¹А някои слязоха от Юдея и учеха братята [казвайки]: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.

¹БАЪЗЕ касон аз Яҳудо омада ва бародаронро таълим дода, мегуфтанд: «Агар мувофиҳи оини Мусо махтун нашавед, наҷот ёфта наметавонед».

²И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, [братята] наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

²Пас аз он ки Павлус ва Барнаббо бо онҳо мунозира ва мубоҳисаи бисьёре карданд, қарор дода шуд, ки Павлус ва Барнаббо ва чанд нафари дигар аз онҳо барои ҳалли ин масъала назди ҳаввориён ва пирон ба Ерусалим бираванд.

³Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.

³Аҳли калисо онҳоро гуселониданд, ва ҳангоме ки онҳо аз Финиқия ва Сомария мегузаштанд, имон овардани ғайрияҳудиёнро ҳикоят карданд, ва ин хабар ҳамаи бародаронро бағоят шод гардонд.

⁴А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

⁴Чун ба Ерусалим расиданд, аҳли калисо, ҳаввориён ва пирон онҳоро пазироӣ карданд, ва онҳо аз он чи Худо бо онҳо ба амал оварда буд, нақл карданд.

⁵Но, [рекоха те], някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват [езичниците], и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.

⁵Баъзе аз фарисиён, ки имон оварда буданд, бархоста, гуфтанд, ки онҳоро бояд хатна карда, амр фармоянд, ки шариати Мусоро риоя кунанд.

⁶Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.

⁶Ҳаввориён ва пирон ҷамъ шуданд, то ки ин масъаларо муҳокима намоянд.

⁷И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас [мене], щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

⁷Баъд аз муҳокимаи бисьёр Петрус бархоста, ба онҳо гуфт: «Эй бародарон! Шумо медонед, ки аз рӯзҳои аввал Худо аз миёни ҳамаи мо маро баргузид, то ки гайрияҳудиён каломи Инҷилро аз забони ман бишнаванд ва имон оваранд;

⁸И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

⁸«Худои Орифулқалб ба онҳо бо чунин васила шаҳодат дод, ки Рӯҳулкудсро ба онҳо низ бахшид, чунон ки ба мо бахшидааст,

⁹и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

⁹«Ва дар байни мо ва онҳо ҳеҷ фарқе нагузощта, дилҳои онҳоро бо имон пок сохт.

¹⁰Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

¹⁰«Пас чаро акнун Худоро озмуда, бар гардани шогирдон юғе меандозед, ки онро ҳам падарони мо ва ҳам мо бардошта натавониста будем?

¹¹Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

¹¹«Лекин мо ба файзи Исои Масеҳи Худованд эътиқод дорем ва наҷот меёбем, ҳамчунон ки онҳо низ».

¹²Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

¹²Он гоҳ тамоми аҳли маҷлис сокит шуда, ба ҳикояти Барнаббо ва Павлус дар бораи аломоту мӯъҷизоте ки Худо дар миёни гайрияҳудиён ба василаи онҳо ба амал оварда буд, гӯш доданд.

¹³И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;

¹³Ҳамин ки нутқи онҳо ба охир расид, Яъкуб ба сухан оғоз карда, гуфт: «Эй бародарон! Ба ман гӯш диҳед:

¹⁴Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.

¹⁴«Шимъӯн фаҳмонда дод, ки чӣ гуна Худо аввал ба гайрияҳудиён назар андохт, то ки аз миёни онҳо қавме ба исми Худ бигирад;

¹⁵С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

¹⁵«ХӮфтаҳои анбиё низ ба ин мутобиқ аст, чунон ки навишта шудааст:

¹⁶"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

¹⁶"Баъд аз ин руҷӯъ намуда, хаймаи Довудро, ки фурӯ ғалтидааст, аз нав барқарор мекунам ва харобаҳои онро обод мегардонам ва барпо менамоям,

¹⁷За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,

¹⁷"То ки бақияи мардум ва ҳамаи халқҳое ки исми Ман дар байни онҳо хонда мешавад, толиби Худованд гарданд, мегӯяд Худованде ки ҳамаи инро ба амал меоварад".

¹⁸Казва Господ, Който прави да е известно това от века".

¹⁸«Ба Худо ҳамаи корҳояш абадан маълум аст.

¹⁹Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

¹⁹«Пас, фикри ман ин аст, ки касонеро, ки аз миёни ҳалқҳо ба Худо руҷӯъ менамоянд, ба душворӣ наандозем,

²⁰но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез [ядене] удавено и кръв.

²⁰«Балки ба онҳо фақат дастуре бинависем, ки аз наҷосати бутҳо, аз зино, аз гӯшти ҳайвоноти буғишуда ва аз хун парҳез кунанд;

²¹Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия [закон], който се и прочита всяка събота в синагогите.

