¹Това ви казах, за да се не съблазните.

¹«ИНРО ба шумо гуфтам, то ки ба васваса наафтед.

²Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.

²«Шуморо аз куништҳо хоҳанд ронд; ва ҳатто соате мерасад, ки ҳар кй шуморо бикушад, гумон кунад, ки хизмате ба Худо мекунад.

³И това ще сторят защото не са познали нито Отца, нито Мене.

³«Ва ин корҳоро бо шумо ҳоҳанд кард, чунки на Падарро шинохтанд ва на Маро.

⁴Но Аз ви казах тия неща, та, кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас;

⁴«Лекин инро ба шумо барои он гуфтам, ки ҳангоми расидани он соат ба ёд оваред, ки Ман ба шумо гуфтаам ва инро аз аввал ба шумо нагуфтам, зеро ки бо шумо будам.

⁵а сега отивам при Онзи, Който Ме е пратил; и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?

⁵«Аммо акнун Ман назди Фиристандаи Худмеравам, ва касе аз байни шумо аз Ман намепурсад: "Куҷо меравй?"

⁶Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.

⁶«Вале чун инро ба шумо гуфтам, дили шумо пур аз ғам шуд.

⁷Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.

⁷«Лекин ба шумо рост мегӯям: рафтани Ман барои шумо беҳтар аст; зеро ки агар Ман наравам, Пуштибон назди щумо нахоҳад омад; ва агар биравам, Ӯро назди шумо мефиристам,

⁸И той, когато дойде, ще обвини света за грях, за правда и за съдба;

⁸«Ва чун Ӯ ояд, ҷаҳонро бар гуноҳ ва бар адолат ва бар доварй мулзам ҳоҳад кард.

⁹за грях, защото не вярват в Мене;

⁹«Бар гуноҳ, зеро ки ба Ман имон намеоваранд;

¹⁰за правда, защото отивам при Отца, и няма вече да Ме виждате;

¹⁰«Бар адолат, зеро ки назди Падари Худ меравам, ва дигар Маро наҳоҳед дид;

¹¹а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден.

¹¹«Бар доварй, зеро ки мири ин ҷаҳон маҳкум шудааст.

¹²Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега.

¹²«Боз бисьёр чизҳои дигар дорам, ки ба шумо бигӯям, лекин шумо алҳол онҳоро наметавонед бардоред.

¹³А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, [това] ще говори, и ще ви извести за идните неща.

¹³«Лекин чун Ӯ, яъне Рӯҳи ростй ояд, шуморо батамоми ростӣ раҳнамой ҳоҳад кард; зеро ки аз Худ нахоҳад гуфт, балки ҳар чи мешунавад, онро хоҳад гуфт, ва аз воқеоти оянда ба шумо ҳабар хоҳад дод.

¹⁴Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.

¹⁴«Ӯ Маро ҷалол хоҳад дод, чунки аз он чи аз они Ман аст, гирифта, ба шумо ҳабар ҳоҳад дод.

¹⁵Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява.

¹⁵«Ҳар он чи Падар дорад, аз они Ман аст; бинобар ин гуфтам: аз он чи аз они Ман аст, гирифта, ба шумо хабар хоҳад дод.

¹⁶Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите.

¹⁶«Дере нагузашта Маро нахоҳед дид, ва боз дере нагузашта Маро ҳоҳед дид; зеро ки Ман назди Падар меравам».

¹⁷Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и [това], защото отивам при Отца.

¹⁷Баъзе аз шогирдонаш ба якдигар гуфтанд: «Чист, ки Ӯ ба мо мегӯяд: "Дере нагузашта Маро нахоҳед дид, ва боз дере нагузашта Маро ҳоҳед дид" ва: "Ман назди Падар меравам"?»

¹⁸И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво [иска да] каже.

¹⁸Ва онҳо гуфтанд: «Ин чист, ки Ӯ мегӯяд: "Дере нагузашта"? Намедонем, чӣ мегӯяд».

¹⁹Исус, като разбра, че желаят да Го питат, рече им: За това ли се запитвате помежду си дето рекох: Още малко и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите?

