¹Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.

¹ДАР байни фарксиён шахсе ки Ниқӯдимус ном дошт, аз сардорони яҳудиён буд.

²Той дойде при [Исуса] нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

²Вай шабона назди Исо омада, гуфт: «Эй Ӯстод! Мо медонем, ки Ту Ӯстоде ҳастӣ, ки аз ҷониби Худо омадай; зеро мӯъҷйзотеро, ки Ту нишон медиҳӣ, ҳеҷ кас наметавонад ншнон диҳад, ҷуз ин ки Худо бо вай бошад».

³Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре {Или: Изново.}, не може да види Божието царство.

³Исо дар ҷавоби вай гуфт: «Ба ростй, ба ростӣ ба ту мегӯям: кас агар аз олами боло таваллуд наёбад, Малакути Худоро дида наметавонад».

⁴Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

⁴Никӯдимус ба Ӯ гуфт: «Чӣ гуна мумкин аст, ки одаме ки пир шуда бошад, таваллуд ёбад? Оё метавонад боз ба шиками модараш баргашта» таваллуд ёбад?»

⁵Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.

⁵Исо ҷавоб дод: «Ба ростй, ба ростӣ ба ту мегӯям: кас агар аз об ва Рӯҳ таваллуд наёбад, ба Малакути Худо даромада наметавонад:

⁶Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.

⁶«Он чи аз ҷисм таваллуд меёбад, ҷисм аст, ва он чи аз Рӯҳ таваллуд меёбад, рӯҳ аст.

⁷Не се чуди, че ти рекох: Трябва да се родите отгоре.

⁷«Аз он чи ба ту гуфтам, тааҷҷуб накун: бояд шумо аз олами боло таваллуд ёбед.

⁸Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.

⁸«Бод ҳар ҷо ки хоҳад мевазад, ту овози онро мешунавй, лекин намедонӣ, ки аз куҷо меояд ва ба куҷо меравад: чунин аст ҳолати ҳар кӣ аз Рӯҳ таваллуд ёфта бошад».

⁹Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?

⁹Никӯдимус дар ҷавобиӮгуфт: «Чӣ тавр мумкин аст, ки чунин шавад?»

¹⁰Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?

¹⁰Исо дар ҷавоби вай гуфт: «Ту ки як устоди Исроил ҳастй, инҳоро намедонӣ?

¹¹Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.

¹¹«Ба ростӣ, ба ростӣ ба ту мегӯям: Мо аз он чи медонем, сухан мегӯем ва бар он чи дидаем, шаҳодат медиҳем, лекин шумо шаҳодати Моро қабул намекунед;

¹²Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?

¹²«Вақте ки ба шумо аз чизҳои заминӣ сухан гуфтам, бовар накардед, пас ҳар гоҳ аз чизҳои осмонӣ сухан ронам, чӣ сон имон хоҳед овард?

¹³И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, [сиреч], Човешкият Син, Който е на небето.

¹³«Ҳеҷ кас ба осмон сууд накардааст, магар фақат Он ки аз осмон нузул кардааст, яъне Писари Одам, ки ҷояш дар осмон аст;

¹⁴И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,

¹⁴«Ва чунон ки Мусо дар биёбон морро боло бардошт, Писари Одам низ бояд ончунон боло бурда шавад,

¹⁵та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.

¹⁵«То ҳар кй ба Ӯ имон оварад, талаф нашавад, балки ҳаёти ҷовидонӣ ёбад.

¹⁶Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот:

¹⁶«Зеро Худо ҷаҳонро чунон дӯст дошт, ки Писари ягонаи Худро дод, то ҳар кӣ ба Ӯ имон оварад, талаф нашавад, балки ҳаёти ҷовидонӣ ёбад.

¹⁷Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.

¹⁷«Зеро Худо Писари Худро ба ҷаҳон барои он нафиристод, ки бар ҷаҳон доварӣ кунад, балки барои он ки ҷаҳон ба воситаи Ӯ наҷот ёбад.

¹⁸Който вярва в Него не е осъден; който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.

¹⁸«Ҳар кӣ ба Ӯ имон оварад, маҳкум намешавад, лекин ҳар кӣ имон наоварад, аллакай маҳкум шудааст, чунки ба исми Писари ягонаи Худо имон наовардааст.

¹⁹И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.

