¹А Савел одобряваше убиването му. И на същия ден се подигна голямо гонение против църквата в Ерусалим; и те всички с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските окръзи.

¹ШОӮЛ низ ба қатли ӯ розӣ буд. Дар он рӯз таъқиботи шадиде бар зидди аҳли калисои Ерусалим ба амал омад, ва ҳама, ғайр аз ҳаввориён, ба ноҳияи Яхудо ва Сомария пароканда шуданд;

²И [някои] благочестиви човеци погребаха Стефана и ридаха за него твърде много.

²Мардуми некӯкор Истефанусро дафн карда, барои ӯ мотами азиме гирифтанд.

³А Савел опустошаваше църквата като влизаше във всяка къща и завличаше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.

³Аммо Шоул аҳли калисоро азоб медод ва хона ба хона гашта, мардон ва занонро кашола карда мебурду дар зиндон меандохт.

⁴А тия, които бяха се разпръснали, обикаляха и разгласяваха благовестието.

⁴Дар ин миён онҳое ки пароканда шуда буданд, ба ҳар ҷое ки мерафтанд, аз калом башорат медоданд.

⁵Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа.

⁵Чунончи, Филиппус ба як шахри Сомария омада, ба онҳо Масеҳро мавъиза мекард;

⁶И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха [всичко], и виждаха знаменията, които вършеше.

⁶Мардум ба суҳанони Филиппус якдилона гӯш медоданд ва мӯъҷизотеро, ки ба амал меовард, мешуниданд ва медиданд;

⁷Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени,

⁷Зеро ки арвоҳи палид аз бисьер мубгалоён наъра кашида берун мешуданд, ва мафлуҷону лангони бисьере шифо меёфтанд,

⁸тъй щото настана голяма радост в оня град.

⁸Ва шодии азиме дар он шаҳр падид омад.

⁹А имаше от по-напред в града един човек на име Симон, който, като, представяше себе си за някаква велика [личност], правеше магии и учудваше населението на Самария.

⁹Шимъӯн ном марде дар он шаҳр буд, ки пештар ҷодугарӣ мекард ва мардуми Сомарияро дар ҳайрат меандоҳт ва худро шаҳси бузурге вонамуд месоҳт;

¹⁰На него внимаваха всички, от малък до голям, казвайки: Тоя е така наречената велика Божия сила.

¹⁰Хдма, аз хурд то калон, ба ӯ гӯш андохта, мегуфтанд: «Ин шахс қуввати азими Худост».

¹¹И внимаваха на него, понеже за доста време ги беше учудвал с магиите си.

¹¹Аз он сабаб ба ӯ гӯш меандохтанд, ки ӯ муддати дарозе онҳоро бо ҷодугарии худ ба ҳайрат меовард.

¹²Но когато повярваха на Филипа, който благовествуваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.

¹²Лекин вакте ки ба башорати Филитшус дар бораи Малакути Худо ва исми Исои Масеҳ имон оварданд, мардон ва занон таъмид гирифтанд.

¹³И самият Симон повярва и, като се кръсти, постоянно придружаваше Филипа, та, като гледаше, че стават знамения и велики дела, удивляваше се.

¹³Худи Шимъӯн низ имон овард ва таъмид гирифт ва ҳамеша ҳамроҳи Филиппус буд; ва аз дидани аломот ва мӯъҷизоти азиме ки ба амал меомад, дар ҳайрат мемонд.

¹⁴А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Иоана,

¹⁴Ҳаввориёне ки дар Ерусалим буданд, чун шуниданд, ки аҳли Сомария каломи Худоро қабул кардаанд, Петрус ва Юҳанноро назди онҳо фиристоданд,

¹⁵които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух;

¹⁵Ва чун омаданд, барои онҳо дуо гуфтанд, то ки Рӯҳулкудсро қабул кунанд:

¹⁶защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име.

¹⁶Зеро ки Руҳ ҳанӯз бар ҳеҷ кадоме аз онҳо нозил нашуда буд, балки фақат ба исми Исои Худованд таъмид ёфта буданд;

¹⁷Тогава [апостолите] полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

¹⁷Пас, дастҳои худро бар сари онҳо гузоштанд, ва онҳо Рӯҳулқудсро кабул карданд.

¹⁸А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки:

¹⁸Шимъӯн, чун дид, ки бо дастгузории ҳаввориён Рӯҳулқудс ато мешавад, ба онҳо пул овард

¹⁹Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.

¹⁹Ва гуфт: сИн кудратро ба ман низ бидиҳед, то ки ба ҳар кас даст гузорам, Рӯҳулкудсро қабул кунад».

²⁰А Петър му рече: Парите ти с тебе заедно да погинат, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари.

²⁰Аммо Петрус ба вай гуфт: «Бигзор пулат бо ту нест шавад, чунки ту гумон кардаӣ, ки атои Худоро ба бадали пул бихарӣ;

²¹Ти нямаш нито участие, нито дял в тая работа, защото сърцето ти не е право пред Бога.

²¹«Туро аз ин чиз насибе ва баҳрае нест, зеро ки дилат дар ҳузури Худо рост намебошад;

²²Затуй покай се от това твое нечестие, и моли се Господу дано ти се прости тоя помисъл на сърцето ти;

²²«Акнун аз ин шарорати худ тавба кун ва ба Худо дуо гӯй: шояд, ин қасди дилат омурзида шавад;

²³понеже виждам, че си в горчива жлъчка и [си] вързан в неправда.

²³«Зеро мебинам, ки пур аз заҳраи талх ва гирифтори қайди шарорат ҳастӣ».

