¹И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата [стража] и садукеите надойдоха върху тях,

¹ҲАНГОМЕ ки онҳо ба мардум сухан мегуфтанд, коҳинон ва сардори посбонони маъбад ва саддуқиён бар сари онҳо тохтанд,

²възмутени за гдето те поучаваха людете и проповядваха, [в името на] Исуса, възкресението на мъртвите.

²Зеро хеле нороҳат шуданд аз ин ки онҳо мардумро таълим медоданд ва дар шахси Исо эҳьёи мурдагонро мавъиза менамуданд,

³И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за следния ден, защото беше вече привечер.

³Ва дасти тааддӣ 6а онҳо дароз карда, то фардо ба ҳабс гирифтанд, зеро ки шомгоҳ буд.

⁴А мнозина от тия, които чуха словото повярваха; и числото на [повярвалите] мъже стигна до пет хиляди.

⁴Аммо бисьёре аз щунавандагони калом имон оварданд, ва шумораи онҳо тақрибан панҷ ҳазор мард буд.

⁵И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците;

⁵Фардои он, сардорон ва пирон ва китобдонони онҳо дар Ерусалим ҷамъомаде барпо карданд,

⁶и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Иоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

⁶Ва Ҳонони саркоҳин ва Қаёфо ва Юҳанно ва Искандар ва ҳамаи аъзоёни хонаводаи саркоҳин ҳузур доштанд,

⁷И като поставиха [Петра и Иоана] насред, питаха ги: С каква сила, или с кое име, извършихте това?

⁷Ва онҳоро дар миёнаҷо ба по ҳезонда, пурсиданд: «Ба кадом қувват ва ба кадом исм ин корро кардаед?»

⁸Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и старейшини,

⁸Петрус аз Рӯҳулқудс пур шуда, ба онҳо гуфт: «Эй сардорони қавм ва пирони Исроил!

⁹ако ни изпитвате днес за едно благодеяние [сторено] на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,

⁹«Агар имрӯз барои некие ки ба марди нотавоне кардаем, моро тафтиш менамоед ва мехоҳед бидонед, ки вай ба чӣ васила шифо ёфтааст,

¹⁰да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това [име] тоя [човек] стои пред вас здрав.

¹⁰«Пас ба ҳамаи шумо ва ба тамоми қавми Исроил маълум бод, ки ба исми Исои Масеҳи Носирӣ, ки Ӯро шумо маслуб кардед, ва Худо Ӯро аз мурдагон эҳьё намуд, - оре, ба исми Ӯ ин одам дар ҳузури шумо тандуруст истодааст:

¹¹Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

¹¹«Ӯ ҳамон сангест, ки шумо, бинокорон, онро рад кардед, вале он ҳоло санги сари гӯшаи бино гардидааст.

¹²И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между {Или: Открито на.} човеците, чрез което трябва да се спасим.

¹²«Дар ҳеҷ каси дигар наҷот нест, ва дар зери осмон ҳеҷ исми дигаре ба одамон ато нашудааст, то ки ба василаи он наҷот ёбем».

¹³А те, като гледаха дързостта на Петра и Иоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.

¹³Вақте ки ҷасорати Петрус ва Юҳанноро диданд ва пай бурданд, ки одамони нохонда ва оддӣ ҳастанд, мутааҷҷиб шуданд ва онҳоро шиноҳтанд, ки аз ҳамроҳони Исо буданд;

¹⁴А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.

¹⁴Чун шахси шифоёфтаро диданд, ки назди онҳо истода буд, чизе ба муқобили онҳо гуфта натавонистанд.

¹⁵Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:

¹⁵Ба онҳо амр фармуданд, ки аз шӯрои пирон берун бираванд; пас аз он бо яқдигар машварат карданд

¹⁶Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях; и не можем да го опровергаем.

¹⁶Ва гуфтанд: «Бо ин одамон чӣ кунем? Инак баҳамаи сокинони Ерусалим маълум шудааст, ки онҳо мӯъҷизаи ба назар намоёне ба амал овардаанд, ва мо онро наметавонем инкор кунем;

¹⁷Но за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.

¹⁷«Аммо барои он ки бештар аз ин дар миёни мардум овоза нашавад, бояд онҳоро саҳт таҳдид кунем, ки дигар ба ҳеҷ кас дар бораи ин исм гап назананд».

¹⁸Прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак нито да поучават в Исусовото име.

¹⁸Онҳоро даъват намуда, фармон доданд, ки ба ҳеҷ ваҷҳ исми Исоро ба забон наоваранд ва таълим надиҳанд.

