¹Прочее, Когато Господ узна, че фарисеите чули, какво Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Иоана,

¹ЧӮН Исои Худованд дарьёфт, ки ба гуши фарисиён овозае расидааст, ки Ӯ, назар ба Яҳьё, бештар шогирд пайдо мекунад ва таъмид медиҳад, -

²(не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му),

²Гарчанде ки Худи Исо не, балки шогирдонаш таъмид медоданд, -

³напусна Юдея и отиде пак в Галилея.

³Яҳудоро тарк карда, боз ба Ҷалил рафт.

⁴И трябваше да мине през Самария.

⁴Ва Ӯро лозим буд аз Сомария гузашта равад.

⁵И така, дойде в един самарийски град наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Иосифа.

⁵Пас ба яке аз шаҳрҳои Сомария омад, ки Суҳар ном дошта, дар наздикии қитъаи замине буд, ки Яъқуб ба писари худ Юсуф дода буд;

⁶Там беше Якововият кладенец {Гръцки: Извор.}. Исус, прочее, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.

⁶Ва дар он ҷо чоҳи Яъқуб буд, ва Исо аз сафар монда шуда, бар сари он чоҳ нишаст, ва тақрибан соати шашум буд,

⁷Дохожда една самарянка да си начерпи вода. Казва й Исус: Дай Ми да пия.

⁷Ки зане аз сомариён барои об кашидан омад. Исо ба вай гуфт: «Ба Ман барои нӯпшдан об деҳ».

⁸(Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна).

⁸Зеро ки шогирдонаш барои харидани хӯрок ба шаҳр рафта буданд.

⁹Впрочем, самарянката му казва: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? (Защото юдеите не се сношават със самаряните).

⁹Зани сомарӣ ба Ӯ гуфт: «Чй тавр Ту, ки яҳудӣ ҳастй, аз ман об мехоҳӣ, дар сурате ки ман зани сомариам? Зеро ки яҳудиён бо сомариён муошират надоранд».

¹⁰Исус в отговор й каза: Ако би знаела Божия дар, и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива {Текуща.} вода?

¹⁰Исо дар ҷавоби вай гуфт: «Агар атои Худоро медонистӣ, ва кист, ки ба ту мегӯяд: "Ба Ман барои нӯшидан об деҳ", холо худат аз Ӯ хоҳиш мекардй, ва Ӯ ба ту оби ҳает медод».

¹¹Казва Му жената: Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава отгде имаш живата вода?

¹¹Зан ба Ӯ гуфт: «Эй оғо! Ту зарфе надорӣ, ки обкашӣ, ва ҷоҳ чукур аст: пас, аз куҷо оби ҳаёт дорй?

¹²Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?

¹²«Магар Ту аз падари мо Яъқуб бузургтар хастӣ, ки ин чоҳро ба мо дод, ва худаш ва фарзандонаш ва чорвояш аз он менӯшиданд?»

¹³Исус в отговор й каза: Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;

¹³Исо дар ҷавоби вай гуфт: «Ҳар кӣ аз ин об нӯшад, боз ташна монад;'

¹⁴а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

¹⁴«Лекин ҳар кӣ аз обе ки Ман ба вай медиҳам, нӯшад, абадан ташна намонад, балки обе ки Ман ба вай медиҳам, дар вай чашмаи обе гардад, ки то ҳаёти ҷовидонй меҷӯшад».

¹⁵Казва Му жената: Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам нито да извървявам толкова път до тук да изваждам.

¹⁵Зан ба Ӯ гуфт: «Эй ого! Ба ман аз он об деҳ, то ки дигар ташна намонам ва ба ин ҷо барои об кашидан наоям».

¹⁶Казва й Исус: Иди, повикай мъжа си и дойди тука.

¹⁶Исо ба вай гуфт: «Бирав ва шавҳаратро бихон ва ба' ин ҷо биё».

¹⁷В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Казва й Исус: Право каза, че нямаш мъж;

¹⁷Зан дар ҷавоб гуфт: «Ман шавҳар надорам». Исо ба вай гуфт: «Ту рост гуфтӣ, ки шавҳар надорӣ;

¹⁸защото петима мъже си водила, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това си право казала.

¹⁸«Зеро ки панҷ шавҳар доштӣ, ва касе ки алҳол дорӣ, шавҳари ту нест; ин суханат рост аст».

¹⁹Казва Му жената: Господине, виждам, че Ти си пророк.

