¹Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

¹ЭЙ бародарони ман I Бисьёре аз шумо муаллим нашавед, чун медонед, ки мо ба маҳкумияти бештаре дучор хоҳем лгуд,

²Защото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

²Зеро ки ҳамаи мо бисьёр пешпо мехӯрем. Касе ки дар сухан пешпо намехӯрад, вай одами комил аст, ки метавонад ҷилави тамоми ҷисмро бикашад.

³Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

³Инак, мо ба даҳони аспҳо Лаҷом меандозем, то ки ба мо итоат кунанд, ва тамоми ҷисми онҳоро идора мекунем;

⁴Ето, и корабите, ако и да са толкова големи, и се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.

⁴Инак, киштиҳо низ, ҳар чанд бузург бошанд ва ҳар чанд бо бодҳои пурзӯр ронда шаванд ҳам, ба воситаи суккони хурде, ба куҷое ки суккондор хоҳад, равона карда мешаванд;

⁵Така и езикът е малка част [от тялото], но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!

⁵Ҳамчунин забон низ узви хурд аст, вале бисьёр лоф мезанад. Бубин, оташи хурде чӣ гуна ҷангали бузургро месӯзонад.

⁶И езикът, тоя [цял] свят от нечестие, е огън. Между нашите [телесни] части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, [ни], а [сам] той се запалва от пъкъла.

⁶Забон низ оташ аст, шарорате дар миёни узвҳои мо мебошад. Тамоми ҷисмро палид мекунад ва доираи ҳаётро оташ медиҳад, дар сурате ки худаш аз ҷаҳаннам отащ мегирад.

⁷Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;

⁷Зеро ки ҳама гуна даррандагон ва паррандагон, хазандагон ва ҳайвоноти баҳрӣ ба воситаи одамизод ром мешавад ва ром шудааст,

⁸но езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен [е] със смъртоносна отрова.

⁸Валекин забонро ҳеҷ кас аз одамон ром карда наметавонад: он - шароратест боздоштанашаванда ва пур аз заҳри марговар.

⁹С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!

⁹Бо он мо Худо ва Падарро муборак мехонем, ва бо он мо ба одамон, ки ба сурати Худо офарида шудаанд, лаънат мегӯем:

¹⁰От същите уста излизат благословение и проклетия! Братя мои, не трябва това така да бъде.

¹⁰Аз айни як даҳон баракат ва лаънат мебарояд. Эй бародарони ман, набояд ин тавр шавад.

¹¹Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?

¹¹Оё аз як сӯрохи чашма ҳам оби ширин ва ҳам оби талх ҷорй мешавад?

¹²Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също [не може] солена вода да дава сладка.

¹²Эй бародарони ман, дарахти анҷир наметавонад зайтун оварад, ё токи ангур - анҷир: ҳамчунин як чашма наметавонад оби шӯр ва ширин ба вуҷуд оварад.

¹³Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

¹³Оё касе аз шумо ҳаким ва бохирад аст? Бигзор инро дар рафтори неки худ бо фурӯтании хирадмандона дар амал нишон диҳад.

¹⁴Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.

¹⁴Аммо агар шумо дар дили худ ҳасади талх ва худсарӣ доред, фахр накунед ва дар ҳаққи ростй дурӯғ нагӯед:

¹⁵Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска;

¹⁵Ин ҳикмате нест, ки аз боло нозил шуда бощад, балки ҳикмати заминӣ, нафсонӣ ва шайтонӣ мебошад;

¹⁶защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

¹⁶Зеро ҳар ҷое ки ҳасад ва худсарй бошад, он ҷо носозӣ ва ҳар кори бад ҳувайдост.

¹⁷Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

¹⁷Валекин ҳикмате ки аз болост, аввалан, пок аст, сонй осоишта, боилтифот, фармонбардор, пур аз марҳамат ва самараи нек, беғараз ва бериё мебошад.

¹⁸А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

¹⁸Ва самараи адолат дар осоиштагй кошта мешавад барои онҳое ки осоиштагиро ба амал меоваранд.