¹А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, [гдето] намери някои ученици.

¹ДАР он замоне ки Апӯллӯс дар Қуринтус буд, Павлус дар кишварҳои боло гардиш карда, ба Эфсӯс расид ва дар он ҷо шогирдонро ёфта,

²И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му [отговориха]: Даже не сме чули дали има Светия Дух.

²Ба онҳо гуфт: «Оё вақте ки имон овардед, Рӯҳулкудсро қабул кардед?» Ба ӯ гуфтанд: «Ҳатто нашунидаем, ки Рӯҳулкудс вуҷуд дорад».

³И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Иоановото кръщение.

³Ба онҳо гуфт: «Пас чӣ навъ таъмид гирифтец?» Гуфтанд: «Таъмиди Яҳьё».

⁴А Павел рече: Иоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на людете да вярват в Този, Който щеше да дойде подир него, сиреч, в Исуса.

⁴Павлус гуфт: «Таъмиде ки Яҳьё медод, таъмиди тавба буд, ва ӯ ба мардум мегуфт: "Ба Он Касе ки баъд аз ман меояд, яъне ба Исои Масеҳ имон оваред"».

⁵И като чуха това, кръстиха се в името на Господа Исуса.

⁵Чун инро шуниданд, ба исми Исои Худованд таъмид гирифтанд,

⁶И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха [други] езици и пророкуваха.

⁶Ва ҳангоме ки Павлус дастҳои худро бар сари онҳо ниҳод, Рӯҳулқудс бар онҳо нозил шуд, ва ба забонҳо сухан ронда, нубувват карданд.

⁷И те всички бяха около дванадесет мъже.

⁷Онҳо тақрибан дувоздаҳ нафар буданд.

⁸И той влезе в синагогата гдето говореше дързостно; и в разстояние на три месеца разискваше [с людете] и [ги] увещаваше за неща отнасящи се до Божието царство.

⁸Муддати се моҳ ӯ ба куништ даромада, нотарс мавъиза менамуд ва дар бораи Малакути Худо мусоҳиба мекард ва далелҳо меовард.

⁹А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тях и отдели учениците та разискваше всеки ден в училището на Тирана.

⁹Вале азбаски баъзе касон сахтдил буданд ва имон намеоварданд ва дар ҳаққи ин тариқат дар пеши мардум бадзабонӣ мекарданд, бинобар ин аз онҳо худро канор гирифта, шогирдонро ҷудо кард ва ҳар рӯз дар мадрасаи Тиронус ном шахсе мавъиза менамуд.

¹⁰И това се продължава две години, така щото всички, които живееха в Азия, и юдеи и гърци, чуха Господното учение.

¹⁰Ин тақрибан ду сол давом кард, ба тавре ки ҳамаи сокинони вилояти Осиё, ҳам яҳудиён ва ҳам юнониён, каломи Исои Худовандро шуниданд.

¹¹При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла;

¹¹Худо ба василаи Павлус мӯъҷизоти бузурге ба амал меовард,

¹²дотолкоз щото, когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях, и злите духове излизаха.

¹²То ба ҳадде ки дастмолҳо ва фӯтаҳои ба бадани ӯ расидаро бурда, бар беморҳо мегузоштанд, ва бемории онҳо нест мешуд, ва арвоҳи ҳабис аз онҳо берун мерафт.

¹³А някои от юдейските скитници заклинатели предприеха да произнасят името на Господа Исуса на тия, които имаха зли духове, казвайки: Заклевам ви в Исуса, когото Павел проповядва.

¹³Хдтто баъзе аз азоимхонҳои оворагарди яҳудӣ ҳам бар онҳое ки мубталои рӯҳи хабис буданд, исми Исои Худовандро зикр карда, мегуфтанд: «Шуморо ба Исое ки Павлус мавъиза менамояд, қасам медиҳем».

¹⁴И между тия, които вършеха това, бяха седемте синове на някой си юдеин Скева, главен свещеник,

¹⁴Ҳафт нафар писарони Искиво ном шахсе ки яке аз саркоҳинони яҳудй буд, ҳамин тавр амал мекарданд.

¹⁵Но [еднаж] злият дух в отговор им рече: Исуса признавам, и Павла зная; но вие кои сте?