¹⁹Зан ба Ӯ гуфт: «Эй оғо! Мебинам, ки Ту набӣ ҳастй;

²⁰Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото гдето трябва да се покланяме.

²⁰^Падарони мо дар болои ин кӯҳ парастиш мекарданд, вале шумо мегӯед, ки ҷое ки дар он бояд парастиш кард, дар Ерусалим мебошад».

²¹Казва й Исус: Жено вярвай Ме, че иде час, когато нито [само] в тоя хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.

²¹Исо ба вай гуфт: «Эй зан! Ба Ман бовар кун, соате мерасад, ки на дар болои ин кӯҳ ва на дар Ерусалим Падарро парастиш хоҳед кард;

²²Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

²²«Шумо он чиро, ки намедонед, парастиш мекунед, вале мо он чиро, ки медонем, парастиш мекунем, зеро ки наҷот аз яҳудиён аст;

²³Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

²³«Лекин соате мерасад, ва аллакай расидааст, ки парастандагони ҳақиқӣ Падарро ба рӯҳ ва ростӣ парастиш хоҳанд кард, зеро ки Падар толиби ин гуна парастандагони Худ мебошад:

²⁴Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

²⁴«Худо рӯҳ аст, ва онҳое ки Ӯро парастиш мекунанд, бояд ба рӯҳ ва ростӣ парастиш кунанд».

²⁵Казва Му жената: Зная, че ще дойде Месия (който се нарича Христос); Той, когато дойде, ще ни яви всичко.

²⁵Зан баӮгуфт: «Медонам, ки Христос, яъне Масеҳ меояд: чун Ӯ ояд, аз ҳар чиз ба мо хабар хоҳад дод».

²⁶Казва й Исус: Аз, Който се разговарям с тебе съм [Месия].

²⁶Исо ба вай гуфт: «Ман, ки бо ту сухан мегӯям, Ҳамонам».

²⁷В това време дойдоха учениците Му, и се почудиха, че се разговаря с жена; но никой не рече: Какво търсиш? или: Защо разговаряш с нея?

²⁷Дар ҳамин вақт шогирдонаш омада, тааҷҷуб карданд, ки Ӯ бо зане гуфтугӯ мекунад; лекин ҳеҷ кас нагуфт, ки: "Чӣ металабӣ?" ё ки: "Барои чй бо вай ҳарф мезанӣ?"

²⁸Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

²⁸Зан кӯзаи худро монда, ба шаҳр рафт ва ба мардум гуфт:

²⁹Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?

²⁹«Биёед ва Касеро бубинед, ки ҳар он чи кардаам, ба ман гуфт, оё Ӯ Масеҳ нест?»

³⁰Те излязоха от града и отиваха към Него.

³⁰Онҳо аз шаҳр берун шуда, назди Ӯ меомаданд.

³¹Между това учениците молеха [Исуса], казвайки: Учителю, яж.

³¹Дар ин миён шогирдон аз Ӯ илтимос карда, гуфтанд: «Эӣ Ӯстод! Бихӯр!»

³²А Той им рече: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

³²Ба онҳо гуфт: «Ман ғизое дорам, ки бихӯрам, ва шумо онро намедонед».

³³Затова учениците думаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл [нещо] за ядене?

³³Шогирдон ба якдигар гуфтанд: «Магар касе ба Ӯ хӯрданӣ овардааст?»

³⁴Казва им Исус: Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.

³⁴Исо ба онҳо гуфт: «Ғизои Ман он аст, ки иродаи Фиристандаи Худро ба ҷо оварам ва кори Ӯро ба анҷом расонам.

³⁵Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.

³⁵«Оё шумо намегӯед, ки боз чор моҳ мондааст, ва дарав фаро хоҳад расид? Инак, Ман ба шумо мегӯям: чашмони худро боло карда, киштзорро бубинед, ки барои дарав сафед шудааст.

³⁶Който жъне получава заплата, и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее и който жъне.

³⁶«Даравгар музди худро мегирад ва маҳсулеро барои ҳаёти ҷовидонӣ ҷамъ мекунад, то ки коранда ва даравгар бо ҳам шодй кунанд,

³⁷Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.

³⁷«Зеро ки дар ин маврид чунин сухан ҳаққонист, ки: "Яке мекорад ва дигаре дарав мекунад".

³⁸Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в[ наследството на] техния труд.