²¹«Зеро ки Мусо аз наслҳои қадим дар ҳамаи шаҳрҳо воизони худро дорад, ва дар куништҳо ҳар рӯзи шанбе қироат мешавад».

²²Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - [а именно]: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.

²²Он гоҳ ҳаввориён ва пирон бо тамоми аҳли калисо ба қароре омаданд, ки чанд касро аз миёни худ интихоб карда, ҳамроҳи Павлус ва Барнаббо ба Антиёхия фиристонанд; онҳо Яҳудоро, ки лақабаш Барсаббо буд, ва Силоро интихоб карданд, ки ин ду нафар аз пешвоёни бародарон буданд;

²³И писаха им по тях [следното]: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

²³Ба номае ба ин мазмун навишта, ба дасти онҳо супурданд: «Ҳаввориён ва пирон ва бародарон ба бародароне ки аз байни гайрияҳудиён дар Антиёхия,

²⁴Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона], без да са приели заповед от нас,

²⁴«Чун шунидем, ки аз миёни мо баъзе касон шуморо бо суханони худ мушавваш соҳтаанд ва дилҳои шуморо ба шакку шубҳа андохтаанд ва гуфтаанд, ки "бояд хатна кунед ва шариатро риоя намоед", ва ҳол он ки мо ба онҳо чунин дастуре надодаем,

²⁵то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

²⁵«Бинобар ин мо якдилона ба қароре омадем, ки чанд нафарро интихоб намуда, назди шумо равона кунем, ҳамроҳи азизони худ Барнаббо ва Павлус,

²⁶човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

²⁶«Ки ҷонҳои худро аз барои исми Худованди мо Исои Масеҳ нисор кардаанд.

²⁷И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

²⁷«Пас, Яҳудо ва Силоро фиристодаем, ки онҳо низ ҳамин чизҳоро ба шумо даҳанакӣ баён хоханд кард.

²⁸Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

²⁸«Зеро ки Рӯҳулқудс ва мо савоб дидем, ки ба зиммаи шумо боре нагузорем, чуз воҷиботи зерин:

²⁹да се въздържате от [ядене] идоложертвено, кръв и удавено, [тоже] и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.

²⁹«Аз қурбониҳои бутҳо, аз ҳун, аз гӯшти ҳайвоноти буғишуда ва аз зино парҳез кунед; ҳар гоҳ аз ин чизҳо худро нигоҳ доред, кори хубе мекунед. Саломат бошед».

³⁰И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките [вярващи] дадоха [им] посланието.

³⁰Вақте ки фиристодагон ба Антиёхия омаданд, мардумро ҷамъ карда, номаро супурданд.

³¹И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението [що им даваше].

³¹Онро ҳонда, аз мазмуни тасаллибахшаш шодмон шуданд.

³²А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.

³²Яҳудо ва Сило, ки низ набӣ буданд, бародаронро бо суханони бисьёр насиҳат ва тақвият доданд.

³³И след като преседяха [там] известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

³³Баъд аз он ки муддате дар он ҷо монданд, бародарон онҳоро ба саломатӣ назди ҳаввориён равона карданд;

³⁴[Но Сила видя за добре да поседи още там].

³⁴Вале Сило дар он ҷо монданӣ шуд.

³⁵А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.

³⁵Павлус ва Барнаббо дар Антиёхия иқомат намуда, бо ҳамроҳии бисьёр касони дигар каломи Худовандро таълим ва башорат медоданд.

³⁶А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.

³⁶Чун якчанд рӯз гузашт, Павлус ба Барнаббо гуфт: «Акнун гашта равем ва дар ҳар шаҳре ки каломи Хуцовандро мавъиза карца будем, бародарони худро бубинем, ки аҳволашон чӣ гуна аст».

³⁷И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;

³⁷Барнаббо меҳост Юҳанноро, ки лақабаш Марқӯс буд, ҳамроҳашон бибаранд,

³⁸а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях [още] от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

³⁸Аммо Павлус салоҳ надонист, ки шахсеро, ки дар Памфилия аз онҳо ҷудо шуда, дар корашон то ба охир ҳамроҳӣ накарда буд, бо худ бибаранд.

³⁹И тъй, възникна разпра [помежду им], така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,

³⁹Ба ин сабаб низое ба миён омада, то ба ҳадде расид, ки онҳо аз якдигар чудо шуданд, ва Барнаббо Маркӯсро ҳамроҳи худ гирифта, бо киштй ба Қаприс рафт,

⁴⁰а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.

⁴⁰Ва Павлус барои худ Силоро интиҳоб кард, ва ҳамин ки бародарон ӯро ба файзи Худо супурданд, рӯ ба сафар ниҳод

⁴¹И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

⁴¹Ва ба Сурия ва Қилиқия гузашта, калисоҳоро тақвият мекард.