¹Защото законът, като съдържа [в себе си само] сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то [свещениците], които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с [тях] да направят съвършени [в чистота] ония, които пристъпват [да жертвуват].

¹ЗЕРО шариате ки сояи некиҳои оянда аст ва воқеияти онҳо нест, ҳаргиз наметавонад ба воситаи айни ҳамон қурбониҳое ки ҳамеша, сол ба сол тақдим карда мешаванд, такдимкунандагонро комил гардонад.

²Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво [изобличение на] съвестта за грехове.

²Вагар на, ба тақдим кардани онҳо ҳотима медоданд, чунки тақдимкунандагони қурбонӣ як бор татҳир ёфта, дигар хеҷ идроки гуноҳҳоро намедоштанд.

³Но в тия [жертви] всяка година става спомен за греховете.

³Лекин ба василаи ин қурбониҳо сол ба сол дар бораи гуноҳҳо хотиррасон карда мешавад;

⁴Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

⁴Зеро аз имкон берун аст, ки ҳуни говҳо ва бузҳогуноҳҳоро нест кунад.

⁵Затова [Христос], като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

⁵Бинобар ин Масеҳ ба ҷаҳон дохил шуда, мегӯяд: "Курбонй ва ҳадияро Ту нахостй,балки бадане барои Ман муҳайё намудӣ;

⁶Всеизгаряния и [приноси] за грях не Ти са угодни.

⁶"Қурбонии сӯҳтанӣ ва қурбонии хато барои Ту писандида набуд.

⁷Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

⁷"Он гоҳ гуфтам: «Инак, меоям, - чунон ки дар тӯмори китоб дар бораи Ман навишта шудааст, - то ки иродаи Туро, эй Худо, ба ҷо оварам»".

⁸Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които [впрочем] се принасят според закона),

⁸Аввал мегӯяд: қурбонӣ ва ҳадия ва қурбонии сӯхтанӣ ва қурбонии хаторо, - ки мувофиқи шариат тақдим карда мешавад, - Ту нахостӣ, ва онҳо барои Ту писандида набуд;

⁹после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". [Ще каже]: Той отмахва първото, за да постанови второто.

⁹Баъд, илова намуда, гуфтааст: "Инак, меоям, то ки иродаи Туро, эй Худо, ба ҷо оварам". Ӯ якумро ботил мекунад, то ки дуюмро барқарор намояд.

¹⁰С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

¹⁰Ба ҳасби ҳамин ирода мо ба василаи қурбонии якбораи ҷисми Исои Масеҳ тақдис ёфтаем.

¹¹И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

¹¹Ва ҳар коҳин ҳар рӯз дар ибодат меистад ва айни ҳамон қурбониҳоро борҳо тақдим менамояд, ки онҳо ҳаргиз наметавонанд гуноҳҳоро нест кунанд.

¹²но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

¹²Аммо Ӯ як қурбониро ба сурати абадӣ барои гуноҳҳо тақдим намуда, ба ямини Худо бинишаст,

¹³та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

¹³Ва пас аз ин мунтазир аст то даме ки душманонаш зери пои Ӯ андохта шаванд.

¹⁴Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

¹⁴Зеро ки Ӯ ба василаи як қурбонӣ тавдисшавандагонро то абад комил гардондааст.

¹⁵А и Светият Дух ни свидетелствува [за това;] защото след като е казал: -

¹⁵Рӯҳулқудс низ ба мо шаҳодат медиҳад, зеро ки гуфта шу дааст:

¹⁶Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", [прибавя:]

¹⁶"Ин аст аҳде ки бо онҳо баъд аз он айём хоҳам баст, мегӯяд Худованд: қонунҳои Худро дар дилҳои онҳо хоҳам гузошт ва дар афкори онҳо хоҳам навишт,

¹⁷"И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

¹⁷"Ва гуноҳҳо ва шароратҳои онҳоро ба ёд нахоҳам овард".

¹⁸А гдето има прощение за тия неща, [там] вече няма принос за грях.

¹⁸Ва дар он ҷое ки омурзиши гуноҳҳо ҳаст, қурбонӣ барои онҳо дигар лозим нест.

