¹А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.

¹ИМОН эътиқоди қавӣ ба чизҳоест, ки мо ба онҳо умед мебандем, ва боварӣ ба чизҳоест, ки намоён нестанд.

²Защото поради нея за старовременните [добре] се свидетелствуваше.

²Зеро ки ба василаи он қадимиён шаҳодат пайдо кардаанд.

³С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.

³Бо имон мо дарк мекунем, ки оламҳо бо каломи Худо тартиб ёфтааст, ба тавре ки аз чизҳои нонамоён чизҳои намоён ба вуҷуд омадааст.

⁴С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая [вяра] той и след смъртта си още говори.

⁴Бо имон Ҳобил ба Худо, назар оа Қобил, курбонии беҳтаре тақдим намуд; бо он ӯ шаҳодат пайдо кард, ки ӯ одил аст, чунон ки Худо дар бораи ҳадияҳои ӯ шаҳодат дод; бо он ӯ баъд аз мамоташ ҳанӯз ҳам сухан меронад.

⁵С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.

⁵Бо имон Ҳанӯх тавре кӯчонида шуд, ки мамотро надид; ва ӯ пайдо нашуд, чунки Худо ӯро кӯчонид. Зеро ки пеш аз кӯчонида шуданаш шаҳодат пайдо кард, ки ба Худо писанд омадааст.

⁶А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има [Бог], и [че] Той възнаграждава тия, които го търсят.

⁶Аммо бе имон ба назари Худо писанд омадан мумкин нест; зеро ҳар кӣ сӯи Худо меояд, бояд имон дошта бошад, ки Ӯ ҳаст, ва ба толибони Худ мукофот хоҳад дод.

⁷С вяра Ное, предупреден [от Бога] за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която [вяра] той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.

⁷Бо имон Нӯҳ дар хусуси чизе ки ҳанӯз намоён набуд, ваҳЙ ёфта, бо тарси Худо барои наҷот додани аҳли байти худ киштие бисохт; бо он ӯ ҷаҳонро маҳкум намуд ва вориси адолате гардид, ки аз имон аст.

⁸С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе [и да отиде] на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.

⁸Бо имон Иброҳим итоат намуд ба даъвате дар бораи рафтан ба мамлакате ки мебоист мерос мегирифт, ва ӯ рафт, ва намедонист ба куҷо меравад.

⁹С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.

⁹Бо имон ӯ дар замини мавъуд, мисли замини бегона, ғарибона маскан гирифт, ва бо Исҳоқ ва Яъқуб, ки ҳамирсони ҳамон ваъда буданд, дар хаймаҳо зиндагй кард;

¹⁰Защото очакваше града, който има [вечни] основи, на който архитект и строител е Бог.

¹⁰Зеро ӯ мунтазири шаҳре буд, ки таҳкурсии мустаҳкаме дорад, ва меъмору бинокори он Худост.

¹¹С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.

¹¹Бо имон худи Соро низ барои қабули насл қувват пайдо кард ва баъд аз фарсудагиаш зоид; зеро Ваъдадиҳандаро амин донист.

¹²Затова [само] от един човек, и той замъртвял, се народи [множество], колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.

¹²Бинобар ин аз як нафар, ки он ҳам мисли беҷон буд, ончунон бисьёр зоида шуданд, чунон ки ситораҳои осмон бисьёр аст, ва чунон ки реги лаби баҳр бешумор аст.

¹³Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили [изпълнението на] обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.

¹³Ҳамаи инҳо дар имон мурданд ва ба муроди иҷрои ваъдаҳо нарасиданд, балки фақат аз дур онҳоро дида, шод шуданд ва эътироф карданд, ки бар замин мусофир ва ғарибанд;

¹⁴А ония, които говорят така, явно показват, че търсят [свое] отечество;

¹⁴Зеро онҳое ки чунин мегӯянд, нишон медиҳанд, ки дар ҷустуҷӯи ватане ҳастанд.

¹⁵и ако наистина, [така говорейки], са имали в ума си онова [отечество], от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.

¹⁵Ва агар ватанеро, ки аз он берун омада буданд, ба ёд меоварданд, фурсат доштанд, ки баргарданд;

¹⁶Но на дело желаят едно по-добро [отечество], сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

¹⁶Аммо иштиёқманди ватани беҳтаре буданд, ки он дар осмон аст; бинобар ин Худо ор намедонад, ки Худои онҳо хонда шавад: зеро ки Ӯ барои онҳо шаҳре муҳайё кардааст.

¹⁷С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си [син], -

¹⁷Бо имон Иброҳим, вақте ки озмуда шуд, Исҳоқро барои қурбонӣ тақдим намуд ва, бо вуҷуди он ки ваъдаҳо гирифта буд, писари ягонаи худро тақдим намуд,

¹⁸оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",

¹⁸Ки дар ҳаққи вай гуфта шуда буд: "Насли ту аз Исҳоқ хонда хоҳад шуд";

¹⁹като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин [на възкресение] го и получи назад.