³⁸«Ман шуморо барои даравидани маҳсуле фиристодам, ки барои он шумо меҳнат накардаед: дигарон меҳнат кардаанд, ва шумо дар меҳнати онҳо дохил шудаед».

³⁹И от тоя град много самаряни повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелствуваше: Той ми каза всичко, което съм сторила.

³⁹Ва аз рӯи каломи он зан, ки шаҳодат дода буд: «Ҳар он чи кардаам, Ӯ ба ман гуфт», аз он шаҳр бксьёр сомариён ба Ӯ имон оварданд.

⁴⁰И тъй, когато дойдоха самаряните при Него, помолиха Го да остане при тях; и преседя там два дни.

⁴⁰Бинобар ин, чун сомариён пеши Ӯ омаданд, аз Ӯ хохиш карданд, ки назди онҳо бимонад; ва Ӯ ду рӯз назди онҳо монд.

⁴¹И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

⁴¹Ва боз бисьбре аз рӯи каломи Ӯ имои оварданд.

⁴²и на жената казаха: Ние вярваме, не вече поради твоето говорене, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина [Христос] Спасителят на света.

⁴²Ва ба он зан гуфганд: «Пас аз ин имони мо аз рӯи сухани ту нест, зеро ки худамон шунидем ва донистем, ки Ӯ дар ҳақиқат Наҷотдиҳандаи олам аст, яъне Масеҳ аст».

⁴³След два дни Той излезе от там и [отиде] в Галилея.

⁴³Пас аз ду рӯз Ӯ аз он ҷо берун омада, ба Ҷалил равона шуд;

⁴⁴Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.

⁴⁴Зеро Худи Исо шаҳодат додааст, ки пайгамбар дар зодгоҳи худ беқадр аст.

⁴⁵И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, като бяха видели всичко що стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

⁴⁵Чун Ӯба Ҷалил омад, аҳли ҶалилӮро пазируфтанд, зеро ҳар он чи дар Ерусалим дар ид карда буд, дидабуданд, чунки онҳо низ ба ид рафта буданд.

⁴⁶Прочее, [Исус] пак дойде в Кана Галилейска, гдето беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум.

⁴⁶Ва Исо бори дигар ба Қонои Ҷалил омад, ки дар он ҷо обро шароб гардонда буд. Ва шахсе аз дарбориён буд, ки писараш дар Кафарнаҳум бемор буд.

⁴⁷Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея отиде при Него и [Го] помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

⁴⁷Чун шунид, ки Исо аз Яҳудо ба Ҷалил омадааст, назди Ӯ рафта, илтимос кард, ки омада, писарашро шифо диҳад, ки вай дар дами марг аст.

⁴⁸Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате.

⁴⁸Исо ба вай гуфт: «Агар аломот ва мӯъҷизот набинед, имон намеоваред».

⁴⁹Царският чиновник Му каза: Господине, слез докле не е умряло детенцето ми.

⁴⁹Дарборӣ ба Ӯ гуфт: «Эй оғо! Пеш аз он ки писарам бимирад, биё».

⁵⁰Каза му Исус: Иди си; син ти е жив. Човекът повярва думата, която му рече Исус, и си отиде.

⁵⁰Исо ба вай гуфт: «Бирав, ки пиеарат зинда аст». Вай ба сухане ки Исо гуфт, имон оварда, равона шуд.

⁵¹И когато той вече слизаше [към дома си], слугите му го срещнаха и казаха, че син му е жив.

⁵¹Ва ҳангоме ки мерафт, навкаронаш вайро пешвоз гирифтанд ва мужда дода, гуфтанд: «Писарат зинда аст».

⁵²А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

⁵²Аз онҳо пурсид: «Дар кадом соат аҳволаш беҳтар шуд?» Ба вай гуфтанд: «Дирӯз дар соати ҳафтум табларза вайро тарк кард».

⁵³И така бащата разбра, че [това е станало] в същия час, когато Исус му рече: Син ти е жив. И повярва той и целият му дом.

⁵³Ва падар донист, ки ин ҳамон соате буд, ки Исо ба вай гуфт: «Писарат зинда аст». Ва худаш ва тамоми аҳли байташ имон оварданд.

⁵⁴Това второ знамение извърши Исус, като дойде пак из Юдея в Галилея.

⁵⁴Ин мӯъҷизаи дуюм буд, ки Исо баъд аз омаданаш аз Яҳудо ба Ҷалил нишон дод.