¹Тогава първосвещеникът рече: Така ли е това?

¹ОН гоҳ саркоҳин пурснд: «Оё инҳо рост мегӯянд?»

²А той каза: Братя и бащи, слушайте - Бог на славата се яви на Отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му рече:

²Ба ҷавоб гуфт: «Эй бародарон ва эй падарон, гӯш кунед! Худои Зулҷалол ба падари мо Иброҳим, вакте ки ӯ дар Байнаннаҳрайн буд, яъне пещ аз он ки ба Хоррон муҳоҷират кунад» зоҳир шуд

³"Излез из отечеството си и из рода си, та дойди в земята, която ще ти покажа".

³«Ва ба ӯ гуфт: "Замини худ ва ақрабои худро тарк намо ва сӯи замине ки бату нишон медиҳам, равона шав".

⁴Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, [Бог] го пресели в тая земя, в която вие сега живеете.

⁴«Аз замини калдониен берун омада, дар Хрррон маскан гирифт; баъд аз вафоти падараш, Худо ӯро аз он ҷо ба замине ки шумо дар он иқомат доред, кӯчонид

⁵И не му даде наследство в нея ни колкото една стъпка от нога, а обеща се да я даде за притежание нему и на потомството му след него, докато той още нямаше чадо.

⁵«Ва аз он ба андозаи як кафи пой ҳам ба тасарруфи ӯ надод, вале дар ҳамон вақте ки ӯ ҳанӯз фарзанде надошт, ваъда кард, ки ӯро ва баъд аз ӯ наслашро молики он гардонад.

⁶И Бог му говори в смисъл, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, гдето щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

⁶«Ва Худо ба ӯ гуфт, ки насли ӯ дар замини бегона монанди ғарибон зиндагӣ хоҳанд кард, ва муддати чорсад сол онҳоро дар бандагӣ нигоҳ дошта, азоб хоҳанд дод.

⁷Но Аз, рече Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и подир това ще излязат и ще Ми служат на това място.

⁷«Аммо Ман", гуфт Худо, "бар он ҳалқе ки онҳоро дар бандагӣ нигоҳ дорад» доварӣ хоҳам кард, ва баъд аз он онҳо берун омада, дар ин макон ба Ман ибодат хоҳанд кард".

⁸И му даде в завет обрязването; и така [Авраам] роди Исаака, и обряза го в осмия ден; Исаак [роди] Якова, а Яков дванадесетте патриарси.

⁸«Ва ахди ҳатнаро ба ӯ дод. Пас аз ин Иброҳим падари Исҳоқ шуда, дар рӯзи ҳащтум ӯро хатна кард; ва Исҳоқ падари Яъқуб ва Яъқуб падари дувоздаҳ сарқабила гардид.

⁹А патриарсите завидяха на Иосифа та го продадоха в Египет; Бог, обаче, беше с него.

⁹«Сарқабилаҳо аз Юсуф ҳасад бурда, ӯро ба Миср фурӯҳтанд; Лекин Худо бо ӯ буд

¹⁰и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар Фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

¹⁰«Ва ӯро аз ҳамаи мусибатҳояш халосӣ дод, ва ба ӯ ҳикмат ва ҳусни таваҷҷӯҳ дар назари фиръавн подшоҳи Миср бахшид, то ӯро бар Миср ва бар тамоми ҳонаи худ ҳукмфармо таъин кард.

¹¹И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя, и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана.

¹¹«Дар тамоми замини Миср ва Канъон қаҳтӣ рӯй дода, боиси кулфати бузурге гардид, ва падарони мо қуте наёфтанд.

¹²А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първи път бащите ни;

¹²«Чун Яъқуб шунид, ки дар Миср ғалла ёфт мешавад, бори аввал падарони моро ба он ҷо фиристод;

¹³и на втори път Иосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на Фараона.

