¹След утихването на мълвата Павел повика учениците и, като ги увеща, прости се с тях и тръгна да отиде в Македония.

¹ПАС аз он ки ин шӯру ғавғо хотима ёфт, Павлус шогирдонро даъват намуда, хайру маъзур кард ва ба Мақдуния равона шуд.

²И като мина през ония места та увеща [учениците] с много думи, дойде в Гърция.

²Дар он ноҳия гашта, бисьёр насиҳат дод ва ба Юнон омад;

³И като преседя [там] три месеца, понеже юдеите направиха заговор против него във времето на тръгването му за Сирия, той реши да се върне през Македония.

³Дар он ҷо се моҳ истод; азбаски яҳудиён ба мукрбили ӯ ошӯб бардоштанд, ӯ аэми сафари Сурия кард ва ба фикре омад, ки бо роҳи Мақдуния гашта равад.

⁴И придружиха го до Азия берянинът Сосипатър Пиров, и от солунците Аристарх и Секунд; още и Гаий от Дервия и Тимотей, а от Азия Тихик и Трофим.

⁴То ба вилояти Осиё ҳамроҳи ӯ инҳо рафтанд: Супотрус аз аҳли Бирия, Ористархус ва Секундус аз аҳли Таслӯникӣ, Ғоюс аз Дарба, Тимотиюс ва аз мардуми Осиё Тӯхиқӯс ва Трофимус.

⁵А тия бяха отишли по-напред, та ни чакаха в Троада;

⁵Инҳо аз мо пештар рафта, дар Трӯос мунтазири мо шуданд.

⁶и ние отплувахме от Филипи подир дните на безквасните хлябове, и за пет дни дойдохме при тях в Троада, гдето преседяхме седем дни.

⁶Лекин мо пас аз айеми иди фатир аз Филиппӣ бо киштй рафтем ва баъд аз панҷ рӯз ба Трӯос назди онҳо расидем ва дар он ҷо ҳафт рӯз истодем.

⁷И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях понеже щеше да отпътува на сутринта; и продължи словото си до среднощ.

⁷Рӯзи якшанбе, вақте ки шогирдон барои нон шикастан ҷамъ шуданд, Павлус, ки фардояш аз он ҷо рафтанӣ буд> бо онҳо мусоҳиба намуд, ва суханаш то нисфи шаб давом кард.

⁸И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.

⁸Дар болохонае ки мо ҷамъ шуда будем, чароғҳои бисьёре месӯхт.

⁹И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво.

⁹Офтихӯс ном чавоне ки бар остонаи тиреза нишаста буд, ба пинак рафт, ва ҳангоме ки мусоҳибаи Павлус тӯл мекашид, хоби сахташ бурда, баногоҳ аз ошьёнаи сеюм ба зер афтод, ва чун ӯро бардоштанд, мурда буд.

¹⁰Но Павел слезе и като падна на него, прегърна го, и рече: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

¹⁰Павлус поён фуромада, худро болои ӯ партофт ва ӯро дар оғӯш гирифта, гуфт: «Хавотир накашед, зеро ки ҷони ӯ дар ӯст».

¹¹След това той се качи горе, разчупи хляба та похапна, и приказва [пак] надълго до зори, и така тръгна.

¹¹Баъд боло баромад ва нонро шикаста, хӯрд ва то субҳ гуфтугӯи бисьёре карда, ба роҳи худ равона шуд.

¹²А момчето доведоха живо, и доста се утешиха.

¹²Дар ин миён он ҷавонро зинда оварданд, ва ҳотирашон хеле осуда шуд.

¹³А ние тръгнахме по-напред за кораба и отплувахме за Асон, гдето щяхме да приберем Павла; понеже така беше поръчал, като щеше да отиде пеш.

¹³Мо зуд ба киштӣ савор шуда, ба Асӯс рафтем, то ки аз он ҷо Павлусро ҳамроҳи худ бигирем, зеро ки ҳамин тавр амр фармуда буд, ва ӯ ният дошт ба он ҷо пиёда равад.

¹⁴И когато се събра с нас в Асон, прибрахме го и дойдохме в Митилин.

¹⁴Вақте ки дар Асӯс бо мо вохӯрд, ӯро ҳамроҳи худ гирифта, ба Митилинӣ омадем.

¹⁵И оттам като отплувахме, на следния ден дойдохме срещу Хиос, а на другия - стигнахме в Самос; и [като преседяхме в Трогилия] на следващия ден дойдохме в Милит.

¹⁵Аз он ҷо бо киштӣ равона шуда, рӯзи дигар дар рӯ ба рӯи Хиюс бозистодем; рӯзи сеюм ба Сомӯс расидем ва дар Труҷилиюн истода, фардои он вориди Милитӯс шудем,

¹⁶Защото Павел бе решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

¹⁶Зеро ки Павлус ният дошт аз паҳлуи Эфсӯс гузашта равад, то ки дар вилояти Осиё даранг накунад, чунки ӯ таъҷил менамуд, ки ба қадри имкон дар арафаи иди Пантикост дар Ерусалим бошад.

