¹А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога, и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

¹ДАР Икуния бо ҳам ба куништи яҳудиён даромада, тавре сухан гуфтанд, ки шумораи зиёде аз яҳудиён ва юнониён имон оварданд.

²А непокорните [на Божието учение] юдеи подбудиха и раздразниха духовете на езичниците против братята.

²Аммо яҳудиёне ки имон наоварда буданд, дилҳои гайрияҳудиёнро шӯронида, ба муқобили бародарон барангехтанд.

³Но пак те преседяха [там] доста време и дързостно говореха за Господа, Който свидетелствуваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

³Муддати дарозе дар он ҷо монда, дар бораи Худованд далерона сухан мегуфтанд, ва Ӯ ба каломи фаизи Худ шаҳодат дода, ба василаи онҳо аломоту мӯъчизот ато мекард.

⁴И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, други с апостолите.

⁴Дар ин миён мардуми шаҳр ду тақсим шуданд, ки як қисмашон тарафдори яҳудиён ва қисми дигарашон тарафдори ҳаввориён буданд.

⁵И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

⁵Вақте ки гайрияҳудиён ва яҳудиён бо сардорони худ ба онҳо ҳуҷум оварданд, то ки онҳоро тамасхур ва сангсор кунанд,

⁶те се научиха и избягаха в ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните [им] места,

⁶Онҳо огоҳӣ ёфта, ба Лустра ва Дарба, шаҳрҳои Лекония ва атрофи он фирор карданд,

⁷и проповядваха благовестието.

⁷Ва дар он чо башорат медоданд.

⁸А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

⁸Дар Лустра марде нишаста буд, ки пойҳояш беҳаракат буд ва аз шиками модар ланг буда, ҳаргиз роҳ нарафта буд.

⁹Той слушаше Павла като говореше; а [Павел], като се взря в него и видя че има вяра да бъде изцелен,

⁹Вай сухани Павлусро мешунид; Павлус ба вай нигарист ва чун дид, ки имон ба шифо дорад,

¹⁰рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

¹⁰Бо овози баланд ба вай гуфт: «Бар пойхои худ рост биист». Вай дарҳол ҷаста хесту ба роҳ рафтан даромад.

¹¹А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по ликаонски: Боговете оприличени на човеци, са слезли при нас.

¹¹Вакте ки мардум ин амали Павлусро диданд, овози худро баланд карда, ба забони Леконй гуфтанд: «Худоён ба сурати инсон назди мо фуромадаанд».

¹²И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той беше главният говорител.

¹²Барнабборо Зевс ва Павлусро Ҳермис номиданд, зеро ки ӯ сарвари нотиқон буд.

¹³И жрецът при Юпитеровото [капище], което беше пред града, приведе юнци и [донесе] венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

¹³Коҳини маъбади Зевс, ки дар беруни шаҳр воқеъ буд, барзаговон ва тоҷҳои гул назди дарвозаи шаҳр овард ва мехост бо якҷоягии мардум қурбонй кунад.

¹⁴Като чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

¹⁴Ҳамин ки ҳаввориён Барнаббо ва Павлус инро фаҳмиданд, ҷомаҳои худро дарронида, ба миёни мардум давида даромаданд ва фарьёд зада гуфтанд:

¹⁵О, мъже, защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, Който е направил небето, земята, морето и всичко що има в тях;

¹⁵«Эй мардон! Чаро чунин мекунед? Мо низ мисли шумо одамони ноқис ҳастем ва ба шумо башорат медиҳем, ки аз бутҳои ҳуд гашта, ба Худои Ҳай руҷӯъ намоед, ки Ӯ осмон ва замин ва баҳр ва он чиро, ки дар онҳост, офаридааст,

¹⁶Който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

¹⁶«Ва дар наслҳои пешина ҳамаи халқҳоро гузоштааст, ки мувофиқи тариқати худ рафтор кунанд,

¹⁷ако и да не е преставал да свидетелствува за Себе Си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове и родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

¹⁷«Гарчанде ки ҳамеша бо некиҳояш аз вуҷуди Худ шаҳодат дода, ба мо аз осмон борон меборонад, фаслҳои боровар мебахшад, ба мо ғизо медиҳад ва дилҳои моро аз шодмонй пур мекунад».

¹⁸И като казаха това, те едвам възпряха множествата да не им принасят жертва.

¹⁸Бо ин суханон мардумро аз қурбонӣ кардан барояшон базӯр боздоштанд.

¹⁹Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни, и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

¹⁹Дар ин миён аз Антиёҳия ва Иқуния яхудиён расида омаданд ва мардумро барангехта, Павлусро сангсор карданд ва, ба гумони он ки мурдааст, аз шаҳр берун кашиданд.

²⁰А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

²⁰Вакте ки шогирдон дар гирди ӯ ҷамъ омаданд, бархоста, ба шаҳр даромад ва фардои он бо Барнаббо сӯи Дарба равона шуд.

²¹И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия,

²¹Дар ин шаҳр низ башорат дода, шогирдони зиёде пайдо карданд ва боз ба Лустра, Иқуния ва Антиёхия ворид шуданд.

²²и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и [ги учеха], че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

²²Ва дилҳои шогирдонро тақвият дода, панд мегуфтанд, ки "дар имон устувор бошед, зеро ки мо бояд бо мусибатҳои бисъёр дохили Малакути Худо гардем".

²³И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в Когото бяха повярвали.

²³Дар ҳар калисо барои онҳо пиронро таъин карданд ва бо дуо ва рӯза онҳоро ба Худованде ки ба Ӯ имон оварда буданд, супурданд.

²⁴И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

²⁴Аз Писидия гузашта, ба Памфилия омаданд

²⁵и проповядваха учението в Перга и слязоха в Аталия.

²⁵Ва дар Пирҷа каломи Худовандро мавъиза намуда, ба Аттолия фуромаданд;

²⁶Оттам отплуваха за Антиохия, отгдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което [сега] бяха извършили.

²⁶Боз ба киштӣ савор шуда, ба Антиёхия рафтанд, ки дар ҳамон ҷо онҳо, ба хотири хизмате ки ба ҷо оварданд, ба файзи Худо супурда шуда буданд.

²⁷И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата, за да повярват.

²⁷Чун расиданд, аҳли калисоро ҷамъ оварда, аз он чи Худо бо онҳо ба амал оварда буд ва чй гуна Ӯ дарвозаи имонро ба рӯи гайрияҳудиён кушода буд, нақл карданд;

²⁸И [там] преседяха доста време с учениците.

²⁸Ва муддати дарозе дар он ҷо бо шогирдон монданд.