¹О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан [като] разпнат?

¹ЭЙ ғалотиёни нофаҳм! Кӣ шуморо ба васваса андохт, ки аз ростӣ сар тобед, дар сурате ки пеши назари шумо Исои Масеҳи маслуб тасвир ёфтааст?

²Това само желая да науча от вас: Чрез дела, [изисквани] от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в [евангелското] послание?

²Фақат инро аз шумо фаҳмидан мехоҳам: оё шумо Рӯҳро аз аъмоли шариат қабул кардаед, ё ки аз мавъизаи имон?

³Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?

³Оё он қадар шумо нофаҳм ҳастед, ки бо Рӯҳ сар карда, алҳол бо ҷисм анҷом медиҳед?

⁴Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!

⁴Оё бар абас ин қадар заҳмат кашидаед? Тасаввур намекунам.

⁵Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, [изисквани] от закона ли [върши това], или чрез вяра в посланието,

⁵Пас, Он ки Рӯҳро ба шумо мебахшад ва дар миёни шумо мӯъҷизот ба амал меоварад, оё инро ба воситаи аъмоли шариат мекунад ё ки ба воситаи мавъизаи имон?

⁶както [с] Авраама, [който] повярва в Бога, и му се вмени за правда?

⁶Чунончи, Иброҳим ба Худо имон овард, ва ин барои ӯ адолат ҳисоб карда шуд.

⁷Тогава познайте, че тия, които [упражняват] вяра, те са Авраамови чада;

⁷Пас бидонед, ки аҳли имон фарзандони Иброҳим ҳастанд.

⁸и писанието, като предвидя, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, [казвайки]: "В тебе ще се благославят всичките народи".

⁸Ва Навиштаҳо чун лешбинӣ намуд, ки Худо халқҳоро ба воситаи имон сафед мекунад, пешакӣ ба Иброҳим башорат дода, гуфт: "Дар ту ҳамаи халқҳо баракат хоҳанд хост".

⁹Така щото тия, които [имат] вяра се благославят заедно с вярващия Авраам.

⁹Бинобар ин аҳли имон бо Иброҳими имондор баракат мехоҳанд,

¹⁰Защото всички, които се [облягат] на дела, [изисквани] от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".

¹⁰Лекин тамоми аҳли аъмоли шариат зери дасти лаънат мебошанд; зеро ки навишта шудааст: "Малъун аст ҳар касе ки ҳар чизи дар китоби шариат навишташударо доимо ба ҷо намеоварад".

¹¹А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно [от това], "че праведният чрез вяра ще живее";

¹¹Ва ин ки ҳеҷ кас ба воситаи шариат ба ҳузури Худо сафед намешавад, ин равшан аст, чунки одил ба воситаи имон зиндагӣ хоҳад кард.

¹²а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, [което заповядва законът], ще живее чрез него".

¹²Аммо шариат аз имон нест, вале касе ки онро ба ҷо меоварад, бо он зиндагӣ хоҳад кард.

¹³Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.} за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

¹³Масеҳ моро аз лаънати шариат фидия дода гирифта, барои мо лаънат гардид, - зеро ки навишта шудаасг: "Малъун аст ҳар касе ки ба дор овехта шудааст", -

¹⁴така щото благословението, [дадено] на Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.

¹⁴То ки баракати Иброҳим ба василаи Исои Масеҳ ба ғайрияҳудиён татбиқ шавад, барои он ки ваъдаи Рӯҳро мо ба воситаи имон пайдо кунем.

¹⁵Братя, (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.

¹⁵Эй бародарон! Ба тариқи одамизод сухан меронам: ҳатто васиятеро, ки одамизод тартиб дода бошад, ҳеҷ кас ботил намекунад ва чизе ба он илова наменамояд.

¹⁶А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.

¹⁶Лекин ваъдаҳо ба Иброҳим ва ба насли ӯ дода шудааст. Нагуфтааст: "Ва ба наслҳои ту", гӯё ки дар бораи бисьёре, балки дар бораи яке: "Ва ба насли ту", ки он Масеҳ аст.

¹⁷И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.

¹⁷Ва ман чунин мегӯям: аҳдеро, ки Худо пештар дар бораи Масеҳ муқаррар намудааст, шариат, ки баъд аз чорсаду сӣ соли он пайдо шуд, ботил намекунад, ба тавре ки ваъда аз байн равад.

¹⁸Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.

¹⁸Зеро, агар мерос аз рӯи шариат бошад, он дигар аз рӯи ваъда нахоҳад буд; аммо Худо онро аз рӯи ваъда ба Иброҳим ато намудааст.

¹⁹Тогава, защо се [даде] закона? Прибави се с цел [да се изявяват] престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; [и беше] прогласен от ангели чрез един ходатай.

¹⁹Пас, шариат барои чист? Он баъдтар аз боиси ҷиноятҳо дода шудааст, то вақти омадани Насле ки ваъда ба Ӯ дахл дорад, ва он ба воситаи фариштаҳо бо дасти миёнарав фармоиш карда шудааст.

²⁰Но ходатаят не [ходатайствува] за един; а Бог, [Който дава обещание], е един.

²⁰Аммо миёнарав назди як намешавад, вале Худо як аст.

²¹Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.

²¹Пас, оё шариат ба ваъдаҳои Худо мухолиф аст? Ба ҳеҷ сурат! Зеро, агар шариате дода мешуд, ки қобили ҳаётбахшй бошад, адолат ҳақиқатан аз шариат мебуд;

²²Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, [изпълняемо] чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.

²²Аммо Навиштаҳо ҳама чизро зери дасти гуноҳ банд кардааст, то ки ба воситаи имон ба Исои Масеҳ ваъда ба имондорон ато шавад.

²³А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до [времето] на вярата, която имаше да се открие.

²³Аммо пеш аз омадани имон зери дасти посбонии шариат банд будем, то даме ки имон мебоист зоҳир мешуд.

²⁴Така, законът стана за нас детеводител, [да ни доведе] при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

²⁴Пас, шариат асокаши мо сӯи Масеҳ гардид, то ки ба воситаи имон сафед шавем;

²⁵Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.

²⁵Аммо вақте ки имон омад, мо дигар зери дасти асокаш нестем.

²⁶Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.

²⁶Зеро ки ҳамаи шумо ба воситаи имон ба Исои Масеҳ писарони Худо ҳастед;

²⁷Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.

²⁷Зеро ҳамаи шумо, ки дар Масеҳ таъмид ёфтаед, Масеҳро дар бар кардаед.

²⁸Няма [вече] юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.

²⁸Дигар на яҳудӣ ҳаст, на юнонӣ; на ғулом ҳаст, на озод; на мард ҳаст, на зан; зеро ки ҳамаи шумо дар Исои Масеҳ як ҳастед.

²⁹И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.

²⁹Ва агар шумо аз они Масеҳ бошед, пас насли Иброҳим ҳастед, ворисонед мувофиқи ваъда.