¹А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

¹АММО Ҳанониё ном шахсе, бо ҳамсаращ Сафира, мулки худро фурӯхт

²и задържа [нещо] от цената, със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

²Ва як қисми пули онро, бо огоҳии ҳамсараш, гирифта нигоҳ дошт ва бокии онро оварда, дар иҳтиёри ҳаввориён гузошт.

³А Петър рече: Анание, защо изпълни сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

³Петрус гуфт: «Эй Ҳанониё! Чаро ин тавр ба дилат шайтон роҳ ёфтааст, то туро водор намояд, ки ба Рӯҳулқудс дурӯғ бигӯй ва як қисми пули заминро пинҳон кунӣ?

⁴Догдето стоеше [непродадена] не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли [парите] в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

⁴«Оё он чи доштӣ, аз они ту набуд? Оё он чи баъд аз фурӯхтан пайдо кардй, дар ихтиёри ту набуд? Чаро чунин фикрро дар дили худ ҷо додӣ? Ту на ба одамизод, балки ба Худо дурӯғ гуфтӣ».

⁵И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

⁵Ҳамин ки Ҳанониё ин суханонро шунид, ба замин афтод ва ҷон дод, ва ҳамаи онҳое ки инро шуниданд, ба ҳароси азиме афтоданд.

⁶И по-младите мъже станаха, обвиха го и го изнесоха та го погребаха.

⁶Ҷавонон бархоста, ӯро барои дафн таЙёр карданд ва берун бурда, ба Хок супурданд.

⁷И като се минаха около три часа, влезе жена му, без да знае за станалото.

⁷Тахминан баъд аз гузаштани се соат ҳамсараш омад, ки аз ин воқеа бехабар буд.

⁸И Петър я попита: Кажи ми за толкова ли продадохте нивата? И тя рече: За толкова.

⁸Петрус аз вай пурсид: «Ба ман бигӯ, ки оё заминро ба ҳамин маблағ фурӯхтед?» Зан гуфт: «Оре, ба ҳамин маблағ».

⁹А Петър [й рече]: Защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

⁹Петрус ба вай гуфт: «Чаро ҳар ду забон як кардед, ки Рӯҳи Худовандро биозмоед? Онҳое ки шавҳаратро гӯрониданд, бар остонаи дар ҳастанд; туро низ хоҳанд бурд».

¹⁰И тя на часа падна до нозете му и издъхна; а момците, като влязоха, намериха я мъртва, и изнесоха я, та я погребаха до мъжа й.

¹⁰Ҳамон дам вай пеши пои ӯ афтода, ҷон дод; ва ҷавонон, чун дохил шуданд, ваиро мурда ёфганд ва берун бурда, дар паҳлуи шавҳараш дафн карданд.

¹¹И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

¹¹Тамоми аҳли калисо ва ҳамаи онҳое ки инро щуниданд, ба ҳароси азиме афгоданд.

¹²И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, (и те всички бяха единодушно в Соломоновия трем;

¹²Ҳаввориён аломоту мӯъҷизоти зиёде дар миёни қавм ба амал меоварданд ва ҳама якдилона дар равоки Сулаймон ҷамъ мешуданд.

¹³а от другите никой не смееше да се присъедини към тях; людете, обаче, ги величаеха;

¹³Ҳеҷ каси бегона ҷуръат намекард бо онҳо ҳамнишин шавад, лекин мардум онҳоро ситоиш мекарданд.

¹⁴и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха),

¹⁴Мардону занони бисьёре ба Худованд имон оварда, Торафт бештар ба онҳо ҳамроҳ мешуданд;

¹⁵така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

¹⁵Кор ба ҷое расид, ки мардум беморонро ба кӯчаҳо бароварда, болои бистарҳо ва катҳо мегузоштанд, то ки дар вақти гузашта рафтани Петрус ақаллан сояи ӯ бар баъзеи онҳо биафтад.

¹⁶Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечистите духове; и всички се изцеляваха.

¹⁶Ҳамчунин мардуми бисьёре аз шаҳрҳои атроф дар Ерусалим ҷамъ шуда, беморон ва гирифтороии арвоҳи палидро меоварданд, ва ҳамаи онҳо шифо меёфтанд.

¹⁷Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи садукейската секта, та, изпълнени със завист,

¹⁷Аммо саркохин ва бо вай ҳамаи онҳое ки аз фирқаи саддуқиён буданд, аз ҳасад пур шуда, барҳостанд

¹⁸туриха ръце на апостолите и положиха ги в общата тъмница.

¹⁸Ва ба хдввориён дасти тааддӣ дароз карда, онҳоро дар зиндони ом андоҳтанд.

¹⁹Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:

¹⁹Вале ҳамон шаб фариштаи Худованд дарҳои зиндонро кушода ва онҳоро берун оварда, гуфт:

²⁰Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

²⁰«Биравед ва дар маъбад истода, ҳамаи ин суханони ҳаётро ба ин қавм бигӯед».

²¹Те, като чуха [това], на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде с ония, които бяха с него и, като свикаха синедриона и цялото старейшинство на израилтяните, пратиха в тъмницата да доведат [апостолите].

²¹Чун инро шуниданд, субҳидам ба маъбад омаданд ва ба таълим додан шурӯъ карданд. Дар ин миён саркоҳин ва онҳое ки бо вай буданд, шӯрои пирон ва ҳамаи пирони банӣ Исроилро даъват карданд ва ба зиндон кас фиристоданд, то ки онҳоро биёранд.

