¹Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в [телесните] ви части?

¹АДОВАТ ва ҷидолҳо дар миёни шумо аз куҷост? Оё на аз ҳавасҳои шумост, ки дар андоматон меҷанганд?

²Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защото не просите.

²Ҳавас мекунед - ва надоред; мекушед ва ҳасад мебаред - ва наметавонед ба даст оваред; муноқиша ва адоват мекунед - ва надоред, чунки илтимос намекунед;

³Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.

³Илтимос мекунед ва ба даст намеоваред, чунки на аз баҳри қасди нек илтимос мекунед, балки аз баҳри он ки барои ҳавасҳои худ истифода намоед.

⁴Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

⁴Эй зинокорон! Оё намедонед, ки дӯстӣ бо дуньё душманӣ бо Худост? Пас, касе ки мехоҳад дӯсти дуньё бошад, душмани Худо мегардад.

⁵Или мислите, че без нужда казва писанието, че [Бог] и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?

⁵Оё шумо гумон мекунед, ки Навишта бар абас гуфтааст: "Рӯҳеро, ки дар мо сокин аст, то ба дараҷаи рашк дӯст медорад"?

⁶Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".

⁶Лекин файзи бештаре мебахшад; барои ҳамин ҳам гуфта шудааст: "Худо ба мағрурон муқобилат мекунад, вале ба фурӯтанон файз мебахшад".

⁷И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.

⁷Пас, ба Худо итоат намоед, ба иблис муқобилат кунед, ва ӯ аз шумо хоҳад гурехт.

⁸Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас. Измивайте ръцете си, вие грешни, и очиствайте сърцата си, вие колебливи.

⁸Ба Худо наздик шавед, ва Ӯ ба шумо наздик хоҳад шуд. Дастҳои худро бишӯед, эй гуноҳкорон, ва дилҳои худро пок кунед, эй дудилагон.

⁹Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.

⁹Андӯҳгин шуда, гирья ва нола кунед. Бигзор хандаи шумо ба гирья ва шодии шумо ба ғусса мубаддал шавад.

¹⁰Смирявайте се пред Господа, и Той ще ви възвишава.

¹⁰Дар ҳузури Худованд фурӯтан бошед, ва Ӯ шуморо сарафроз хоҳад кард.

¹¹Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.

¹¹Эй бародарон, дар ҳаққи якдигар бадгӯй накунед. Касе ки бародарашро бадгӯӣ кунад, ё бародарашро ҳукм намояд, вай шариатро бадгӯӣ мекунад ва шариатро ҳукм менамояд. Ва агар ту шариатро ҳукм намоӣ, пас иҷрокунандаи шариат нестӣ, балки довар ҳастӣ.

¹²[Само] Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?

¹²Шариатгузор ва Довар якест, ва Ӯ қодир аст наҷот диҳад ва талаф кунад. Вале ту кистӣ, ки дигареро ҳукм менамоӣ? Ба мукобили нацшаҳое ки дилхоҳи Худо нест.

¹³Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим, -

¹³Акнун гӯш кунед шумо, эй касоне ки мегӯед: "Имрӯз ё фардо ба фалон шаҳр рафта, дар он ҷо як сол зиндагонӣ мегузаронем, ва бо тиҷорат машғул шуда, фоида мекунем",

¹⁴когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.

¹⁴Дар сурате ки шумо намедонед, ки фардо чй ҳодиса рӯй хоҳад дод: зеро ки чист зиндагонии шумо? Буғест, ки ба муддати кӯтоҳе зоҳир гардида, баъд нест мешавад.

¹⁵Вместо [това, вие трябва] да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.

¹⁵Ба ҷои он нгумо бояд бигӯед: "Агар Худо хоҳад, мо зинда мемонем ва чунин ё чунон мекунем".

¹⁶Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.

¹⁶Лекин акнун шумо, ба сабаби ҳавобаландии худ, лоф мезанед: ҳар лофи монанди ин бад аст.

¹⁷Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави, грях е нему.

¹⁷Пас, касе ки медонад, чӣ некӣ бояд кард, ва намекунад, - ба вай гуноҳ аст.