¹⁹Зеро ӯ фикр мекард, ки Худо қодир аст аз мурдагон низ эҳьё кунад; ба ин сабаб Исҳоқ ба таври тимсол аз мурдагон ба ӯ баргардонида шуд.

²⁰С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.

²⁰Бо имон Исҳоқ Яъқуб ва Эсовро барои оянда низ баракат дод.

²¹С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се [Богу подпирайки се] върху края на тоягата си.

²¹Бо имон Яъқуб, пеш аз мурданаш, ҳар писари Юсуфро баракат дод ва бар сари асои худ такья намуда, саҷда кард.

²²С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.

²²Бо имон Юсуф, дар вакти вафоташ, хуруҷи банӣИсроилро зикр намуд ва дар бораи устухонҳои худ васият кард.

²³С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед,

²³Бо имон падару модари Мусо ӯро, чун таваллуд шуд, се моҳ пинҳон доштанд, зеро диданд, ки кӯдаки зебост, ва аз амри подшоҳ натарсиданд.

²⁴С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

²⁴Бо имон Мусо, чун калонсол шуд, нахост, ки гшсари духгари фиръавн хонда шавад,

²⁵и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

²⁵Ва бо қавми Худо уқубат кашиданро афзал донкст аз он ки аз гуноҳ ҳаловати муваққатӣ дошта бошад,

²⁶като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на [бъдещата] награда.

²⁶Ва хории Масеҳро сарвати бузургтар аз ганҷҳои Миср ҳисоб кард; зеро ки ба мукофот назар медӯҳт.

²⁷С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като [един, който] вижда Невидимия.

²⁷Бо имон ӯ Мисрро тарк кард ва аз ғазаби подшоҳ натарсид; зеро ӯ, мисли он ки Нонамоёнро дида бошад, боматонат буд.

²⁸С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните.

²⁸Бо имон ӯ фисҳ ва пошидани хунро ба амал овард, то ки несткунандаи нахустзодагон ба онҳо даст нарасонад.

²⁹С вяра [израилтяните] минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.

²⁹Бо имон онҳо аз баҳри Қулзум, чун аз хупгкй, гузаштанд, вале вақте ки мисриён ба гузаштан ҳаракат карданд, ғарқ шуданд.

³⁰Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

³⁰Бо имон деворҳои Ериҳӯ пас аз даврзании ҳафтрӯза фурӯ ғалтид.

³¹С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

³¹Бо имон Роҳоби фоҳиша, ки ҷосусонро ба саломатӣ қабул карда буд, бо исьёнгарон ба ҳалокат нарасид.

³²И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

³²Боз чӣ гӯям? Вақтам кифоя камекуиад барои он ки дар бораи "Ҷидъӯн ва Бороқ ва Шимшӯн ва Йифтоҳ ва Довуд ва Самуил ва анбиё ҳикоят намоям,

³³които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

³³Ки онҳо бо имон мамлакатҳоро мусаххар карданд, адлро ба амал оварданд, ба ваъдаҳо муваффақ шуданд, даҳони шеронро бастанд,

³⁴угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

³⁴Қуввати оташро хомӯш карданд, аз дами шамшер халосӣ ёфтанд,аз заъф бокувват шуданд,дар ҷанг кавӣ гардиданд, фавҷҳои бегонаҳоро торумор карданд;

³⁵Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

³⁵Занон мурдаҳои худро эҳьешуда ёфтанд; вале дигарон аз шиканҷа нобуд шудағд ва озодиро қабул накарданд, то ки ба эҳьёи беҳтаре ноил гарданд;

³⁶Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;

³⁶Ва баъзеи дигарон ҳақоратҳо ва шаллоқро, ҳамчунин занҷирҳо ва зиндонро аз сар гузаронданд.

³⁷с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;

³⁷Сангсор шудаид, бо арра дупора гардиданд, ба шиканҷа гирифтор шуданд, аз дами шамшер мурданд; пӯстҳои гӯсфағду буз дар тан сарсону саргардон шуда, мӯҳточӣ, тангӣ ва уқубат кашиданд;

³⁸те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

³⁸Онҳое ки ҷаҳон лоиқашон набуд, дар биёбонҳо ва кӯҳҳо, дар мағораҳо ва дараҳои замин овора шуда гапгтанд.

³⁹Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, [пак] не получиха [изпълнението на] обещанието,

³⁹Ва ҳамаи онҳо, ки ба хотири имон шӯҳрат пайдо карда буданд, ваъдаро сохиб нашуданд,

⁴⁰да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.

⁴⁰Чунки Худо барои мо чизи беҳтаре пешбинӣ намуда буд, то ки онҳо бе мо комил нагарданд.