¹⁹И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

¹⁹Пас, эй бародарон, модоме ки мо ҷуръат дорем ба қудс ба василаи Хуни Исои Масеҳ,

²⁰през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

²⁰Бо роҳи нав ва зинда дохил шавем, ки онро Ӯ барои мо ба василаи пардае, яъне ҷисми Худ, аз нав кушодааст,

²¹и [като имаме] велик Свещеник над Божия дом,

²¹Ва модоме ки мо Коҳини муаззаме бар хонаи Худо дорем,

²²нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

²²Пас бо Дили соф ва бо имони комил, дилҳои худро ба воситаи пошидан аз виҷдони шарири мо татҳир намуда ва ҷисмн худро дар оби пок ғусл дода, наздик оем,

²³нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

²³Ва зътирофи умеди худро собитқадамона нигоҳ дорем, зеро ки Ваъдадиҳанда амин аст;

²⁴и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

²⁴Ва диққат кунем, ки якдигарро ба муҳаббат ва аъмоли нек барангезонем,

²⁵като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай [да престават], а да увещаваме [един друг], и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

²⁵Ва ҷамъомади худро тарк накунем, чунон ки баъзе касонро таомул шудааст, балки якдигарро насиҳат диҳем, ва бештар ба қадри он ки шумо наздик шудани он рӯзро мебинед.

²⁶Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

²⁶Зеро, агар мо, пас аз пайдо кардани донищи ростӣ, худсарона гуноҳ кунем, - дигар қурбоние барои кафорати гуноҳ боқӣ намемонад,

²⁷но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

²⁷Балки кадом як интизории пурдаҳшати доварӣ ва пшддати оташе ки хасмҳоро ба коми ҳуд хоҳад кашид.

²⁸Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при [думата] на двама или трима свидетели;

²⁸Агар касе шариати Мусоро рад мекард, дар асоси баёноти ду ё се шоҳид бе марҳамат ба қатл расонда мепгуд,

²⁹[тогава] колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо [проляната] при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

²⁹Пас, ба гумонатон, сазовори чй қадар ҷазои сахттар хоҳад буд шахсе ки Писари Худоро поймол мекунад ва Хуни аҳдро, ки аз он такдис ёфтааст, азиз намедорад ва Рӯҳи файзро таҳқир менамояд?

³⁰Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене [принадлежи] възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

³⁰Зеро мо Ӯро мешиносем, ки гуфтааст: "Интиқом аз ҷониби Ман аст, Ман сазо хоҳам дод, мегӯяд Худованд". Ва боз: "Худованд қавми Худро доварӣ хоҳад кард".

³¹Страшно е да падне [човек] в ръцете на живия Бог.

³¹Ба дасти Худои Ҳай афтодан даҳшатангез аст!

³²Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

³²АЙеми пештараро ба хотир оваред, ки шумо, баъд аз равшан шудани фикратон, бори гарони укубатҳоро бардоштед,

³³кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

³³Дар ҳолате ки гоҳ худатон дар миёни ҳориҳо ва андӯҳҳо ба тамошогоҳе барои дигарон мубаддал мешудед, гоҳ шарики онҳое мегардидед, ки ба чунин аҳвол дучор шуда буданд;

³⁴Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

³⁴Зеро ки шумо ба занчирҳои ман низ ҳамдардӣ изҳор кардед, ва тороҷи дороии худро бо шодмонӣ қабул кардед, чун медонистед, ки шумо дар осмон молу мулки беҳтар ва бобақое доред.

³⁵И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

³⁵Пас умеди худро тарк накунед, ки мукофоти бузурге ба он тааллуқ дорад.

³⁶Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

³⁶Зеро шуморо сабр лозим аст, то ки иродаи Худоро иҷро намуда, ваъдаро ба даст оваред;

³⁷"Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

³⁷Зеро ки баъд аз андаке он Оянда хоҳад омад ва даранг нахоҳад кард.

³⁸А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

³⁸Одил бо имон ҳоҳад зист; ва агар касе рӯй гардонад, ҷони Ман ба вай таваҷҷӯҳ нахоҳад кард.

³⁹Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

³⁹Вале мо аз онҳо нестем, ки бармегарданд ва ба ҳалокат мерасанд, балки аз имондоронем, ки наҷот меёбанд.