¹⁹«Ва ҳукм ин аст, ки нур ба ҷаҳон омад; вале мардум торикиро бештар аз рӯшной дӯст доштанд, чунки аъмоли онҳо бад аст.

²⁰Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;

²⁰«Зеро ҳар киро кирдор бад бошад, аз рӯшноӣ нафрат дорад ва пеши рӯшноӣ намеояд, то ки аъмолаш ошкор нашавад;

²¹но който постъпва според истината отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.

²¹«Лекин ҳар кӣ росткор аст, пеши рушноӣ меояд, то ошкор бошад, ки аъмолаш ба василаи Худо содир шудааст».

²²След това дойде Исус с учениците Си в юдейската земя; и там се бавеше с тях и кръщаваше.

²²Пас аз он Исо бо шогирдонаш ба сарзамини Яҳудо омад ва дар он ҷо бо онҳо сокин шуда, таъмид медод.

²³Също и Иоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и [людете] дохождаха и се кръщаваха.

²³Ва Яҳьё низ дар Энӯн, ки дар наздикии Солим аст, таъмид медод, чунки дар он ҷо об бисьёр буд, ва мардум омада, таъмид меёфтанд;

²⁴Понеже Иоан още не беше хвърлен в тъмница.

²⁴Зеро ки Яҳьё ҳанӯз дар зиндон андохта нашуда буд.

²⁵И така възникна препирня от страна на Иоановите ученици с един юдеин относно очистването.

²⁵Ва дар байни шогирдони Яҳьё ва яҳудиён дар масъалаи татҳир баҳсу мунозира рӯй дод;

²⁶И дойдоха при Иоана и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Иордан, за Когото ти свидетелствува, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.

²⁶Ва назди Яҳьё омада, ба вай гуфтанд: «Эй устод! Он Касе ки дар он тарафи Ӯрдун бо ту буд, ва ту дар ҳаққи Ӯ шаҳодат дода будӣ, ҳоло таъмид медиҳад, ва ҳама назди Ӯ меоянд».

²⁷Иоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.

²⁷Яҳьё дар ҷавоб гуфт: «Кас наметавонад чизе ба зиммаи худ бигирад, магар ин ки аз осмон ба вай дода шавад.

²⁸Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Христос, но съм пратен пред Него.

²⁸«Шумо худ шоҳидони ман ҳастед, ки гуфтам: "Ман Масеҳ нестам, балки фақат пешопеши Ӯ фиристода шудаам".

²⁹Младоженецът е, който има невестата, а приятелят на младоженеца, който стои да го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.

²⁹«Касе ки арӯс дорад, домод аст; аммо дӯсти домод, ки истода, 6а овози вай гӯш медиҳад, аз игунидани овози домод бисьёр шод мегардад: ҳамин шодии ман акнун комил шудааст;

³⁰Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.

³⁰«Ӯ бояд нашъунамо ёбад, ва ман завол ёбам.

³¹Онзи, Който дохожда отгоре, е от всички по-горен; който е от земята, земен е, и земно говори. Който дохожда от небето е от всички по-горен.

³¹«Он ки аз боло меояд, аз ҳама болотар аст; ва он ки аз замин аст, заминӣ бошад ва чун заминӣ сухан гӯяд; Он ки аз осмон меояд, аз ҳама болотар аст.

³²Каквото е видял и чул, за Него свидетелствува; но никой не приема свидетелството Му.

³²«Ва он чи дидааст ва шунидааст, бар он шаҳодат медиҳад, ва ҳеҷ кас шаҳодати Ӯро қабул намекунад.

³³Който е приел Неговото свидетелство потвърдил е с печата си, че Бог е истинен.

³³«Ва касе ки шаҳодати Ӯро қабул кард, тасдиқ кардааст, ки Худо рост аст.

³⁴Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не[ Му] дава Духа с мярка.

³⁴«Зеро Он Касе ки Худо фиристод, каломи Худоро мегуяд; зеро Худо Рӯҳро бамизон ато намекунад.

³⁵Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.

³⁵«Падар Писарро дӯст медорад ва ҳама чизро ба дасти Ӯ додааст.

³⁶Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.

³⁶«Ҳар кӣ ба Писар имон оварад, ҳаёти ҷовидонй меёбад. Ва ҳар кй ба Писар имон наоварад, ҳаётро нахоҳад дид, балки ғазаби Худо бар вай мемонад».