¹Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.

¹«МАН Токи ҳақиқӣ ҳастам, ва Падари Ман Токдор аст;

²Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.

²«Ҳар навдаеро, ки дар Ман мева наоварад, Ӯ бурида мепартояд; ва онро, ки мева меоварад, пок месозад, то ки бештар мева оварад.

³Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.

³«Шумо алҳол ба воситаи каломе ки ба шумо гуфтам, пок ҳастед.

⁴Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.

⁴«Дар Ман бимонед, ва Ман дар шумо. Чӣ тавре ки навда наметавонад худ аз худ мева диҳад, агар дар ток намонад, ҳамчунин шумо низ, агар дар Ман намонед.

⁵Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.

⁵«Ман Ток ҳастам, ва шумо навдаҳо; касе ки дар Ман бимонад, ва Ман дар вай, меваи фаровон меоварад; зеро ки бе Ман ҳеҷ коре наметавонед кунед.

⁶Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.

⁶«Касе ки дар Ман намонад, чун навдае бурида мешавад ва мехушкад; ва чунин навдаҳоро гирд оварда, ба оташ меаидозанд, ва онҳо месӯзанд.

⁷Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.

⁷«Агар дар Ман бимонед, ва сухани Ман дар шумо бимонад, ҳар чи мехоҳед, талаб кунед, ва он ба шумо дода хоҳад шуд.

⁸В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и [така] ще бъдете Мои ученици.

⁸«Ҷалоли Падари Ман дар ин аст, ки шумо меваи фаровон оваред, ва шогирдони Ман хоҳед буд.

⁹Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.

⁹«Чунон ки Падар Маро дӯст доштааст, Ман низ шуморо дӯст доштаам; дар муҳаббати Ман бимонед.

¹⁰Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.

¹⁰«Агар аҳкоми Маро риоят кунед, дар муҳаббати Ман хоҳед монд, чунон ки Ман аҳкоми Падари Худро риоят кардам, ва дар муҳаббати Ӯ мемонам.

¹¹Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.

¹¹«Инро ба шумо гуфтаам, то ки шодии Ман дар шумо бимонад ва шодии шумо комил бошад.

¹²Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.

¹²«Хукми Ман ин аст, ки якдигарро дӯст доред, чунон ки Ман шуморо дӯст доштам.

¹³Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

¹³«Касе муҳаббати бузургтар аз ин надорад, ки ҷони худро барои дӯстони худ фидо кунад.

¹⁴Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.

¹⁴«Шумо дӯстони Ман ҳастед, агар аҳкоми Маро ба ҷо оваред.

¹⁵Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.

¹⁵«Дигар шуморо банда намехонам, зеро ки банда намедонад оғояш чӣ мекунад; лекин шуморр дӯст хондаам, чунки ҳар чи аз Падар шунидаам, ба шумо баён кардам.

¹⁶Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете [в света] и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.

¹⁶«На шумо Маро баргузидаед, балки Ман шуморо баргузидаам ва шуморо таъин кардам, ки шумо биравед ва мева оваред, ва меваи шумо бимонад, то ки ҳар чи аз Падар ба исми Ман талаб кунед, ба шумо ато кунад.

¹⁷Това ви заповядвам да се любите един друг.

¹⁷«Ин чизҳоро ба шумо ҳукм мекунам, то ки якдигарро дӯст доред.

¹⁸Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.

¹⁸«Агар ҷаҳон аз шумо нафрат кунад, бидонед, ки пеш аз шумо аз Ман нафрат кардааст.

¹⁹Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

¹⁹«Агар шумо аз ҷаҳои мебудед, ҷаҳон мансубони худро дӯст медошт; лекин азбаски шумо аз ҷаҳон нестед, балки Ман шуморо аз ҷаҳон баргузидаам, аз ин сабаб ҷаҳон аз шумо нафрат мекунад.

²⁰Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.

²⁰«Каломеро, ки ба шумо гуфтам, дар хотир нигоҳ доред: "Ғулом бузургтар аз оғои худ нест". Агар Маро таъкиб карданд, шуморо низ таъқиб хоҳанд кард; агар каломи Маро риоя карданд, каломи шуморо низ риоя хоҳанд кард;

²¹Но всичко това ще ви сторят поради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил.

²¹«Лекин хамаи инро барои исми Ман ба шумо хоҳанд кард, чунки Фиристандаи Маро намешиносанд.

²²Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си.

²²«Агар Ман намеомадам ва ба онҳо сухан намегуфтам, гуноҳе намедоштанд; лекин акнун барои гуноҳи худ узре надоранд.

²³Който мрази Мене, мрази и Отца Ми.

²³«Ҳар кӣ аз Ман нафрат кунад, аз Падари Ман низ нафрат мекунад.

²⁴Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми.

²⁴«Агар дар миёни онҳо аъмолеро намекардам, ки дигаре ҳаргиз накардааст, гуноҳе намедоштанд; лекин акнун он аъмолро дида, ҳам аз Ман ва ҳам аз Падари Ман нафрат кардаанд,

²⁵Но [това става] и да се изпълни писаното в закона им слово, "Намразиха Ме без причина".

²⁵«То ба амал ояд каломе ки дар Тавроташон навишта шудааст: "Бе сабаб аз Ман нафрат доранд".

²⁶А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.

²⁶«Лекин чун Пуштибон, ки Ӯро аз ҷониби Падар назди шумо мефиристам, биёяд, яъне Рӯҳи ростй, ки аз Падар содир мегардад, Ӯ бар Ман шаҳодат хоҳад доц;

²⁷Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало.

²⁷«Ва шумо низ шаҳодат хоҳед дод, зеро ки аз иотидо бо Ман будаед».