1А в антиохийската църква имаше пророци и учители: Варнава, Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод и Савел.
1ДАР калисои Антиёҳия якчанд нафар анбиё ва муаллимон буданд, чунончи: Барнаббо ва Шимъӯн, ки лақабаш Ниҷар буд, ва Лукюси Қуринӣ ва Манохим, ки бо тетрарҳ Ҳиродус дар як ҷо тарбият ёфта калон шуда буд, ва Шоул.
2И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призовал.
2Вакте ки онҳо ба ибодати Худованд ва рӯзадорӣ машғул буданд, Рӯҳулқудс гуфт: «Барнаббо ва Шоулро аз баҳри коре ки барояш онҳоро даъват намудаам, ба Ман ҷудо кунед».
3Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.
3Баъд аз рӯза гирифтан ва дуо гуфтан даст бар сари онҳо гузоштанд ва онҳоро равона карданд.
4И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.
4Онҳо, ки фиристодагони Рӯҳулқудс буданд, ба Салукия омаданд ва аз он ҷо бо киштӣ ба Қаприс рафтанд
5И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Иоана за свой прислужник.
5Ва вориди Саломис шуда, дар куништҳои яҳудиён каломи Худоро мавъиэа карданд; Юҳанно низ мулозими онҳо буд.
6И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,
6Чун тамоми ҷазираро то ба Пофус тай карданд, як ҷодугари яҳудиро ёфтанд, ки набии козиб буд ва Барюшаъ ном дошт;
7който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя [последният] повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.
7Ӯ бо волӣ Сарҷиюс Павлус ҳамнишин буд, Волӣ, ки марди бофаҳм буд, Барнаббо ва Шоулро даъват намуда, хост каломи Худоро бишнавад.
8Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.
8Аммо Алимои чодугар, ки тарҷимаи номаш чунин аст, ба онҳо мухолифат карда, хост волиро аз имон овардан боздорад.
9Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:
9Вале Шоул, ки Павлус низ ном дошт, аз Рӯҳулқудс пур шуда, ба ӯ назар дӯхт
10О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
10Ва гуфт: «Эй манбаи ҳар макру шарорат, эй фарзанди иблис ва душмани ҳама гуна адолат! Оё аз роҳи рости Худованд баровардани мардумро бас намекунӣ?
11И сега, ето, Господната ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за [известно] време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.
11«Ҳоло дасти Худованд туро хоҳад зад, ва нобино гашта, нури офтобро то муддате нахохӣ дид». Ногаҳон дуньё дар назараш тираву тор шуд, ва ӯ ба ҳар сӯ рӯ оварда, асокаше меҷуст.
12Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.
12Чун волӣ ин ҳодИсаро дид, аз таълими Худованд мутаҳайир шуда, имон овард.
13А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
13Павлус ва ҳамроҳонаш Пофусро тарк карда, бо киштӣ ба Пирҷаи Памфилия омаданд, аммо Юҳанно аз онҳо ҷудо шуда, ба Ерусалим баргашт.
14А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
14Онҳо аз Пирҷа гузашта, ба Антиёҳияи Писидия расиданд ва рӯзи шанбе ба куништ даромада, нишастанд.
15И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете кажете.
15Баъд аз қироати Таврот ва суҳафи анбиё, сардорони куништ назди онҳо кас фиристода, гуфтанд: «Эй бародарони азиз! Агар каломи насиҳатомезе барои қавм дошта бошед, бигуед».
16Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израилтяни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
16Павлус бархоста ва бо дасташ ишора карда, гуфт: «Эй мардони исроилӣ ва худотарсон! Гӯш диҳед:
17Бог на тоя Израилски народ избра бащите ни и издигна народа, когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.
17«Худои қавми Исроил падарони моро баргузид ва ин қавмро, ҳангоме ки дар ғурбати замини Миср буданд, сарафроз кард, ва онҳоро бо бозуи зӯрманд аз он ҷо берун овард;
18И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
18«Қариб чиҳил сол онҳоро дар биёбон ғизо дод;
19И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели [им] тяхната земя да [им бъде] наследство за около четиристотин и петдесет години.