¹³«Дар сафари дуюм Юсуф ҳудро ба бародаронаш шиносонид, ва аслу насаби Юсуф ба фиръавн маълум шуд.

¹⁴Иосиф прати да повикат баща му Якова и целия му род, седемдесет и пет души.

¹⁴«Юсуф кас фиристода, падари ҳуд Яъкуб ва тамоми хешу таборашро, ки ҳафтоду панҷ нафар буданд, даъват намуд.

¹⁵И тъй, Яков слезе в Египет, гдето умря, той и бащите ни;

¹⁵«Яъқуб ба Миср омад, ва ҳудаш ва падарони мо вафот ёфтанд;

¹⁶и пренесоха ги в Сихем, та ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил, с цена в сребро от синовете на Емора.

¹⁶«Онҳоро ба Шакем бурда, дар мақбарае ки Иброҳим аз банйҲамӯри шакемй ба нукраи худ харида буд, дафн карданд.

¹⁷А като наближаваше времето [да се изпълни] обещанието, което Бог беше утвърдил на Авраама, людете [бяха] нарасли и се умножили в Египет,

¹⁷«Баробари наздик омадани вақги ваъдае ки Худо дар бораи он ба Иброҳим қасам ёд карда буд, қавм дар Миср меафзуд ва бузург мешуд,

¹⁸докле се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Иосифа.

¹⁸«То даме ки подшоҳи дигаре ба тахт нишаст, ки Юсуфро намешинохт;

¹⁹Той с коварно постъпване против нашия род [дотолкова] притесняваше бащите ни, [щото] да хвърля децата им, за да не остават живи.

¹⁹«Ӯ бар зидди нажоди мо найрангбозӣ карда, падарони моро ба танг овард ва амр фармуд, ки кӯдакони навзоди худро бароварда партоянд, то ки зинда намонанд.

²⁰В това време се роди Моисей, който беше прекрасно [дете], и когото храниха три месеца в бащиния му дом.

²⁰«Дар он вакт Мусо таваллуд шуд, ки дар наздч Худо бағоят ҷамил буд, ва муддати се моҳ дар ҳонаи падари ҳуд парвариш ёфт;

²¹И когато го хвърлиха, Фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син.

²¹«Ҳангоме ки ӯро бароварда партофтанд, дуҳтари фиръавн ӯро гирифта, ҳамчун фарзанди худ калон кард;

²²И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

²²«Мусо тамоми хикмати Мисрро таълим гирифга, дар сухан ва амал қавӣ шуд.

²³А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

²³«Вақте ки ӯ чиҳилсола шуд, ба дилаш омад, ки бародарони худ, банӣИсроилро тафаққуди ҳол кунад;

²⁴И виждайки един [от тях] онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

²⁴«Чун якеро мазлум дид, ӯро ҳимоят кард ва интиқоми он ситамкашро гирифта, мисриро кушт.

²⁵мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

²⁵«Ӯ гумон мекард, ки бародаронаш ҳоҳанд фаҳмид, ки Худо ба василаи ӯ онҳоро наҷот медиҳад, аммо онҳо нафаҳмнданд.

²⁶На следния ден той им се яви, когато [двама от тях] се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

²⁶«Рӯзи дигар назди онҳо омада дид, ки мунокиша мекунанд, ва онҳоро оштӣ доданӣ шуда, гуфт: "Эй мардумон, шумо бародар ҳастед, чаро якдигарро меранҷонед?"

²⁷А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

²⁷«Вале он касе ки ба ёри ҳуд тааддӣ мекард, ӯро тела дода, гуфт: "Кӣ туро бар мо ҳоким ва қозӣ таъин кардааст?

²⁸И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

²⁸"Оё меҳоҳӣ маро низ бикушӣ, чунон ки дирӯз он мисриро куштӣ?"

²⁹Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

²⁹«Мусо, ҳамин ки ин суханонро шунид, гурехта рафт ва дар замини Мидьён ғурбат ихтиёр кард, ва дар он ҷо аз ӯ ду писар таваллуд шуд.

