁷«Ва овозе ба гӯшам расид, ки мегуфт: "Эй Петрус, бархоста, забҳ кун ва бихӯр".

⁸Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

⁸«Гуфтам: "Ҳошо, Худовандо, зеро ки ҳаргиз чизе ҳаром ё палид ба даҳон набурдаам".

⁹Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

⁹«Бори дигар хитобе аз осмон ба ҷавобам даррасид, ки мегуфт: "Он чи Худо пок кардааст, ту ҳаром нахон".

¹⁰Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

¹⁰«Ин ҳодиса се бор такрор ёфт, ва ҳама чиз боз ба осмон баромад.

¹¹И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

¹¹«Ва инак, дар ҳамон лаҳза се марде ки аз Қайсария назди ман фиристода шуда буданд, ба хонае ки икрмат доштам, расиданд,

¹²И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика [между човеците], а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

¹²«Ва Рӯҳ ба ман гуфт, ки ҳеҷ шубҳа накарда, бо онҳо биравам; ин шаш бародар ниэ ҳамроҳи ман рафтанд, ва мо ба хонаи он шахс даромадем.

¹³И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати [човеци] в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

¹³«Вай ба мо нақл кард, ки чй гуна дар хонаи худ фариштаро дидааст, ки истола, ба вай гуфтааст: "Ба Ёфо фирнстода, Шимъӯнро, ки лақабаш Петрус аст, даъват намо,

¹⁴той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

¹⁴"Ва ӯ ба ту суханоне бигӯяд, ки боиси наҷоти ту ва тамоми хонадони ту хоҳанд шуд".

¹⁵И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.

¹⁵«Вакте ки ба сухан оғоз кардам, Рӯҳулқудс бар онҳо нозил шуд, мисли он ки дар ибтидо бар мо нозил шуда буд.

¹⁶Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

¹⁶«Он гоҳ ба ёд овардам, ки Худованд гуфта буд: "Яҳьё бо об таъмид медод, лекин шумо бо Рӯхулқудс таъмид хоҳед ёфт".

¹⁷И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та [да] можех да възпрепятствувам на Бога?

¹⁷«Пас, модоме ки Худо ба онҳо ҳамон бахшоишро ато кардааст, ки ба мо ато кард, вақте ки ба Исои Масеҳи Худованд имон овардем, ман кистам, ки тавонам ба Худо монеъ щавам?»

¹⁸Като чуха това, те престанаха [да възразяват], и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

¹⁸Вақте ки инро шуниданд, ором шуданд ва Худоро ҳамду сано хонда, гуфтанд: «Дар ҳақиқат Худо ба гайрияҳудиён низ тавбаи ҳаётбахшро ато кардааст».

¹⁹Между това, разпръснатите от гонението, което стана по [убиването] на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.

¹⁹Дар ин мнён ба сабаби таъқиботе ки баъд аз Истефанус ба амап омад, бисьёр касон пароканда шуда, то Финиқия ва Қаприс ва Антиёхия расиданд, ва онҳо каломро ба ҳеҷ кас, ғайр аз яхудиён, мавъиза намекарданд.

²⁰Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

²⁰Лекин баъзе аз онҳо, ки аз аҳли Қаприс ва Қурин буданд, ба Антиёхия расида, бо юнониёи гуфтугӯй карданд ва аз Исои Худованд башорат доданд,

²¹Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

²¹Ва дасти Худованд бар онҳо буд, ва шумораи бузурге имон оварда, ба Худованд руҷӯъ карданд.

²²И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

²²Вақте ки овозаи ин ба гӯши аҳли калисои Ерусалим расид, Барнабборо ба Антиёхия фиристоданд.

²³който като дойде и видя [делото] на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

²³Чун расид, файзи Худоро дида, шод шуд, ва ҳамаро насиҳат кард, ки аз самими қалб ба Худованд бичаспанд;

²⁴Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

²⁴Зеро ки ӯ марди некӯкор ва пур аз Рӯҳулқудс ва имон буд; ва мардуми бисьёре ба Худованд имон оварданд.

²⁵Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

²⁵Сонӣ Барнаббо барои ҷустуҷӯи Шоул ба Тарсус рафт ва ӯро ёфта, ба Антиёхия овард.

²⁶и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

²⁶Тамоми сол онҳо дар калисо ҷамъ мешуданд ва мардуми бисьёрро таълим медоданд, ва шогирдон аввалин бор дар Антиёхия масеҳӣ номида шуданд.

²⁷И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

²⁷Ва воқеъ шуд дар он айем, ки якчанд анбиё аз Ерусалим ба Антиёхия омаданд.

²⁸един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

²⁸Яке аз онҳо, ки Оғобус ном дошт, бархост ва аз Рӯҳ илҳом ёфта, пешгуӣ кард, ки дар тамоми ҷаҳон қаҳтии сахте рӯй хоҳад дод; он дар замони қайсар Клавдиюс рӯй дод;

²⁹Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

²⁹Он гоҳ шогирдон қарор доданд, ки ҳар яке алоқадри дороии худ ионате барои бародарони сокини Яҳудо равона кунад;

³⁰което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.

³⁰Ҳамин тавр ҳам караанд, ва онро ба василаи Барнаббо ва Шоул ба пирон фиристоданд.