¹⁵Аммо рӯҳи хабис дар ҷавоби онҳо гуфт: «Исоро мешиносам, Павлусро низ медонам, лекин шумо кистед?»

¹⁶И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях, и, като надви на двамата, превъзмогна над тях, така щото голи и ранени избягаха от оная къща.

¹⁶Марде ки рӯҳи хабис дошт, бо чунон куввате ба онҳо дарафтод, ки ҳама мағлуб шуданд ва дар ҳолате ки бараҳна ва маҷрӯҳ буданд, аз он хона гурехтанд.

¹⁷И това стана известно на всички ефески жители, и юдеи и гърци; и страх обзе всички тях, и името на Господа Исуса се възвеличаваше.

¹⁷Ин вокеа ба гӯши ҳамаи яҳудиён ва юнониёни сокини Эфсӯс расида, ҳамаро ба ҳарос андохт, ва исми Исои Худованд дар миёни онҳо бештар иззату икром пайдо кард;

¹⁸И мнозина от повярвалите дохождаха та се изповядваха и изказваха делата си.

¹⁸Бисьёре аз имондорон омада, аъмоли худро иқрор ва ошкор мекарданд;

¹⁹Мнозина още и от тия, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че бе петнадесет хиляди сребърници.

¹⁹Бисьёре аз онҳое ки ба ҷодугарӣ машғул буданд, китобҳои худро оварда, дар пеши назари ҳама сӯзонданд; вакте ки арзиши онҳоро ҳисоб карданд, маълум шуд, ки баробари панҷоҳ ҳазор дирҳам аст.

²⁰Така силно растеше и преодоляваше Господното учение.

²⁰Каломи Худо ҳамин тавр қувват мегирифт ва интишор меёфт.

²¹И като свърши това, Павел чрез Духа стори намерение да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахаия, казвайки: Като постоя там, трябва да видя и Рим.

²¹Пас аз анҷоми ин чизҳо, Павлус дар дили худ азм кард, ки аз Мақдуния ва Охоия гузашта, ба Ерусалим биравад, ва гуфт: «Баъд аз рафтанам ба он ҷо> Румро низ бояд бубинам».

²²И прати в Македония двама от тия, които му помагаха, Тимотея и Ераста; а той остана за [още известно] време в Азия.

²²Аз мулозимонаш ду нафарро, яъне Тимотиюс ва Арастусро, ба Мақдуния равона карца, худаш муддате дар вилояти Осиё бимонд.

²³А по онова време се подигна голямо размирие относно [Господния път].

²³Дар он замон исьени азиме бар зидди тариқи Худованд рӯй дод;

²⁴Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни [храмчета на] Дианиното капище, и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

²⁴Зеро ки Димитриюс ном нуқрагаре ки тасвирҳои нуқрагини маъбади Артамисро месохт ва ба ин васила ба санъатгарон фоидаи калоне мерасонд,

²⁵като събра и тях и ония, които работеха подобни неща, рече: О мъже, вие знаете, че от тая работа иде нашето богатство.

²⁵Онҳоро, ҳамчунин ҳунармандони дигарро ҷамъ оварда, гуфт: «Эй мардумон! Шумо медонед, ки некӯаҳволии мо аз пушти ҳамин ҳунар аст,

²⁶И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Азия, тоя Павел е предумал и обърнал големи множества, казвайки, че не са богове тия, които са от ръка направени.

²⁶«Ва шумо дида ва шунида истодаед, ки на танҳо дар Эфсӯс, балки қариб дар тамоми вилояти Осиё ин Павлус мардуми бисьёрро иғво андохта, гумроҳ кардааст, ва мегӯяд: "Чизҳои сохтаи дасти инсон худо нестанд".

²⁷И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и капището на великата богиня Диана да се счита за нищо, и даже да се свали от величието си оная, на която цяла Азия и вселената се покланят.

²⁷«Пас, хавфи он аст, ки на танҳо ҳунари мо аз байн равад, балки ин маъбади олиҳаи бузурги мо Артамис низ беэътибор шавад, ва ҳашамати вай, ки тамоми вилояти Осиё ва аҳли олам парастишаш мекунанд, беқурб гардад».