³⁰И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел [Господен] в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

³⁰«Чун чиҳил сол гузашт, дар биёбони атрофи кӯҳи Сино фариштаи Худованд дар шӯълаи буттаи фурӯзон ба ӯ зоҳир шуд.

³¹А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

³¹«Мусо, чун дид, аз ин рӯъё дар ҳайрат афтод, ваҳангоме ки наздик меомад, то ки назар андозад, садои Худованд ба гӯшаш расид:

³²"Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

³²«"Ман Худои падарони ту, Худои Иброҳим ва Худои Исҳоқ ва Худои Яъқуб ҳастам". Мусо ба ларза даромада, ҷуръат накард, ки назар андозад.

³³И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

³³«Худованд ба ӯ гуфт: "Кафшҳоятро аз пойҳоят бикаш, зеро ҷое ки дар он истодаӣ, замини муқаддас аст;

³⁴Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

³⁴"Ситамеро, ки қавми Ман дар Миср мекашанд, дидаам ва оҳу нолаи онҳоро шунидаам ва барои наҷот додани онҳо фуромадаам; акнун биё, то китуроба Миср бифиристам".

³⁵Този Моисей, когото бяха отказали [да приемат], като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

³⁵«Ҳамон Мусоро, ки рад карда,гуфта буданд: "Кӣ туро ҳоким ва қозӣ таъин кардааст?", Худо ба василаи фариштае ки дар бутта ба ӯ зоҳир шуд, ҳоким ва раҳокунанда таъин намуда, фиристод;

³⁶Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

³⁶«Ӯ онҳоро берун оварда, дар давоми чиҳил сол дар замини Миср ва дар баҳри Қулзум ва дар биёбон мӯъҷизоту аломот ба амал овард.

³⁷Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както [въздигна] и мене",

³⁷«Ин ҳамон Мусост, ки ба банӣИсроил гуфт: "Худованд Худои шумо Пайғамбаре мисли ман барои шумо аз миёни бародарони шумо ба миён ҳоҳад овард; ба суҳанони Ӯ гӯш диҳед".

³⁸Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

³⁸«Ин ҳамон аст, ки дар ҷамоат дар биёбон бо фариштае ки дар кӯҳи Сино бо ӯ сухан гуфт, ва бо падарони мо буд, ва калимоти зиндаро қабул кард, то ки ба мо бирасонад,

³⁹когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

³⁹«Вале падарони мо нахостанд ба ӯ итоат намоянд, балки ӯро рад карданд, ва дилҳои онҳо сӯи Миср моил шуд

⁴⁰казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

⁴⁰«Ва ба Ҳорун гуфтанд: "Барои мо худоене бисоз, ки пешопеши мо равона бошанд, зеро намедонем, бар сари Мусо, ки моро аз замини Миср берун овард, чӣ омадааст".

⁴¹И през ония дни те [си] направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

⁴¹«Дар он айём гӯсолае сохтанд ва ба он бут курбониҳо карданд ва аз аъмоли дастҳои худ хеле шод гаштанд.

⁴²Затова Бог се отвърна [от тях], и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

⁴²«Аммо Худо аз онҳо рӯй гардонда, вогузор кард, ки сипоҳи осмонро парастиш намоянд, чунон ки дар китоби анбиё навишта шудааст: "Эй ҳонадони Исроил! Оё дар давоми чиҳил сол дар биёбон барои Ман қурбониҳо ва ҳадияҳо тақдим кардед?

⁴³[Напротив], носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които [си] направихте, за да им се кланяте; [Затова], ще ви преселя оттатък Вавилон".

⁴³"Хаймаи Малук ва кавкаби ҳудои ҳуд Римфонро бардошта мегаштед, ки ин санамҳоро барои парастиш сохта будед; пас, шуморо ба он тарафи Бобил бадарға хоҳам кард".