¹⁷А от Милит прати в Ефес да повикат църковните презвитери,

¹⁷Аз Милитус ба Эфсӯс кас фиристода, пирони калисоро даъват намуд,

¹⁸И като дойдоха при него, рече им: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас

¹⁸Ва ҳангоме ки назди ӯ омаданд, ба онҳо гуфт: «Шумо медонед, ки аз рӯзи авваЯи ба Осиё қадам монданам, дар тамоми вақте ки бо шумо будам, ман чӣ гуна рафтор кардам,

¹⁹в служене на Господа с пълно смиреномъдрие, със сълзи и с напасти, които ме сполетяха от заговорите на юдеите;

¹⁹«Дар ҳолате ки бо камоли фурӯтанӣ, бо ашкҳои бисьёр ва бо машаққатҳое ки ба туфайли дасисаҳои яҳудиён ба сарам меомад, ба Худованд хизмат кардам,

²⁰как не се посвених да ви изявя всичко що е било полезно, и да ви поучавам и публично и по къщите,

²⁰«Ва чй гуна ман ҳар чизеро, ки фоиданок буд, аз шумо дареғ надоштам, балки дар пеши тамоми мардум ва хона ба ҳона гашта, ба шумо мавъиза намудам ва таълим додам

²¹като проповядвах и на юдеи и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господ Исус Христос.

²¹«Ва ба яҳудиён ва юнониён ҳотирнишон мекардам, ки назди Худо тавба кунанд ва ба Худованди мо Исои Масеҳ имон оваранд.

²²И сега, ето, аз заставен духом, отивам в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

²²«Ва инак, ҳоло бо тақозои Рӯҳ ба Ерусалим меравам ва аз он чи дар он ҷо ба сарам ҳоҳад омад, чизе намедонам,

²³освен че Светият Дух ми свидетелствува във всеки град, казвайки, че връзвания и скърби ме очакват.

²³«Чуз ин ки Рӯҳулкудс дар ҳар шаҳр шаҳодат дода, мегӯяд, ки занҷирҳои асорат ва укубатҳо барои ман муҳайёст.

²⁴Но не се скъпя за живота [си], като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам, пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат.

²⁴«Лекин ба ин чизҳо нигоҳ намекунам ва ҷони худро азиз намедорам, балки муроди ман фақат ин аст, ки вазифаи худро ва он ҳизматеро, ки Исои Худованд ба ман супурдааст, яъне мавъизаи Инҷили файзи Худоро ба хушӣ анҷом диҳам.

²⁵И сега, ето аз зная, че ни един от вас, между които минах та проповядвах [Божието] царство, няма вече да види лицето ми.

²⁵«Ва алҳол инро медонам, ки ҳамаи шумо, ки дар байнатон гашта, Малакути Худоро мавъиза намудаам, дигар рӯи маро нахоҳед дид.

²⁶Затова свидетелствувам ви в тоя ден, че аз съм чист от кръвта на всички;

²⁶«Бинобар ин имрӯз ба шумо шаҳодат медиҳам, ки ман аз хуни ҳамаатон мубарро ҳастам,

²⁷защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

²⁷«Зеро ки ҳеҷ як фурсатро аз даст надодаам, ки ба шумо тамоми иродаи Худоро бифаҳмонам.

²⁸Внимавайте на себе си и на цялото стадо, в което Светият Дух ви е поставил епископи, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

²⁸«Пас, нигаҳбони худатон ва нигаҳбони тамоми он рамае бошед, ки Рӯҳулкудс шуморо барои назорат кардани он таъин намудааст, то ки Калисои Худоро, ки Ӯ бо Хуни Худ харидааст, бичаронед.

²⁹Аз зная, че подир моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

²⁹«Зеро ман медонам, ки баъд аз рафтани ман гургҳои дарранда ба миёни шумо ҳоҳанд омад, ки ба рама раҳме наҳоҳанд кард,

³⁰и от самите вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат учениците след себе си.

³⁰«Аз миёни худатон низ шахсоне пайдо ҳоҳанд шуд, ки суханони каҷ ҳоҳанд гуфт, то ки шогирдонро аз ақиби худ бикашанд.

³¹Затова бдете и помнете, че за три години денем и нощем, не престанах да поучавам със сълзи всеки един [от вас].

³¹«Бинобар ин ҳушьёр бошед ва дар ҳотир нигоҳ доред, ки чӣ гуна ман дар давоми се сол, рӯзонаю шабона ашк реҳаа, ҳар яке аз шуморо таълим додам.

³²И сега препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да [ви] назидава и да [ви] даде наследството между всичките осветени.

³²«Акнун, эй бародарон, шуморо ба Худо ва ба каломи файзи Ӯ месупорам, ки қодир аст шуморо обод гардонад ва дар миёни ҳамаи муқаддасон ба шумо меросе бибахшад.

³³Никому среброто, или златото, или облеклото не съм пожелал.

³³«Ман ба симу зар ё пероҳани касе чашм надӯхтаам:

³⁴Вие сами знаете, че тия [мои] ръце послужиха за моите нужди и за [нуждите на] ония, които бяха с мене.

³⁴«Худатон медонед, ки ҳамин дастҳои ман барои таъмини эҳтиёҷоти худам ва ҳамроҳонам ҳизмат кардааст.

³⁵Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава [човек], отколкото да приема.

³⁵«Бо тамоми рафтори худ ман ба нгумо нишон додаам, ки мо бояд ҳамин тавр меҳнат карда, нотавононро дастгирӣ намоем ва суханони Исои Худовандро дар хотир нигоҳ дорем, ки Ӯ гуфтааст: "Додан аз гирифтан беҳтар аст"».

³⁶Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

³⁶Баъд аз гуфтани ин суханон зону зада, бо ҳамаашон дуо гуфт.

³⁷И всички плакаха много; и паднаха на шията на Павла и го целуваха,

³⁷Ҳама гирьяи бисьёр карданд ва Лавлусро ба оғӯш кашида, мебӯсиданд.

³⁸наскърбени най-много за думата, която каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

³⁸Алалхусус аз чунин сухани ӯ хеле ғамгин щуданд, ки гуфта буд: "Рӯи маро дигар нахоҳед дид". Ва ӯро то киштӣ гуселониданд.