¹А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.

¹ШОӮЛ, ки ҳанӯз таҳдид ва қатл бар шогирдони Худованд меангехт, назди саркоҳин рафт

²и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

²Ва аз ӯ номаҳо барои куништҳои Димишқ пурсида гирифт, то ки агар марде ё занеро аз пайравони ин тариқат биёбад, бандӣ карда, ба Ерусалим оварад.

³И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

³Дар аснои роҳ, вақте ки ба Димишқ наздик омад, баногоҳ нуре аз осмон давродаври ӯ дурахшид;

⁴И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

⁴Ӯ бар замин афтод ва овозе шунид, ки мегуфт: «Шоул, Шоул! Барои чй Маро таъқиб мекунӣ?»

⁵А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той [отговори]: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

⁵Гуфт: «Худовандо, Ту кистӣ?» Худованд гуфт: <ғМан он Исо ҳастам, ки ту Ӯро таъқиб мекунй; лагад заданат ба сихак душвор аст».

⁶Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.

⁶Ва ӯ ба ларза ва даҳшат афтода, гуфт: «Худовандо! Чӣ амр мефармоӣ, то ба ҷо оварам?» Ва Худованд дар ҷавоб гуфт: «Бархез ва ба шаҳр бирав, ва дар он ҷо ба ту гуфта хоҳад шуд, ки чӣ бояд бикунӣ».

⁷А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

⁷Аммо онҳое ки ҳамсафари ӯ буданд, моту мабҳут меистоданд, зеро ки он садоро шуниданд, лекин ҳеҷкасро надиданд.

⁸И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

⁸Шоул аз замин бархост, ва чашмонаш кушода бошад ҳам, ҳеҷ касро намедид; аз дасташ гирифта, ӯро ба Димишқ бурданд;

⁹И [прекара] три дни без да види и, не яде, нито пи.

⁹Дар он ҷо се рӯз нобино монд, ва чизе нахурД ва нанӯшид.

¹⁰А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.

¹⁰Дар Димишқ Ҳанониё ном шогирде буд; Худованд дар рӯъб ба ӯ гуфт: «Эй Ханониё!» Ҷавоб дод: «Лаббай, Худовандо!»

¹¹И Господ му [рече:] Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

¹¹Худованд ба ӯ гуфт: «Бархез ва ба кӯчае ки Рост ном дорад, бирав ва Шоул ном тарсусиро дар ҳонаи Яҳудо суроғ кун, ки ӯ ҳоло ба дуо машғул аст

¹²и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

¹²«Ва Ханониё ном шахсеро дар рӯъё дидааст, ки омада, бар ӯ даст гузоштааст, то ки бино шавад».

¹³Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

¹³Ҳанониё дар ҷавоб гуфт: «Худовандо! Дар бораи ин одам аз бисъер касон шунидаам, ки дар Ерусалим ба мукаддасони Ту чй қадар бадиҳо кардааст;

¹⁴И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.

¹⁴«Дар ин ҷо низ аз саркоҳинон изн дорад, ки ҳамаи касонеро, ки исми Туро мехонанд, бандй кунад».

¹⁵А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;

¹⁵Аммо Худованд ба вай гуфт: «Ту бояд биравй, зеро ки ӯ зарфи баргузидаи Ман аст, то ки исми Маро пеши халкҳо ва подшоҳон ва банйИсроил эълон намояд;

¹⁶защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.

¹⁶«Зеро ки Ман ба ӯ нишон хоҳам дод, ки барои исми Ман ӯ чй қадар азобу уқубат бояд бикашад».

¹⁷И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.

¹⁷Ҳанониё рафта, ба он хона даромад ва даст бар ӯ гузошта, гуфт: «Эй бародар Шоул! Исои Худованд, ки дар роҳе ки меомадӣ, бар ту зоҳир шуд, маро фиристод, то ки боз бино гардӣ ва аз Рӯҳулкудс пур шавӣ».

¹⁸И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

¹⁸Дарҳол аз чашмони ӯ чизе монанди пулакча афтода, бино шуд, ва бархоста, таъмид гирифт

¹⁹А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

¹⁹Ва ҳӯрок ҳӯрда, қувват гирифт. Якчанд рӯз Шоул бо шогирдон дар Димишқ монд;

²⁰И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

²⁰Дарҳол дар куништҳо дар ҳаққи Исо мавъиза кардан гирифт ва гуфт, ки Ӯ Писари Худост.

²¹И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?

²¹Ҳар кй суҳанонашро мешунид, дар ҳайрат афтода, мегуфт: «Магар ин ҳамон касе нест, ки дар Ерусалим касонеро, ки ин исмро ба забон меоварданд, несту нобуд мекард? Оё ба ин ҷо низ ӯ барои он наомада буд, ки онҳоро бандӣ карда, назди саркоҳинои барад?»

²²А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

²²Аммо Шоул дар мавъизаи худ торафт бештар кувват мегирифт ва яҳудибни сокини Димишқро дар ҳайрат андоҳта, исбот мекард, ки Ҳамин Исо Масеҳ аст.