²²Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

²²Аммо мулозимон рафта, онҳоро дар зиндон наёфтанд ва баргашта, ҳабар доданд

²³Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

²³Ва гуфтанд: «Зиндонро бо эҳтиёти тамом баста дидем, ва посбонон дар пеши дар истода буданд, вале вақге ки дарро кушодем, касеро наефтем».

²⁴А началникът на храмовата [стража] и главните свещеници като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, [та се чудеха] какво ще последва от това.

²⁴Чун саркоҳнн ва сардори посбонони маъбад ва саркоҳинони дигар ин суханонро шуниданд, дар ҳайрат афтоданд, ки ин чӣ окибате дошта бошад.

²⁵Но дойде някой си та им извести: Ето човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

²⁵Дар ҳамин вакт касе омада, ба онҳо хабар дод ва гуфт: «Инак, он шахсоне ки дар зиндон андоҳта будед, дар маъбад истода, қавмро таълим медиҳанд».

²⁶Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, [обаче], без насилие, защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

²⁶Он гоҳ сардори посбонон бо мулозимонаш рафта, онҳоро овард, лекин на бо зӯрӣ, зеро аз қавм тарсиданд, ки мабодо онҳоро сангсор кунанд;

²⁷И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

²⁷Чун онҳоро оварда, назди шӯрои пирон ба по хезонданд, саркоҳин ба онҳо савол дода, гуфт:

²⁸Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

²⁸«Оё шуморо ба таври қатъӣ амр нафармудаем, ки ба ин исм таълим надиҳед? Ва инак, шумо Ерусалимро бо таълимоти худ пур кардаед ва мехоҳед хуни Он Одамро ба гардани мо бор кунед».

²⁹А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

²⁹Петрус ва ҳаввориён ба ҷавоб гуфтанд: «Ба Худо бояд итоат кард, на ба одамизод;

³⁰Бог на бащите ни възкреси Исуса, Когото вие убихте като Го повесихте на дърво.

³⁰«Худои падарони мо Исоро эҳьё кард, ки шумо Ӯро ба дарахг овехта, кушта будед:

³¹Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

³¹«Худо Ӯро ба ямини Худ боло бардошта, Сарвар ва Наҷотдиҳанда гардонд, то ки ба Исроил тавба ва омурзиши гуноҳҳоро ато фармояд;

³²И ние сме свидетели [Нему] за тия неща, [както е] и Светият Дух, когото Бог даде на ония, които Му се покоряват.

³²«Мо шоҳидони Ӯ дар ин бобат ҳастем ва ҳамчунин Рӯҳулкудс аст, ки Онро Худо ба фармонбардорони Худ бахшидааст».

³³А те, като чуха това, късаха се [от яд], и възнамеряваха да ги убият.

³³Чун шуниданд, чунон дарғазаб шуданд, ки қасд карданд онҳоро ба қатл расонанд.

³⁴Но един фарисей, на име Гамалиил, законоучител, почитан от всички люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

³⁴Аммо яке аз фарисиён, ки Ҷамлиил ном дошт ва муаллими шариат буд, ва тамоми қавм ӯро мӯҳтарам медоштанд, дар шӯрои пирон бархоста, амр дод, ки ҳаввориёнро ба муддати кӯтоҳе берун баранд,

³⁵и рече на събора: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

³⁵Ва ба ҳозирон гуфт: «Эй мардони Исроил! Эҳтиёт кунед аз он чи мехоҳед бо ин одамон бикунед:

³⁶Защото в предишни дни въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже на брой; който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

³⁶«Зеро ки чанде пеш аз ин айём шахсе Тавдо ном бархоста, худро чун шахси бузурге вонамуд кард, ва тақрибан чорсад нафар ба вай ҳамроҳ шуданд; вале вай кушта шуд, ва ҳамаи пайравонаш пароканда ва нест шуданд;

³⁷След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си [някои от] людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

³⁷«Баъд аз вай Яҳудои Ҷалилй дар замони саршуморӣ бархост ва мардуми бисьёреро аз ақиби худ кашид; вай низ кушта шуд, ва ҳамаи пайравонаш пароканда шуданд;

³⁸И сега ви казвам, оттеглете се от тия човеци и оставете ги, защото, ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

³⁸«Ва алҳол ба шумо мегӯям, ки аз ин одамон даст кашед ва онҳоро ба ҳоли худ бигузоред, зеро ки агар ин раъй ва амал аз одамизод бошад, худ аз худ барҳам хоҳад хӯрд,

³⁹но ако е от Бога, не ще можете го повали. [Пазете се] да не би да се намерите и богопротивници.

³⁹«Вале агар аз Худо бошад, шумо онро наметавонед барҳам диҳед, мабодо маълум шавад, ки бо Худо ситеза мекунед».

⁴⁰И те го послушаха: и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха.

⁴⁰Ба гапи вай даромаданд ва ҳаввориёнро ҷеғ зада оварда, қамчинкорӣ карданд ва минбаъд ба исми Исо ҳарф заданро ба онҳо манъ карда, онҳоро озод намуданд.

⁴¹А те си отидоха от синедриона, възрадвани загдето се удостоиха да претърпят опозоряване за [Исусовото] име.

⁴¹Онҳо аз шӯрои пирон баромада, хурсанд шуданд, ки ба хотири исми Ӯ сазовори беҳурматӣ гардидаанд,

⁴²И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

⁴²Ва ҳар рӯз дар маъбад ва дар хонаҳо дар бораи Исои Масеҳ таълим ва башорат медоданд.