¹⁹А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;

¹⁹Вале Петрус ва Юҳанно ба ҷавоби онҳо гуфтанд: «Худатон ҳукм кунед, оё дар назари Худо дуруст аст, ки итоати шуморо аз итоати Худо авло донем?

²⁰защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.

²⁰«Мо наметавонем аз гуфтани он чи дидаем ва шунидаем, даст кашем».

²¹А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете, защото всички славеха Бога за станалото.

²¹Онҳоро боз ҳам зиёдтар таҳдид карда, ҷавоб доданд, чунки ба сабаби мардум имконият наёфтанд ба онҳо ҷазо диҳанд, зеро ки ҳама Худоро барои он чи воқеъ шуда буд, ҳамду сано мегуфтанд;

²²Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

²²Шахсе ки ин мӯъҷизаи шифо ба вай рӯЙ дод, бештар аз чиҳилсола буд.

²³И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха главните свещеници и старейшините.

²³Баъд аз раҳо шуданашон наэди ёрони худ омаданд ва он чиро, ки саркоҳинон ва пирон гуфта буданд, ба онҳо нақл карданд.

²⁴А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, Ти си Бог, Който си направил небето, земята, морето и всичко що е в тях,

²⁴Чун инро шуниданд, овози худро якдилона сӯи Худо баланд карда, гуфтанд: «Эй Парвардигор, эй Офаридагори осмон ва замин ва баҳр ва ҳар он чи дар онҳост!

²⁵Ти чрез Светия Дух, [говорещ] чрез устата на слугата Ти, баща на Давида, си рекъл: - "Защо се разяряваха народите, И людете намислюваха суети?

²⁵«Ту бо забони падари мо ва бандаи Худ Довуд ба василаи Рӯҳулкудс гуфтаӣ: "Чаро халқҳо шӯриш менамоянд ва қавмҳо беҳуда қасд мекунанд?

²⁶Опълчваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник".

²⁶"Подшоҳони замин қиём кардаанд ва мирон муттаҳид шудаанд бар зидди Худованд ва бар зидди Масеҳи Ӯ".

²⁷Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и Израилевите люде, се събраха в тоя град против Твоя свет Служител Исуса, Когото си помазал,

²⁷«Дар воқеъ, бар зидди Писари Муқаддаси Ту Исо, ки Ӯро тадҳин кардаӣ, Ҳиродус ва Понтиюс Пилотус бо гайрияҳудиён ва қавми Исроил муттаҳид шуданд,

²⁸за да извършат всичко що Твоята ръка и Твоята воля са определили да стане.

²⁸«То он чиро, ки бозуи Ту ва раъи Ту пешакӣ муқаррар карда буд, ба ҷо оваранд.

²⁹И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

²⁹«Ва алҳол, эй Худованд, ба таҳдидҳои онҳо назар андоз ва ба бандагони Худ ато фармо, то ки бо камоли ҷасорат каломи Туро баён кунанд,

³⁰докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свет Служител Исуса.

³⁰«Дар сурате ки Ту дасти Худро барои шифо баҳшидан ва барои нишон додани аломоту мӯъчизот ба исми Писари Муқаддаси Худ Исо дароз бикунӣ».

³¹И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

³¹Ҳамин ки дуояшон ба оҳир расид, маконе ки дар он ҷамъ шуда буданд, ба ҷунбиш омад, ва ҳама аз Рӯҳулкудс пур шуданд ва каломи Худоро далерона мегуфтанд.

³²А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един [от тях] не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.

³²Ҳамаи имондорон аз ҷону дил муттаҳид шуда буданд, ва ҳеҷ касе молу мулки худро аз они худ намедонист, балки ҳама чизро онҳо мушгарак медоштанд.

³³И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.

³³Ҳаввориён бо кувваи бузурге ба эҳьёи Исои Худованд шаҳодат медоданд, ва файзи азиме бар ҳамаи онҳо буд.

³⁴Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,

³⁴Ҳеҷ эҳтиёҷманде дар байнашон набуд, зеро ҳар касе ки замин ё хонае дошт, онро мефурӯхт ва пулашро оварда,

³⁵и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.

³⁵Дар ихтиёри ҳаввориён мегузошт, ва ба ҳар кас ба қадри эҳтиёҷаш дода мешуд.

³⁶Така Иосиф, наречен от апостолите Варнава (което значи син на увещание), левит, родом кипрянин,

³⁶Юсуф, ки ҳаввориён ба ӯ лақаби Барнаббо, яъне "ибни тасаллӣ" ро дода буданд, ва ӯ аз сибти Левй, аз аҳли Қаприс буд,

³⁷като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.

³⁷Замине дошт, ва онро фурӯхт ва пулашро оварда, Дар ихтиёри ҳаввориён гузошт.