19«Ҳафт қавмро дар замини Канъон несту нобуд карда, заминашонро ҳамчун мерос ба онҳо тақсим кард,
20След това [им] дава съдии до пророка Самуила.
20«Дар давоми тақрибан чорсаду панҷоҳ сол. Пас аз он, то замони Самуили набӣ, доваронро ба онҳо бахтдид;
21После поискаха цар; и Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
21«Сонӣ барои худ подшоҳ талабиданд, ва Худо Шоул ибни Кисро аз сибти Биньёмин ба онҳо дод, ки муддати чиҳил сол салтанат ронд;
22И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Иесеевия син, човек според сърцето Ми, който ще изпълни всичката Ми воля".
22«Вакте ки ӯро аз миён бардошт, Довудро бар онҳо подшоҳ таъин кард ва дар ҳаққи ӯ шаҳодат дода, гуфт: "Довуд ибни Йисойро мувофиқи табъи дили Худ ёфгам, ки ӯ тамоми хостаи Маро ба ҷо хоҳад овард".
23От неговото потомство Бог, според обещанието Си, въздигна на Израиля Спасител, Исуса,
23«Ин ҳамон касест, ки Худо аз насли ӯ, мувофиқи ваъдаи Худ, барои Исроил Наҷотдиҳандае, яъне Исоро ба миён овард;
24след като Иоан, преди Неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.
24«Пеш аз омадани Ӯ Яҳьё ба тамоми қавми Исроил таъмиди тавбаро мавъиза кард.
25И като свършваше попрището си, Иоан казваше: Според както мислите, кой съм аз? Не съм [Оня, Когото очаквате]; но, ето, подир мене иде Един, Комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
25«Чун Яҳьё ҳизмати худро анҷом дод, гуфт: "Ман он касе ки шумо гумон мекунед, нестам; лекин баъд аз ман Касе меояд, ки ман сазовори он нестам, ки банди пойафзоли Ӯро воз кунам".
26Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.
26«Эй бародарон, эй фарзандони насли Иброҳим ва касоне ки аз байни шумо худотарс ҳастанд! Каломи ин наҷот ба шумо фиристода шудааст.
27Защото ерусалимските жители и техните началници, като не Го познаха, а без да [разберат] пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха [ги] като [Го] осъдиха.
27«Зеро ки сокинони Ерусалим ва сардорони онҳо Ӯро нашинохта ва маҳкум карда, гуфтаҳон анбиёро, ки ҳар рӯзи шанбе қироат мешавад, ба иҷро расонданд,
28Без да намерят [в Него] нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.
28«Ва гарчанде ки аз Ӯ ҳеҷ айби сазовори марг наёфта буданд, аз Пилотус хоҳиш карданд, ки Ӯро бикушад;
29И когато изпълниха всичко, що бе писано за Него, снеха Го от дървото и положиха Го в гроб.
29«Пас аз он ки ҳар чизи дар бораи Ӯ навишташударо ба иҷро расовданд, Ӯро аз салиб фуроварда, ба қабр супурданд.
30Но Бог Го възкреси от мъртвите.
30«Лекин Худо Ӯро аз мурдагон эҳьё кард,
31И Той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за Него пред людете.
31«Ваӯ рӯзҳои бнсъер ба касоне зоҳир шуд, ки ҳамроҳи Ӯ аз Ҷалил ба Ерусалим омада буданд ва ҳоло дар пеши қавм шоҳидони Ӯ мебошанд.
32И ние ви донесохме блага вест за обещанието дадено на бащите ни,
32«Мо ба шумо башорат медиҳем, ки Худо ваъдаеро, ки ба падарони мо дода буд, барои мо, фарзандони онҳо, ба иҷро расонда, Исоро эҳьё кард,
33че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".
33«Чунон ки дар таронаи дуюми Забур навишта шудааст: "Ту Писари Ман ҳастӣ, Ман имрӯз Падари Ту шудаам".
34А че Го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида".
34«Дар бораи он ки Ӯро аз мурдагон эҳьё кард, то ки дигар ба фано дучор нашавад, чунин гуфт: "Марҳаматҳои боэътимоди Довудро ба шумо хоҳам баҳшид".
35Защото и в друг [Псалом] казва: "Няма да оставиш Светеца Си да види изтление".
