¹Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

¹ДАР он замон подшоҳ Ҳиродус дасти тааддй бар баъзе аз аҳли калисо дароз кард, то ки онҳоро азоб диҳад.

²Уби с меч Иоановия брат Якова;

²Ва Яъкуб, бародари Юҳанноро ба шамшер кушт;

³и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. [Това] беше [през] дните на безквасните хлябове.

³Чун дид, ки ин ба яҳудиён писанд афтод, Петрусро низ дастгир кард, ки ин дар айеми иди фатир буд,

⁴И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

⁴Ва ӯро гирифта, ба зиндон андохт ва ба чор дастаи чоргонаи сарбозон супурд, ки ӯро посбонӣ кунанд, зеро ният дошт, ки баъд аз иди фисҳ ӯро назди қавм берун оварад.

⁵И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

⁵Пас, Петрусро дар зиндон нитоҳ медоштанд, аммо аҳли калисо барои ӯ назди Худо пайваста дуо мегуфтанд.

⁶И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

⁶Дар ҳамон шабе ки Ҳиродус касди берун овардани ӯро дошт, Петрус, бастаи ду занҷир, дар миёни ду сарбоз ҳобида буд, ва дарбонон зиндонро посбонй мекарданд.

⁷И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

⁷Ва инак, фариштаи Худованд назди ӯ ҳозир шуд, ва рӯшноӣ дар он ҳона дураҳшид; ба паҳлуи Петрус зада, ӯро бедор кард ва гуфт: «Зуд барҳез». Дарҳол занҷирҳо аз дастҳояш афтод.

⁸И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

⁸Фаришта ба ӯ гуфт: «Камари худро бибанд ва кафш бар пой кун». Ва чунин кард. Сонӣ ба ӯ гуфт: «Чомаи худро бипӯш ва аз қафои ман биё».

⁹И [Петър] излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

⁹Берун омада, аз қафои вай равона шуд, ва надонист, ки он чи аз фаришта содир шуд, воқеист, балки гумон мекард, ки ин рӯъёест.

¹⁰А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха [през нея], изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.

¹⁰Аз пеши посбонони аввал ва дуюм гузашта, ба дарвозаи оҳанине ки ба сӯи шаҳр мебурд, расиданд, ва он ҳуд аз худ пеши рӯи онҳо кушода шуд; онҳо берун рафта, аз як кӯча гузаштанд, ки ногаҳон фаришта аз пеши ӯ нопадид шуд.

¹¹И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

¹¹Петрус ба худ омада, гуфт: «Акнун яқин донистам, ки Худованд фариштаи Худро фиристода, маро аз дасти Ҳиродус ва аз он чи кавми яҳудӣ чашм доштанд, раҳо кард».

¹²И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.

¹²Инро аз фикри худ гузаронда, ба ҳонаи Марьям, модари Юҳанно, ки лақабаш Марқӯс буд, омад, ки дар он ҷо касони бисьёре ҷамъ шуда, дуо мегуфтанд.

¹³И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша [кой е].

¹³Вақте ки дарвозаро кӯфт, Рудо ном канизе баромад, то ки воз кунад,

¹⁴И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

¹⁴Ва овози Петрусро шиноҳта, ба ҷои он ки дарвозаро кушояд, аз шодӣ ба ҳона давида даромад ва хабар дод, ки Петрус назди дарвоза истодааст.

¹⁵А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че [това що им казва] е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}.

¹⁵Ба вай гуфтанд: «Магар девона шудаӣ?» Аммо вай ба гапаш исрор кард. Гуфтанд: «Ин фариштаи ӯст».

¹⁶А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

¹⁶Аммо Петрус пайваста тақтақ мекард; вакте ки кушоданд, ӯро дида, дар ҳайрат афтоданд.

¹⁷А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

¹⁷Ӯ бо дасташ ишорат кард, ки хомӯш бошанд, ва ба онҳо нақл кард, ки чӣ гуна Худованд ӯро аз зиндон берун овард; ва гуфт: «Инро ба Яъқуб ва ба бародарон ҳабар диҳед». Сонӣ берун баромада, ба ҷои дигар рафт.

¹⁸А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.

¹⁸Чун субҳ дамид, изтироби буаурге дар байни сарбозон афтод, ки Петрусро чй шуд,

¹⁹А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.

¹⁹Ва Ҳиродус, чун ӯро талабида наёфт, посбононро истинтоқ карда, фармуд, ки онҳоро ба катл расонанд, ва ҳудаш аз Яҳудо ба Қайсария рафта, дар он ҷо иқомат кард.

²⁰А [Ирод] беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха [поддръжката] на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

²⁰Ҳиродус ба мардуми Сӯр ва Сидӯн бисьёр ҳашмгин буд, ва онҳо, маслиҳатро ба як ҷо монда, назди ӯ омаданд ва Блостусро, ки нозири ҳобгоҳи подшоҳ буд, ба тарафи худ кашида, талаби сулҳ карданд, чунки диёрашон аз кишвари подшох асбоби маишат меёфт.

²¹И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

²¹Дар рӯзи таъиншуда Ҳиродус либоси шоҳонадар бар кард ва бар маснади ҳукумат нишаста, ба онҳо нутқ кард,

²²А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

²²Ва мардум нидо карда гуфтанд, ки ин овози Худост, на овози инсон.

²³И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

²³Лекин баногоҳ фариштаи Худованд ӯро зад, зеро ки ӯ Худоро ҷалол надод, ва кирмҳо ӯро хӯрданд, ва ӯ мурд.

²⁴Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.

²⁴Аммо каломи Худо торафт бештар интишор меёфт.

²⁵А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в [Антиохия] и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.

²⁵Барнаббо ва Шоул, баъд аз иҷрои хизматашон, аз Ерусалим баргаштанд, ва Юҳанноро, ки лақабаш Марқӯс буд, ҳамроҳи худ оварданд.