¹Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте пръснати племена, поздрав.

¹ЯЪҚӮБ, ки бандаи Худо ва Исои Масеҳи Худованд аст, ба дувоздаҳ сибте ки пароканда мебошанд, салом мерасонад.

²Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,

²Эй бародарони ман, вақте ки ба озмоишҳои гуногун дучор мешавед, инро барои худ шодии бузург ҳисоб кунед,

³като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

³Чун медонед, ки имтиҳони имони шумо сабрро ба вучуд меоварад;

⁴А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

⁴Ва сабр бояд амали комил дошта бошад, то ки шумо комил ва солим буда, ҳеҷ камбудие надошта бошед.

⁵Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.

⁵Ва агар касе аз шумо аз ҳикмат камӣ дошта бошад, бигзор талаб кунад аз Худое ки ба ҳама бо саховат ва бе сарзаниш ато менамояд, - ва ба вай ато хоҳад шуд.

⁶Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

⁶Валекин бигзор бо имон талаб кунад ва ҳеҷ шакку шубҳа надошта бошад, чунки шаккок ба мавҷи баҳр монанд аст, ки аз шамол баланд шуда, ҷавлон мекунад:

⁷Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

⁷Бигзор чунин кас гумон накунад, ки аз Худованд чизе ба даст хоҳад овард.

⁸понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

⁸Шахси дудила дар ҳамаи роҳҳои худ ноустувор аст.

⁹Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,

⁹Бигзор бародари залил бо сарбаландии худ фахр намояд,

¹⁰а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

¹⁰Ва сарватдор - бо залолати худ, чунки ӯ мисли гули алаф даргузар аст:

¹¹Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.

¹¹Офтоб бо гармо тулӯъ намуда, алафро мехушконад, ва гули он рехта, зебоии намуди он нест мешавад; сарватдор низ дар роҳҳои худ ҳамин тавр пажмурда хоҳад шуд.

¹²Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото, като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.

¹²Хушо касе ки дар озмоиш вафодор мемонад, зеро вақте ки вай имтиҳон медиҳад, тоҷи ҳаетро, ки Худованд ба дӯстдорони Худ ваъда кардааст, ба даст хоҳад овард.

¹³Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.

¹³Дар озмоиш бигзор ҳеҷ кас набояд бигӯяд: «Маро Худо меозмояд)); чунки Худо бо бадӣ озмуда намешавад ва Худаш ҳеҷ касро намеозмояд,

¹⁴А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;

¹⁴Балки ҳар кас саргарм ва фирефтаи ҳаваси худ гардида, ба озмоиш дучор мешавад;

¹⁵и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.

¹⁵Баъд ҳавас, ҳомила шуда, гуноҳро ба дуньё меоварад, ва гуноҳ, ки ба амал омад, мамотро ба вуҷуд меоварад.

¹⁶Не се заблуждавайте, любезни мои братя;

¹⁶Эй бародарони маҳбуби ман, фирефта нашавед.

¹⁷Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.

¹⁷Ҳар як инъоми нек ва ҳар як бахшоиши комил аз боло, аз ҷониби Падари нурҳо нозил мешавад, ки дар Ӯ тағьироте ва ҳеҷ дитаргуние мавҷуд нест.

¹⁸От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

¹⁸Ӯ, бар ҳасби хости Худ, моро ба василаи каломи ростй ба дуньб овард, то ки як навъ навбари офаридаҳои Ӯ бошем.

¹⁹Вие знаете [това], любезни мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

¹⁹Пас, эй бародарони маҳбуби ман, бигзор ҳар кас дар шунидан бошитоб, дар гуфтан оҳиста ва дар хашм оҳиста бошад;

²⁰защото човешкият гняв не върши Божията правда.

²⁰Зеро ки хашми одамизод адолати Худоро ба амал намеоварад.

²¹Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,

²¹Бинобар ин ҳар нопокй ва бақияи бадиро як сӯ гузошта, каломеро, ки дар шумо кошта шудааст, бо фурӯтанй қабул кунед, ки он метавонад ҷонҳои шуморо наҷот диҳад.

²²Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

²²Пас иҷрокунандагони калом бошед, на фақат шунавандагоне ки худро фиреб медиҳанд,

²³Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

²³Зеро, касе ки каломро мешунаваду иҷро намекунад, ба шахсе монанд аст, ки тарҳи рӯяшро дар оина мебинад:

²⁴понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.

²⁴Ба чеҳраи худ нигоҳ карду рафт, ва дарҳол фаромӯш кард, ки он чӣ гуна аст.

²⁵Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

²⁵Аммо касе ки ба шариати комил, ба шариати озодй диққат мекунад ва дар он устувор мемонад, дар ҳолате ки на шунавандаи фаромӯшхотир, балки иҷрокунандаи кор мебошад, - хушо он кас дар амали худ.

²⁶Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

²⁶Агар касе аз шумо гумон кунад, ки диндор аст, ва ҷилави забони худро накашад, балки дили худро фирефта намояд, - диндории вай бефоида аст.

²⁷Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва [човек] сирачетата и вдовиците в неволята им, [и] да пази себе си неопетнен от света.

²⁷Дини пок ва беайб ба ҳузури Худо ва Падар ин аст, ки ятимон ва бевазанонро дар андӯҳи онҳо парасТорй кунем ва худро аз олам олуда накарда нигоҳ дорем.