²³И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

²³Баъд аз гузаштани якчанд вақт яҳудиён қасд карданд, ки ӯро бикушанд.

²⁴но техния заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите денем и нощем, за да го убият,

²⁴Шоул аз қасди онҳо хабардор шуд; вале онҳо шабу рӯз назди дарвозаи шахр поида меистоданд, то ки ӯро бикушанд.

²⁵но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

²⁵Шогирдон ӯро шабона гирифта, дар сабаде гузоштанд ва аз девори шаҳр поён фуроварданд.

²⁶И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че е ученик.

²⁶Вақте ки Шоул ба Ерусалим расид, ҳост ба шогирдон ҳамроҳ шавад, лекин ҳама аз ӯ метарсиданд ва бовар намекарданд, ки ӯ шогирд аст.

²⁷Но Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

²⁷Он гоҳ Барнаббо ӯро гирифта, назди ҳаввориён овард ва ба онҳо нақл кард, ки чй гуна Худовандро дар роҳ дидааст, ва Худованд ба ӯ суҳан гуфтааст, ва чӣ гуна ӯ дар Димишқ ба исми Исо далерона мавъиза намудааст.

²⁸И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господното име.

²⁸Пас аз он ӯ дар Ерусалим бо онҳо омаду рафт мекард ва ба исми Исои Худованд далерона мавъиза менамуд.

²⁹И говореше и се препираше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

²⁹Бо яҳудиени юнонизабон низ гуфтугӯ ва мубоҳиса мекард, ва онҳо қасд карданд, ки ӯро бикушанд.

³⁰Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

³⁰Чун бародарон аз ин хабардор шуданд, ӯро ба ҚаЙсария фиристоданд ва аз он ҷо ба Тарсус гусел карданд.

³¹И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

³¹Он вакт аҳли калисоҳо дар сар то сариЯҳудо, Ҷалил ва Сомария дар оромӣ буда, обод мешуданд ва модоме ки дар тарсиХудовандватасаллоиРӯҳулкудс рафтор мекарданд, меафзуданд.

³²И Петър, като обикаляше всичките [вярващи], слезе и до светиите, които живееха в Лида.

³²Ва воқеъ шуд, ки Петрус дар тамоми ноҳия гашта, назди муқаддасони сокини Лидда низ омад;

³³И там намери един човек на име Еней, който бе пазил легло осем години, понеже беше парализиран.

³³Дар ои ҷо Аниёс ном шаҳсеро дид, ки ҳашт сол боз фалаҷ шуда, болои бистар хобида буд.

³⁴И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани направи леглото си. И веднага той стана.

³⁴Петрус ба ӯ гуфт: «Эй Аниёс! Исои Масеҳ туро шифо медиҳад; аз бистарат бархез». Ӯ дарҳол бархост,

³⁵И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле, го видяха, и се обърнаха към Господа.

³⁵Ва ҳамаи сокинони Лидда ва Сорӯн ӯро дида, ба Худованд рӯй оварданд.

³⁶А в Иопия имаше една последователка на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

³⁶Дар Ёфо шогирде буд, зане ба номи Тобито, ки маънояш Ғизол аст, ва ӯ хеле некӯкор буд ва садақоти биеьёре медод.

³⁷И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

³⁷Ва воқеъ шуд дар он айём, ки ӯ касал шуда, мурд, ва ӯро ғусл дода, дар болохонае гузоштанд.

³⁸И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

³⁸Азбаски Лидда ба Ёфо наздик буд, ва шогирдон шунида буданд, ки Петрус дар он ҷост, ду касро назди ӯ фиристода, хоҳиш карданд, ки бо зудӣ назди онҳо биёяд.

³⁹И Петър стана и отиде при тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, и [му] показаха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

³⁹Петрус бархоста, бо онҳо рафт, ва чун расид, ӯро ба он болоҳона бароварданд, ва ҳамаи бевазанон гирьякунон назди ӯ меистоданд ва куртаю ҷомаҳоеро, ки Ғиэол дар зиндагии худ дӯхта буд, ба ӯ нишон медоданд.

⁴⁰А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

⁴⁰Петрус ҳамаро берун карда, зону зад ва дуо гуфт ва ба ҷасзд рӯй оварда, гуфт: «Эй Тобито! Барҳез!» Вак дарҳол чашмонашро кушод ва Петрусро дида, бинищаст.

⁴¹И той й подаде ръка и я изправи; и после повика светиите и вдовиците и представи [им] я жива.

⁴¹Аз дасгаш гирифта, ба по хезонд ва муқаддасону бевазанонро даъват намуда, ӯро ба онҳо зинда супурд.

⁴²И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

⁴²Ин ҳодиса дар тамоми Ёфо овоза шуд, ва бисьёр касон ба Худованд имон оварданд.

⁴³А [Петър] преседя дълго време в Иопия у някого си кожар Симон.

⁴³Чандин рӯз ӯ дар Ефо назди Шимъӯн ном даббоғе монд.