¹А даже при първия [завет] имаше постановления за богослужение, [имаше] и земно светилище.

¹ПАС, аҳди якум низ дастурҳои оид ба ибодати Худо, ва қудси заминӣ дошт;

²Защото беше приготвена скиния, в първата [част] на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която [част] се казва светото място;

²Зеро хайма ба қисмҳо сохта шуда буд: қисми якум, ки дар он чароғдон ва миз ва нони тақдим буд, ва он "қудс" номида мешавад.

³а зад втората завеса [беше оная част] от скинията, която се казваше пресветото [място],

³Ва дар паси парда кислш дуюми хайма буд, ки "қудси қудсҳо" номида мешавад,

⁴гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

⁴Ки дар он бухурдони тиллоӣ ва сандуқи ахд буд, ки ҳама ҷояш тиллокӯб шуда буд, ва дар он зарфи тиллоие пур аз манн, асои шукуфтаи Ҳорун ва лавҳаҳои ахд буд,

⁵и над него [бяха] херувимите на [Божията] слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

⁵Ва ба болои он каррубиёни ҷалол буданд, ки бар кафоратгоҳ соя меафканданд; дар ин хусус ҳоло муфассал сухан рондан лозим нест.

⁶И когато тия неща бяха така приготвени, в първата [част] на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

⁶Дар чунин шароит, коҳинон ба қисми якуми хайма ҳамеша медароянд, то ки ибодати Худоро ба ҷо оваранд;

⁷а във втората веднъж в годината [влизаше] само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

⁷Аммо ба қисми дуюми хайма соле як бор фақат саркоҳин медарояд, он ҳам бе хун не, ки онро барои худаш ва барои хатокориҳои қавм қурбонӣ мекунад.

⁸С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата [част] на скинията,

⁸Ва Рӯҳулкудс бо ин нишон медиҳад, ки то даме ки хаймаи якум вуҷуд дорад, ҳанӯз роҳи қудс кушода нашудааст.

⁹която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено [чист],

⁹Вай тимсоли замони ҳозира аст, ки дар он ҳадияҳо ва қурбониҳое тақдим карда мешаванд, ки қодир нестанд виҷдони тақдимкунандаро осуда гардонанд,

¹⁰[понеже се състоят] само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

¹⁰Ва онҳо, бо чизҳои хӯрданй ва нӯшиданй ва бо ҳар гуна таҳорат ва маросим, дастурҳои мансуб ба ҷисм буда, фақат то замони ислоҳ муқаррар карда шудаанд.

¹¹А понеже Христос дойде [като] първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

¹¹Аммо Масеҳ ҳамчун Саркоҳини некиҳои оянда омада, ба воситаи хаймаи бузургтар ва мукаммалтаре ки бо дасти одам сохта нашудааст, яъне сохташ чунин нест,

¹²веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби [за нас] вечно изкупление.

¹²Ва на ба воситаи хуни бузҳо ва говҳо, балки ба воситаи Хуни Худ як бор ба қудс дохил шуда, кафорати абадӣ паиДо кард.

¹³Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

¹³Зеро, агар хуни бузҳо ва говҳо ва хокистари модагов, ки ба палидон попшда мешавад, онҳоро то ба дараҷаи татҳири ҷисм тақдис мекарда бошад,

¹⁴то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

¹⁴Чӣ қадар бештар Хуни Масеҳ, ки ба василаи Рӯҳи абадӣ Зоти беайби Худро ба Худо тақдим намуд, виҷдони моро аз аъмоли беҷон татҳир хоҳад кард, то ки Худои Хдй ва ҳақикиро ибодат намоем!

¹⁵Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство [чрез] смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

¹⁵Бинобар ин Ӯ Миёнарави аҳди ҷадид аст, то ки пас аз мамоти Ӯ, ки он барои кафорати ҷиноятҳои замони аҳди якум вокеъ шудааст, даъватшудагон мероси абадии мавъудро пайдо кунанд.

¹⁶Защото гдето има завещание, трябва, за [изпълнението му], да се докаже и смъртта на завещателя.

¹⁶Зеро, дар ҳар ҷое ки васияте ҳаст, бояд собит шавад, ки васияткунанда мурдааст,

¹⁷Защото завещанието влиза в сила, [само] гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.

¹⁷Чунки васият пас аз мурдан эътиборнок аст; он, то даме ки васияткунанда зинда аст, ҳеҷ зътибор надорад.

¹⁸Затова нито първият [завет] бе утвърден без кръв.

¹⁸Бинобар ин аҳди якум низ бе хун барқарор нашудааст.

¹⁹Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

¹⁹Зеро, вақте ки Мусо ҳамаи аҳкомро мувофиқи шариат пеши тамоми қавм хонд, хуни говҳо ва бузҳоро бо об ва пашми арғувонй ва зуфо гирифта, ҳам бар худи китоб пошид, ҳам бар тамоми қавм,

²⁰"Това е кръвта, [проляна] при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

²⁰Ва гуфт: "Ин аст хуни аҳде ки Худо ба шумо амр фармудааст".

²¹При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

²¹Ҳамчунин бар хайма ва тамоми олоти ибодати Худо хун попгид.

²²И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

²²Қариб ҳама чиз мувофиқи шариат ба василаи хун татҳир меёбад, ва бе рехтани хун омурзиш нест.

²³И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия [жертви], а самите небесни - с жертви по-добри от тях.

²³Пас, тимсоли чизҳои осмонӣ мебоист бо ин воситаҳо татҳир меёфт, аммо худи чизҳои осмонй - бо қурбониҳои хубтар аз инҳо.

²⁴Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

²⁴Зеро Масеҳ на ба қудси бо дасти одам сохташуда, ки фақат тимсоли қудси ҳақиқист, балки ба худи осмон даромадааст, то ки ҳоло барои мо ба ҳузури Худо зоҳир шавад,

²⁵и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

²⁵На аз барои он ки борҳо Худро қурбонй кунад, чунон ки саркоҳин ҳар сол ба қудс бо хуни дигарон медарояд;

²⁶(иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

²⁶Вагар на Ӯ мебоист аз ибтидои олам борҳо уқубат мекашид. Аммо Ӯ алҳол, дар охири замонҳо, як бор зоҳиршуд, то ки бо қурбонии Худ гуноҳро нест кунад.

²⁷И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това [настава] съд,

²⁷Ва чунон ки одамонро насиб гардидааст, ки як бор бимиранд ва пас аз он ба доварӣ дучор шаванд,

²⁸така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без [да има работа] с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

²⁸Ончунон Масеҳ низ як бор Худро барои бардоштани гуноҳҳои бисьёр касон курбонӣ намуда, бори дуюм на аз барои татҳири гуноҳ зоҳир хоҳад шуд, балки барои онҳое ки Ӯро интизор доранд, то наҷот ёбанд.