²⁴А Симон в отговор рече: Молете се вие на Господа за мене, да не ме постигне нищо от онова що рекохте.

²⁴Шимъӯн дар ҷавоб гуфт: сШумо барои ман ба Худованд дуо гӯед, то ки чизе аз он чи гуфтед, ба ман рӯй надиҳад».

²⁵Те, прочее, след като засвидетелствуваха и разгласяваха Господното учение, върнаха се в Ерусалим, като [по пътя] проповядваха благовестието в много самарийски села.

²⁵Онҳо, пас аз он ки шаҳодат доданд ва қаломи Худовандро мавъиза карданд, ба Ерусалим баргаштанд ва дар бисьёре аз деҳоти Сомария аз Инҷил башорат доданд.

²⁶А ангел от Господа говори на Филипа, казвайки: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим [през] пустинята за Газа.

²⁶Фариштаи Худованд ба Филитшус гуфт: «Барҳез ва ба тарафи ҷануб, ба роҳе ки аз Ерусалим сӯи Ғазза меравад, ва роҳи биёбон аст, равона шав».

²⁷И той стана та отиде. И, ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше [поставен] над цялото й съкровище, и беше дошъл в Ерусалим да се поклони,

²⁷Бархост ва равона шуд. Ва инак, шаҳси ҳабашӣ, хоҷасаро ва кабири Кандока маликаи Хабаш, нигаҳбони тамоми хазинаи вай, ки ба Ерусалим барои ибодат омада буд,

²⁸на връщане седеше в колесницата си и четеше пророка Исаия.

²⁸Ба ватан бармегашт ва бар аробаи худ нишаста, китоби Ишаъёи набиро мехонд.

²⁹А Духът рече на Филипа: Приближи се и придружи тая колесница.

²⁹Рӯҳ ба Филиппус гуфт: «Наздик биё ва ба он ароба ҳамроҳ шав».

³⁰И Филип се завтече та го чу като прочиташе пророка Исаия, и каза: Ами разбираш ли каквото четеш?

³⁰Филиппус ба он ҷо давида, шунид, ки китоби Ишаъёи набиро мехонад. Гуфт: «Оё мефахмӣ он чиро, ки мехонй?»

³¹А той рече: Как да разбера, ако ме не упъти някой? И помоли Филипа да се качи и да седне с него.

³¹Гуфт «Чй гуна фаҳмида метавонам, агар касе ба ман роҳнамой накунад?» Ва аз Филиттус хоҳиш кард, ки ба ароба савор шуда, бо ӯ бинипшнад.

³²А мястото от писанието, което, четеше беше това: - "Като овца биде заведен на клане: И както агне пред стригача си не издава глас, Така не отваря устата Си;

³²Порчае ки аз Навиштаҳо мехонд, ин буд: "Мисли гӯсфанде Ӯро ба забҳ бурданд, ва мисли баррае ки назди пашмтарошаш безабон аст, Ӯ ҳамчунон даҳони Худро воз накард;

³³В унижение отмени се съдбата Му, А поколението Му, - Кой ще го изкаже? Защото се взе живота Му от земята"

³³"Дар таҳқири Ӯ инсофро аз Ӯ гирифтанд, Зеро ки ҳаети Ӯ аз замин қатъ карда шуд".

³⁴И скопецът продума и рече на Филипа: [Кажи ми], моля ти се, за кого казва това пророкът, - за себе си ли, или за някой друг?

³⁴Он хоҷасаро ба Филиппус гуфт: «Аз гу саволедорам, ки набӣ инро дар ҳаққи кӣ мегӯяд? Оё дар ҳаққи худаш 6 дар ҳаққи каси дигаре?»

³⁵А Филип отвори уста, и като почна от това писание, благовести му Исуса.

³⁵Он гоҳ Филиппус даҳони худро кушод ва аз ҳамон Навишта сар карда, ба ӯ аз Исо башорат дод.

³⁶И като вървяха по пътя дойдоха до една вода; и скопецът каза: Ето вода; какво ми пречи да се кръстя?

³⁶Дар ин миён, дар аснои роҳ, онҳо ба обе расиданд, ва хоҷасаро гуфт: «Инак, об; ба таъмид гирифтанам чӣ чиз монеъ мешавад?»

³⁷[И Филип рече: Ако вярваш от все сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Исус Христос е Син Божий].

³⁷Филиппус гуфт: «Агар аз таҳти дил имон оварда бошӣ, ҷоиз аст». Вай дар ҷавоб гуфт: «Имон дорам, ки Исои Масеҳ Писари Худост».

³⁸Тогава заповяда да се спре колесницата; и двамата слязоха във водата, и Филип и скопецът; и кръсти го.

³⁸Сонӣ фармон дод, ки аробаро нигоҳ дорад, ва ҳар ду, Филиппус ва хоҷасаро, ба об фуромаданд, ва ӯро таъмид дод.

³⁹А когато излязоха из водата, Господният Дух грабна Филипа; и скопецът вече не го видя, защото възрадван продължи пътя си.

³⁹Вақте ки аз об баромаданд, Рӯҳи Худованд Филиппусро даррабуд, ва хоҷасаро дигар ӯро надида, роҳи худро бо хурсандй давом дод.

⁴⁰А Филип се намери в Азот; и, като преминаваше, проповядваше благовестието по всичките градове докле стигна в Кесария.

⁴⁰Аммо Филигагус дар Ашдӯд пайдо шуд ва дар ҳамаи шаҳрҳо гашта, башорат медод, то даме ки ба Қайсария расид.