35«Бинобар ин дар ҷои дигар низ мегӯяд: "Нахоҳӣ гузошт, ки Қуддуси Ту фаноро бубинад".
36Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.
36«Довуд дар замони худ бо иродати Худо хизмат карпа, вафот ёфт ва ба падарони худ пайваст ва фаноро дид;
37А Тоя, Когото Бог възкреси, не видя изтление.
37«Аммо Он Касе ки ХудоӮро эҳьё кард, фаноро надид.
38И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него се проповядва на вас прощение на греховете.
38«Пас, эй бародарон, ба шумо маълум бод, ки ба воситаи Ӯ ба шумо омурзиши гуноҳҳо эълон мешавад,
39и че всеки, който вярва, се оправдава чрез Него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Моисеевия закон.
39Ва аз ҳар чизе ки ба василаи шариати Мусо сафед шуда натавонистед, ҳар имондор ба василаи Ӯ сафед хоҳад шуд.
40Затова внимавайте да не би да [ви] постигне казаното от пророците:
40«Пас эҳтиёт бошед, мабодо он чи дар суҳафи анбиё гуфта шудааст, ба шумо рӯй диҳад:
41"Погледнете, презрители, учудете се, и се погубете; Защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".
41"Эй мутанаффирон, бингаред ва тааҷҷуб намоед ва маҳв шавед, зеро ки Ман амалеро дар айёми шумо содир менамоям, амале ки агар касе онро ба шумо нақл мекард, бовар намекардед"».
42Когато си излизаха [из юдейската синагога, езичниците] ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.
42Вакте ки яҳудиён аз куништ баромаданд, гайрияҳудиён хоҳиш карданд, ки рӯзи шанбеи оянда низ ин суханонро ба онҳо бигӯянд;
43И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които, като се разговаряха с тях, увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.
43Чун аҳли куништ пароканда шуданд, бисьёре аз яҳудиён ва онҳое ки чанде пеш дини яҳудиро қабул карда буданд, аз паи Павлус ва Барнаббо рафтанд, ва ин ду нафар ба онҳо сухан гуфта, тарғиб менамуданд, ки дар файзи Худо устувор бошанд.
44На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.
44Рӯзи шанбеи дигар қариб тамоми аҳли шаҳр ҷамъ омаданд, то ки каломи Худоро бишнаванд;
45А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел и хулеха.
45Вале чун яҳудиён издиҳоми мардумро диданд, аз ҳасад пур гаштанд ва куфр гуфта, ба суханони Павлус мухолифат карданд.
46Но Павел и Варнава говореха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците.
46Он гоҳ Павлус ва Барнаббо далер шуда, гуфтанд: «Воҷиб буд, ки каломи Худо аввал ба шумо мавъиза карда шавад, лекин азбаски шумо онро рад кардед ва худро шоистаи ҳаёти ҷовидонӣ надончстед, бинобар ин мо ба гайрияҳудиён рӯ меоварем;
47Защото така ни заповяда Господ, [казвайки]: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"
47«Зеро ки Худованд ба мо чунин амр фармудааст: "Туро нури халқҳо гардондам, то ки Ту то ақсои замин василаи наҷот бошй"».
48И езичниците, като слушаха това, радваха се и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот.
48Вакте ки гайрияҳудиён инро шуниданд, шод шуда, каломи Худовандро ҳамду сано хонданд, ва ҳамаи онҳое ки барои ҳаети ҷовидонй пешакӣ таъин шула будакя, имон оварданд,
49И Господното учение се разпространяваше по цялата тая страна.
49Ва каломи Худованд дар тамоми он сарзамин интишор ёфт.
50А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.
50Яҳудиён занони диндору иззатманд ва акобири шаҳрро ба шӯр оварда, барои таъқиб кардани Павлус ва Барнаббо барангехтанд ва онҳоро аз он ноҳия ронданд.
51А те отърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
51Аммо ин ду нафар, ғубори пойҳои худро бар онҳо афшонда, ба Иқуния равона шуданд,
52А учениците се изпълниха с радост и със Светия Дух.
52Ва шогирдон аз шодй ва Рӯҳулқудс пур шуданд.