⁴⁴Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

⁴⁴«Падарони мо дар биёбон хаймаи шаҳодат доштанд, чунон ки Худо ба Мусо амр фармуда гуфта буд, ки онро мувофики намунае ки дидааст, бисозад.

⁴⁵която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; [и така стоеше] до дните на Давида,

⁴⁵«Онро падарони мо гирифта, ҳамроҳи Еҳушаъ ба мулки қавмҳо оварданд, вакте ки Худо онҳоро аз сари роҳи падарони мо бадар ронд, ва ҳайма то замони Довуд дар он ҷо монд,

⁴⁶който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

⁴⁶«Ки ӯ дар ҳузури Худо илтифот ёфт ва дарҳост намуд, ки маскане барои Худои Яъкуб омода кунад.

⁴⁷А Соломон му построи дом.

⁴⁷«Вале Сулаймон барои Ӯ хонае сохт.

⁴⁸Но Всевишният не обитава в ръкотворени [храмове], както казва пророка:

⁴⁸«Аммо Ҳаққи Таоло дар маъбадҳои сохтаи дасти инсон маскан намегирад, чунон ки набӣ гуфтааст:

⁴⁹"Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

⁴⁹"Осмон", мегӯяд Худованд, "курсии Ман аст, ва замин пойаидози Ман; чӣ гуна хонае барои Ман бино хоҳед кард ва чӣ гуна маконе барои оромиши Ман?

⁵⁰Не направи ли Моята ръка всичко това?"

⁵⁰"Магар ҳамаи ин чизҳоро дасти Ман наофаридааст?"

⁵¹Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както [правеха] бащите ви, така [правите] и вие.

⁵¹«Эй гарданкашон I Эй соҳибони дилҳо ва гӯшҳои номаҳтун! Шумо ҳамеша ба Рӯҳулкудс муқобилат мекунед, шумо низ монанди падарони худ ҳастед:

⁵²Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

⁵²«Кист аз анбиё, ки падарони шумо ӯро таъқиб накарда бошанд? Онҳо касонеро куштанд, ки аз омадаки Он Одил пешакӣ ҳабар дода буданд, ва алҳол шумо худи Ӯро таслим кардед ва ба қатл расондед,

⁵³вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

⁵³«Оре, шумо Тавротро, ки ба василаи фариштагон барқарор шуд, қабул кардед, вале аз риояи он гардан тофтед».

⁵⁴А като слушаха това, сърцата им се късаха [от яд], и те скърцаха със зъби на него.

⁵⁴Чун инро шуниданд, он қадар дарғазаб шуданд, ки дандонҳои худро ба ҳам месоиданд.

⁵⁵А [Стефан], бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

⁵⁵Аммо ӯ, ки пур аз Рӯҳулкудс буд, суи осмон нигариста, ҷалоли Худр ва Исоро, ки ба ямини Худо истода буд, дид

⁵⁶и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

⁵⁶Ва гуфт: «Инак, осмонро кушода ва Писари Одамро ба ямини Худо истода мебинам».

⁵⁷Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

⁵⁷Вале онҳо бо овози баланд фарьёд зада ва гӯшҳои худро маҳкам карда, якдилона ба ӯ ҳамла оварданд

⁵⁸И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

⁵⁸Ва аз шаҳр берун бароварда, сангсор карданд, ва шоҳидон ҷомаҳои ҳудро назди пойҳои ҷавоне ки Шоул ном дошт, гузоштанд.

⁵⁹И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше [Христа], казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

⁵⁹Вақте ки Истефанусро сангсор мекарданд, ӯ дуо мехонду мегуфт: «Эй Исои Худованд! Рӯҳи маро қабул кун».

⁶⁰И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.

⁶⁰Сонй зону зада, бо овози баланд нидо кард: «Худовандо! Ин гуноҳро баҳисоби онҳо дохил накун». Инро гуфту ҷон дод.