²⁸Като чуха това, те се изпълниха с гняв та викаха, казвайки: Велика е ефеската Диана!

²⁸Вакте ки ин суханонро шуниданд, онҳо хеле ба хашм омада, фарьёд заданд: «Бузург аст Артамиси эфсӯсиён!»

²⁹И смущението се разпростря по града; и като уловиха македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници, единодушно се спуснаха в театъра;

²⁹Тамоми шаҳр ба шӯр омада, ҳама якдилона сӯи тамошохона тохтанд ва Ғоюс ва Ористархусро, ки аз аҳли Мақдуния ва ҳамроҳони Павлус буданд, дастгир карда, бо худ кашида бурданд.

³⁰А когато Павел искаше да влезе между народа, учениците не го пуснаха,

³⁰Павлус мехост, ки ба миёни мардум дарояд, аммо шогирдон ӯро намонданд;

³¹така и някои от азийските началници, понеже му бяха приятели, пратиха до него да го помолят да се не показва в театъра.

³¹Ҳамчунин баъзе аз сардорони вилояти Осиё, ки дӯстонаш буданд, назди ӯ кас фиристода, таъкид карданд, ки ба тамошохона набиёяд.

³²И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото навалицата беше разбъркана и повечето не знаеха защо се бяха стекли.

³²Дар ин миён баъзе касон дод зада, чизе мегуфтанд, касони дигар - чизи дигаре; зеро ки ҷамоат ошуфтаҳол буданд ва аксари онҳо намедонистанд, ки барои чӣ ҷамъ шудаанд.

³³А някои от народа изкараха Александра [да говори], понеже юдеите посочиха него; и Александър помаха с ръка и щеше да даде обяснение пред народа.

³³Аз миёни издиҳом Искандарро кашола карданд, чунки яҳудиён ӯро пеш андохта буцанд, ва Искандар бо дасташ ишора намуда, хост барои муҳофизати худ ба мардум сухане бигӯяд.

³⁴Но като го познаха, че е юдеин, всички едногласно викаха за около два часа: Велика е ефеската Диана!

³⁴Аммо, чун яҳудӣ буданашро донистанд, ҳама бо як овоз дод заданд ва қариб ду соат нидо мекарданд: «Бузург аст Артамиси эфсӯсиён!»

³⁵Тогава [градският] писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера [идол?]

³⁵Нозири низом мардумро сокит карда, гуфт: «Эй мардони Эфсӯс! Кӣ намедонад, ки шаҳри Эфсӯс парастандаи маъбади Артамиси олиҳаи бузург ва ҳайкали аз осмон нозилшудаи вай мебошад?

³⁶И тъй, понеже това е неоспоримо, вие трябва да мирувате и да не правите нищо несмислено.

³⁶«Модоме ки ин баҳснопазир аст, шуморо лозим аст, ки ором бошед ва рафтори бемулоҳизае накунед;

³⁷Защото сте довели [тук] тия човеци, които нито са светотатци, нито хулят нашата богиня.

³⁷«Зеро ин шахсоне ки шумо овардаед, на тороҷкунандагони маъбаданд ва на дар ҳакхи олиҳаи шумо суханикуфромез гуфтаанд;

³⁸Прочее, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата заседават, има и съдийски чиновници, нека се съдят едни други.

³⁸гАгар Димитриюс ва ҳамкоронаш даъвое бар касе дошта бошанд, инак дари маҳкамаҳо кушода, волиён низ ҳозиранд: бигзор ба онҳо шикоятҳои худро оварда сулоранд;

³⁹Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в редовното събрание.

³⁹«Вале агар талаби дигаре дошта бошед, он бояд дар маҳкамаи шаръӣ яктарафа шавад;

⁴⁰Защото има опасност да ни обвинят поради днешното размирие, понеже няма никаква причина [за него;] и колкото за това, ние не можем да оправдаем това стичане.

⁴⁰«Зеро хавфи он аст, ки мо барои рафтори имрӯза ба балвогарӣ айбдор шавем, ва мо ҳеҷ далеле надорем, ки барои чунин ҷамъомад онро сабаб нишон диҳем». Инро гуфта, издиҳомро пароканда кард.

⁴¹И като рече това, разпусна събранието.