¹Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

¹СОНӢ ман, пас аз чордаҳ сол, бо Барнаббо боз ба Ерусалим рафтам, Титусро низ бо худ бурдам.

²(А възлязох по откровение). И изложих пред [братята] благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите [от тях], да не би напразно да тичам или да съм тичал.

²Ба он ҷо аз рӯи ваҳй равона шудам ва ба онҳо ва алоҳида ба шахоне ки соҳибэътибор буданд, он башоратро, ки дар миёни халқҳо мавъиза менамудам, баён кардам: мабодо бар абас бидавам ё давида бошам.

³Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;

³Аммо Титус ниэ, ки ҳамроҳи ман буд, бо вучуди юнонй буданаш, маҷбур нашуд, ки махтун гардад:

⁴и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;

⁴Аз боиси бародарони козиби ба миёни мо сар даровардае ки барои дидани озодие ки мо дар Исои Масеҳ дорем, ба таври пинҳонӣ омада буданд, то ки моро ғулом гардонанд:

⁵на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.

⁵Мо ба онҳо як соат ҳам гузашт накардем ва итоат нанамудем, то ки ростии башорат дар шумо маҳфуз дошта шавад.

⁶А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), - тия именити, [казвам], не прибавиха нищо повече на моето [учение];

⁶Ва онҳое ки ба назари касе соҳибэътибор буданд, - онҳо ягон вакт ҳар чй хел бошанд ҳам, барои ман аҳамияте надорад: Худо ба рӯи кас нигоҳ намекунад, - ин соҳибэътиборон ба зиммаи ман ҳеҷ чизе нагузоштанд;

⁷а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено [да проповядвам] благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,

⁷Балки, баръакс, чун диданд, ки башорат барои номахтунон ба ман супурда шудааст, чунон ки барои махтунон ба Петрус, -

⁸(защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене [за апостолство] между езичниците),

⁸Зеро Он ки ба Петрус дар ҳавворияташ назди махтунон мадад карда буд, ба ман низ назди халқҳо мадад кардааст, -

⁹и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.

⁹Ва чун Яъқуб ва Кифо ва Юҳанно, ки эътибори арконро доштанд, аз файзе ки ба ман ато шудааст, вуқуф ёфтанд, дасти ширкат ба ман ва Барнаббо доданд, то ки мо назди халқҳр биравем, ва онҳо назди махтунон;

¹⁰[Искаха] само да помним сиромасите, - което също нещо и ревностно желаех да върша.

¹⁰Фақат ин ки мо бенавоёнро дар хотир нигоҳ дорем, ва ман иштиёқманд будам, ки маҳз ҳаминро ба ҷо оварам.

¹¹А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.

¹¹Аммо вақте ки Петрус ба Антиёхия омад, ман шахсан ба ӯ мухолифат кардам, чунки ӯ айбдор буд.

¹²Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше [от тях], защото се боеше от обрязаните.

¹²Зеро, пеш аз он ки баъзе касон аз ҷониби Яъқуб биёянд, ӯ бо ғайрияҳудиён хӯрок мехӯрд; лекин вақте ки онҳо омаданд, аз тарси маҳтунон худро дур кашид ва канорагирӣ кард.

¹³И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.

¹³Бо якҷоягии ӯ яҳудиёни дигар ҳам риёкорӣ карданд, ба тавре ки Барнаббо низ саргарми риёкории онҳо щуд.

¹⁴Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?

¹⁴Аммо, чун дидам, ки онҳо мувофиқи ростии Инҷил рафтори рост намекунанд, дар ҳузури ҳама ба Кифо гуфтам: "Агар ту, ки яҳудӣ ҳастӣ, на ба тариқи яҳудиён, балки ба тариқи ғайрияҳудиён зиндагӣ мекунӣ, чаро ғайрияҳудиёнро маҷбурменамой, ки ба тарики яҳудиён рафтор кунанд?

¹⁵Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците,

¹⁵"Мо табиатан яҳудӣ ҳастем, на ин ки гуноҳкороне аз байни ғайрияҳудиён;

¹⁶като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.

¹⁶"Лекин, чун донистем, ки одамизод на бо аъмоли щариат сафед мешавад, балки фақат бо имон ба Исои Масеҳ, - мо ҳам ба Исои Масеҳ имон овардем, то ки бо имон ба Масеҳ сафед шавем, на ин ки бо аъмоли шариат; зеро ки бо аъмоли шариат ҳеҷ ҷисме сафед нахоҳад шуд.

¹⁷Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

¹⁷"Аммо агар, дар Масеҳ сафед шудан хоста, худамон ҳам гуноҳкор бароем, - наход ки Масеҳ хизматгузори гуноҳ бошад? Ба ҳеҷ сурат!

¹⁸Защото, ако градя изново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.

¹⁸"Зеро, агар ман он чиро, ки хароб кардаам, аз нав ба вуҷуд оварам, ман худро ҷинояткор мегардонам.

¹⁹Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.

¹⁹"Зеро ки ман ба воситаи шариат ба шариат мурдаам, то ки барои Худо зиндагй кунам.

²⁰Съразпнах се с Христа, и [сега] вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.

²⁰"Ман бо Масеҳ маслуб шудаам. Ва акнун на ман зиндагӣ мекунам, балки Масеҳ дар ман зиндагй мекунад. Ва ин ки ҳоло дар ҷисм зиндагӣ мекунам, ин яъне бо имон ба Писари Худо зиндагӣ мекунам, ки Ӯ маро дӯст дошт ва Худро барои ман таслим кард.

²¹Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се [придобива] чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.

²¹"Файзи Худоро ботил намекунам; зеро, агар сафед шудан ба воситаи шариат бошад, Масеҳ бар абас мурдааст".