¹⁹Исо чун донист, ки мехоҳанд аз Ӯ бипурсанд, ба онҳо гуфт: Юё ба якдигар дар ин хусус савол медиҳед, ки Ман гуфтам: "Дере нагузашта Маро нахоҳед дид, ва боз дере нагузашта Маро хоҳед дид"?

²⁰Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.

²⁰«Ба ростй, ба ростӣ ба шумо мегӯям: шумо гирья ва нола хоҳед кард, лекин ҷаҳон шод ҳоҳад шуд; шумо ғамгин хоҳед шуд, лекин ғами шумо ба шодй мубаддал ҳоҳад шуд.

²¹Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата [си] поради радостта, че се е родил човек на света.

²¹«Зан ҳангоми зоидан ғамгин аст, чунки соати вай расидааст; лекин чун кӯдакро зоид, ғамашро фаромӯш мекунад ба сабаби шодии он ки одаме дар ҷаҳон таваллуд ёфт.

²²И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.

²²«Шумо низ алҳол ғамгин ҳастед; лекин боз шуморо хоҳам дид, ва дили шумо шод хоҳад шуд, ва ҳеҷ кас наметавонад он шодиро аз шумо бигирад,

²³И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам, ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име.

²³«Ва дар он рӯз аз Ман чизе нахоҳед пурсид. Ба ростӣ, ба ростӣ ба шумо мегӯям: ҳар он чи аз Падар ба исми Ман талаб кунед, ба щумо ато хоҳад кард.

²⁴До сега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.

²⁴«То кунун ба исми Ман чизе талаб накардаед; талаб кунед, то бигиред, ва шодии шумо комил гардад.

²⁵Това съм ви говорил с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.

²⁵«Ин чизҳоро бо масалҳо ба шумо гуфтам; лекин соате мерасад, ки дигар ба шумо бо масалҳо ҳарф намезанам, балки аз Падар ба шумо кушоду равшан хабар хоҳам дод.

²⁶В оня ден ще искате в Мое име; и не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас;

²⁶«Дар он рӯз ба исми Ман талаб хоҳед кард, ва Ман ба шумо намегӯям, ки аз Пацар барои шумо илтимос хоҳам кард:

²⁷защото сам Отец ви люби, понеже вие възлюбихте Мене и повярвахте, че Аз от Отца излязох.

²⁷«Зеро ки Худи Падар шуморо дӯст медорад, чунки шумо Маро дӯст доштаед ва шумо имон овардаед, ки Ман аз ҷониби Худо омадаам.

²⁸Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.

²⁸«Ман аз ҷониби Падар омадам ва ба ҷаҳон ворид шудам; боз ҷаҳонро тарк мекунам ва назди Падар меравам».

²⁹Казват учениците Му: Ето, сега ясно говориш, и никаква притча не казваш.

²⁹Шогирдонаш 6а Ӯ гуфтанд: «Инак акнун кушоду равшан сухан мегӯй, на бо масалҳо;

³⁰Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, [за да му отговаряш]. По това вярваме, че си излязъл от Бога.

³⁰яАкнун донистем, ки Ту ҳама чизро медонӣ, ва ҳоҷат нест, ки касе аз Ту чизе бипурсад; аз ин рӯ имон меоварем, ки Ту аз ҷониби Худо омадай».

³¹Исус им отговори: Сега ли вярвате?

³¹Исо ба онҳо ҷавоб дод: «Алҳол имон меоваред?

³²Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене.

³²«Ияак, соате мерасал, ва аллакай расидааст, ки шумо парокаяда шуда, ҳар яке сӯи хонаи худ меравед ва Маро танҳо мегузорец; лекин Ман тачҳо несаам, зеро ки Падар бо Ман аст.

³³Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света.

³³«Ин чизҳоро ба шумо гуфтам, то ки дар Ман осоиштагӣ дошта бошед. Дар ҷаҳон ғаму кулфат хоҳед дошт; лекин далер бошед: Ман бар ҷаҳон ғолиб шудаам».