¹Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,

¹ПАВЛӮСИ ҳавворй, ки на аз ҷониби одамон ва на ба воситаи одамизод аст, балки ба василаи Исои Масеҳ ва Худои Падар, ки Ӯро аз мурдагон эҳьё кардааст,

²и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:

²Ва ҳамаи бародароне ки бо ман мебошанд, ба калисоҳои Ғалотия:

³Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и [от] нашия Господ Исус Христос,

³Файз ва осоиштагӣ аз ҷониби Худои Падар ва Худованди мо Исои Масеҳ бар шумо бод,

⁴Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят {Или: Век.} според волята на нашия Бог и Отец.

⁴Ки Худро барои гуноҳҳои мо дод, то ки моро аз ин олами шарир, мувофиқи иродаи Худо, Падари мо, халос кунад,

⁵Комуто [да бъде] славата до вечни векове. Амин.

⁵Ки Ӯро то абад ҷалол бод, омин.

⁶Чудя се как вие [оставяте] Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;

⁶Тааҷҷуб менамоям, ки ин қадар зуд шумо аз Он ки шуморо ба файзи Масеҳ даъват намудааст, баргашта, ба башорати дигаре мегузаред,

⁷което не е друго [благовестие], но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

⁷Ки он на дигарест, балки фақат баъзе касоне ҳастанд, ки шуморо ба изтироб меандозанд ва башорати Масеҳро таҳриф кардан мехоҳанд.

⁸Но ако [и сами] ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.

⁸Лекин агар ҳатто мо ё фариштае аз осмон Инҷиле бар хилофи он чи мо ба шумо башорат додаем, ба шумо башорат диҳад, - малъун бод.

⁹Както ей сега казахме, така пък го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.

⁹Чунон ки мо пештар гуфта будем, ҳозир ҳам боз мегӯям: агар касе бар хилофи он чи қабул кардаед, ба шумо башорат диҳад, - малъун бод.

¹⁰Защото на човеци ли [искам да] угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.

¹⁰Оё ман алҳол назди одамон ҳусни таваҷҷӯҳ меҷӯям, ё назди Худо? Оё саъю кӯшиш менамоям дили одамонро ёбам? Агар ман ҳанӯз дили одамонро меёфтам, бандаи Масеҳ намебудам.

¹¹Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;

¹¹Ба шумо, эй бародарон, эълон мекунам: Инҷиле ки ман башорат додаам, аз они одамизод нест;

¹²понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил [от човек], но чрез откровение от Исуса Христа.

¹²Зеро ки ман онро на аз одамизод қабул кардаам ва таълим гирифтаам, балки ба василаи ваҳйи Исои Масеҳ.

¹³Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.

¹³Зеро шумо тарзи ҳаёти пештараи маро дар миёни яҳудиён шунидаед, ки ман Калисои Худоро аз ҳад зиёд таъқиб менамудам, ва онро несту нобуд мекардам,

¹⁴И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.

¹⁴Ва дар дини яхудӣ дар авлодам назар ба бисьёр ҳамсолони худ бештар комьёб будам, дар ҳолате ки барои ривоятҳои падаронам ниҳоятдараҷа ғайрат мекардам.

¹⁵А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,

¹⁵Аммо ҳангоме ки Худо, ки маро аз батни модарам баргузида, бо файзи Худ даъват кардааст, таваҷҷӯҳ намуд,

¹⁶благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,

¹⁶Ки Писари Худро дар ман ошкор созад, то ки Ӯро дар миёни ҳалқҳо башорат диҳам, - ман он вақт бо ҷисм ва хун машварат накардам,

¹⁷нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.

¹⁷Ва ба Ерусалим назди онҳое ки пеш аз ман ҳавворӣ буданд, нарафтам, балки ба Арабистон равона шудам ва боз ба Димишқ баргаштам.

¹⁸Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петдесет дни;

¹⁸Сонӣ, пас аз се сол, ба Ерусалим барои дидани Петрус рафтам ва понздаҳ рӯз назди ӯ истодам.

¹⁹а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.

¹⁹Аз ҳаввориён, ғайр аз Яъқуби бародари Худованд, каси дигарро надидаам.

²⁰(А за това, което ви пиша, ето, пред Бога [ви уверявам, че] не лъжа).

²⁰Ва он чи ба шумо менависам, инак, ба ҳузури Худо, дурӯғ намегӯям.

²¹После дойдох в сирийските и киликийските страни.

²¹Пас аз он ман ба кишварҳои Сурия ва Қилиқия равона шудам.

²²И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;

²²Аммо калисоҳои Масеҳ дар Яҳудо маро шаҳсан намешиноҳтанд,

²³а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.

²³Балки фақат шунида буданд, ки ҳамон шаҳсе ки як вақте онҳоро таъқиб менамуд, ҳоло имонеро башорат медиҳад, ки иештар онро несту нобуд мекард, -

²⁴И славеха Бога поради мене.

²⁴Ва Худоро ба ҳотири ман мадҳ мегуфтанд.