¹Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,

¹АММО мегӯям: ворис, то даме ки кӯдак аст, аз ғулом ҳеҷ фарқ надорад, гарчанде ки огои ҳама аст:

²но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.

²Балки зери дасти васиён ва амалдорон аст, то мӯҳлате ки падараш муайян намудааст.

³Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните [учения] на света;

³Хамчунин мо, то даме ки кӯдак будем, ғуломи аносири ҷаҳон будем;

⁴а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,

⁴Вале ҳамин ки пуррагии замон даррасид, Худо Писари Худро фиристод,ки Ӯ аз зан таваллуд ёфта, зери дасти шариат буд,

⁵за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

⁵То барои онҳое ки зери дасти шариат буданд, фидия диҳад, то ки мо ба писарй қабул шавем.

⁶И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

⁶Ва азбаски шумо писар ҳастед, Худо ба дилҳои шумо Рӯҳи Писари Худро фиристодааст, ки нидо мекунад: "Эй Або, эй Падар!"

⁷Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то [си] Божий наследник чрез Христа.

⁷Бинобар ин ту дигар ғулом нестӣ, балки писарӣ; ва агар писар бошӣ, вориси Худо низ ба василаи Масеҳ ҳастӣ.

⁸Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;

⁸Лекин дар он замон, ки Худоро намешинохтед, шумо онҳоеро ибодат мекардед, ки аслан худо набуданд;

⁹а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални [учения], на които изново желаете да робувате?

⁹Аммо алҳол, ки Худоро мешиносед ва, илова бар он, Худо шуморо мешиносад, чӣ гуна аз нав сӯи он аносири заифу фақир баргашта, худро боз ба онҳо ғулом кардан мехоҳед?

¹⁰Вие пазите дните, месеците, времената и годините.

¹⁰Рӯзҳо, моҳҳо, фаслҳо ва солҳоро риоя мекунед.

¹¹Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.

¹¹Аз шумо хавотир дорам, ки мабодо дар миёни шумо беҳуда меҳнат карда бошам.

¹²Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз [станах] като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,

¹²Эй бародарон, аз шумо хоҳишмандам, ки мисли ман бошед, чунки ман ҳам мисли шумо ҳастам; шумо маро ҳеҷ озор надодаед:

¹³но [сами] знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;

¹³Шумо медонед, ки ман дар заъфи ҷисм ба шумо дафъаи аввал башорат додам;

¹⁴но [пак], това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.

¹⁴Ва шумо аз озмогапи ман, ки дар ҷисми ман аст, нафрат накардед ва кароҳат надопттед, балки маро мисли фариштаи Худо, мисли Исои Масеҳ пазирой намудед.

¹⁵Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.

¹⁵Пас куҷост он саодати шумо? Зеро ба шумо гувоҳй медиҳам, ки агар имконпазир мебуд, чашмони худро канда гирифта, ба ман медодед.

¹⁶Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?

¹⁶Пас, наход ки ба шумо рости гапро гуфта, душмани шумо шуда бошам?

¹⁷Тия [учители] ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат [от нас], за да търсите тях ревностно.

¹⁷Онҳо барои шумо ба некӣ ғайрат намекунанд, балки шуморо ҷудо кардан меҳоҳанд,то ки шумо барои онҳо ғайрат кунед.

¹⁸Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.

¹⁸Дар кори хайр ҳамеша ғайрат кардан хуб аст, на танҳо вақте ки ман назди шумо бошам.

¹⁹Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,

¹⁹Эй фарзандони ман, ки барои таваллудатон ман аз нав азоб мекашам, то даме ки дар шумо Масеҳ сурат бандад!

²⁰желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

²⁰Хоҳиш доштам, ки ҳоло назди шумо бошам ва овози худро тағьир диҳам, зеро ки дар хусуси шумо дар ҳайрат мондаам.

²¹Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли [що казва] законът?

²¹Шумо, ки мехоҳед зери дасти шариат бошед, ба ман бигӯед, ки магар шумо ба шариат гӯш намеандозец?

²²Защото е писано, че Авраам имаше двама сина, един от слугинята и един от свободната;

²²Зеро ки навишта шудааст: "Иброҳим ду писар дошт, яке аз каниз ва дигаре аз зани озод".

²³но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.

²³Лекин он ки аз каниз буд, ба ҳасби ҷисм таваллуд ёфтааст, ва он ки аз зани озод буд, - ба ҳасби ваъда.

²⁴И това е иносказание, защото тия жени [представляват] два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

²⁴Ин кинояомез аст, зеро ки ин ду аҳд аст: яке аз кӯҳи Сино, ки барои ғуломӣ мезояд, ва ин Ҳоҷар аст,

²⁵А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.

²⁵Зеро ки Ҳоҷар кӯҳи Сино дар Арабистон аст ва ба Ерусалими ҳозира мувофиқ меояд, зеро ки он бо фарзандони худ дар ғуломӣ мебошад;

²⁶А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;

²⁶Аммо Ерусалими арши аъло озод аст, ки он модари ҳамаи мост;

²⁷защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чадата на самотната, нежели чадата на омъжената".

²⁷Зеро ки навишта шудааст: "Шод бош, эй нозой, ки назоидаӣ; хурсандӣ ва нидо бикун, ки дарди зоиш накашидаӣ; зеро фарзандони зане ки партофта шудааст, назар ба шавҳардор зиёдтаранд".

²⁸А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

²⁸Вале мо, эй бародарон, мисли Исҳоқ, фарзандони ваъда ҳастем.

²⁹Но, както тогава роденият, по плът гонеше [родения] по Дух, така е и сега.

²⁹Аммо чӣ тавре ки он вақт ба ҳасби ҷисм таваллудьёфта ба ҳасби Рӯҳ таваллудьёфтаро пеш мекард, алҳол низ ҳамон тавр аст.

³⁰Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".

³⁰Аммо Навиштаҳо чӣ мегӯяд? "Каниз ва писари ӯро пеш кун, зеро писари каниз бо писари зани озод мерос нахохад гирифт".

³¹За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.

³¹Хуллас, эй бародарон, мо фарзандони каниз нестем, балки фарзандони зани озодем.