1Подир това имаше юдейски празник, и Исус влезе в Ерусалим.
1ПАС аз он яҳудиёнро иде буд, ва Исо ба Ерусалим омад.
2А в Ерусалим, близо до овчата [порта], се намира къпалня, наречена по еврейски Витесда, която има пет преддверия.
2Дар Ерусалим дар назди дарвозаи Меш ҳавзе ҳаст, ки ба ибронӣ Байт-Ҳасдо мегӯянд, ва он панҷ равоқ дорад:
3В тях лежаха множество болни, слепи, куци и изсъхнали, [които чакаха да се раздвижи водата.
3Дар он ҷо шумораи зиёди беморон, кӯрон, лангон ва шалон хобида, мунтазири ҳаракати об буданд;
4Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и размътваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата оздравяваше от каквато болест и да беше болен].
4Зеро фариштаи Худо вақтвақт ба ҳавз фуромада, обро ҳаракат медод, ва ҳар кӣ дар асиои ҳаракати об аввал ба ҳавз дарояд, аз ҳар касалие ки дошт, шифо меёфт.
5И там имаше един човек болен от тридесет и осем години.
5Ва касе дар он ҷо буд, ки сию ҳашт сол боз гирифтори беморӣ буд.
6Исус, като го видя да лежи, и узна, че от дълго време вече [боледувал], каза му: Искаш ли да оздравееш?
6Чун Исо вайро хобида дид ва донист, ки муддати дарозе бемор аст, ба вай гуфт: «Оё мехоҳӣ шифо ёбй?»
7Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, но докато дойда аз, друг слиза преди мене.
7Бемор ҷавоб дод: «Эй оғо! Касе надорам, ки чун об ба ҳаракат ояд, маро дар ҳавз андозад; пеш аз он ки ман оям, дигаре худро дар ҳавз меандозад».
8Исус му казва: Стани, дигни постелката си и ходи.
8Исо ба вай гуфт: «Бархез, бистаратро бардор ва бирав».
9И на часа човекът оздравя, дигна постелката си, и започна да ходи. А тоя ден беше събота.
9Хдмон дам бемор шифо ёфт ва бистарашро бардошта, ба роҳ даромад. Он рӯз рӯзи шанбе буд.
10Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е, и не ти е позволено да дигнеш постелката си.
10Яҳудиён ба касе ки шифо ёфта буд, гуфтанд: «Имрӯз шанбе аст, ва ҷоиз нест, ки бистари худро бардорӣ».
11Но той им отговори: Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: Дигни постелката си и ходи?
11Вай дар ҷавоби онҳо гуфт: «Он Кас, ки маро шифо дод, ба ман гуфт: "Бистаратро бардор ва бирав"».
12Попитаха го: Кой човек ти рече: Дигни постелката си и ходи?
12Аз вай пурсиданд: «Кист Он Кас, ки ба ту гуфт: "Бистаратро бардор ва бирав"?»
13А изцеленият не знаеше Кой е; защото Исус беше се изплъзнал оттам, тъй като имаше множество народ на това място.
13Лекин он ки шифо ёфта буд, намедонист, киӮ кист; зеро ки дар он ҷо издиҳоми калоне буд, ва Исо нопадид шуда рафт.
14По-после Исус го намери в храма и му рече: Ето, ти си здрав; не съгрешавай вече, за да те не сполети нещо по-лошо.
14Пас аз он Исо вайро дар маъбад ёфта, гуфт: «Инак, шифо ёфтаӣ; дигар гуноҳе накун, то ки ба вазъияти бадтаре дучор нашавӣ».
15Човекът отиде и извести на юдеите, че Исус е, Който го изцели.
15Он мард рафта, ба яҳудиён гуфт, ки шифодиҳандаи ман Исо мебошад.
16И затова юдеите гонеха Исуса, защото вършеше тия неща в събота.
16Аз ин сабаб яҳудиён Исоро таъқиб мекарданд ва Ӯро мехостанд ба қатл расонанд, зеро ки ин корро дар рӯзи шанбе карда буд.
17А Исус им отговори: Отец Ми работи до сега, и Аз работя.
17Исо дар ҷавоби онҳо гуфт: «Падари Ман то кунун кор мекунад, ва Ман низ кор мекунам».
18Затова юдеите искаха още повече да го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец, и [така] правеше Себе Си равен на Бога.
18Аз ин сабаб бештар қасд карданд, ки Ӯро ба қатл расонанд, зеро ки на танҳо шанберо рмоят намекард, балки Худоро низ Падари Худ гуфта, Худро бо Худо баробар медонист.
19Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; понеже каквото върши Той, подобно и Синът го върши.
19Исо дар ҷавоби онҳо гуфт: «Ба ростӣ, ба ростй ба шумо мегӯям: Писар наметавонад аз Худ чизе ба амал оварад, магар он чи бубинад, ки Падар ба амал меоварад: зеро ки он чи Ӯ мекунад, Писар низ мекунад.
20Защото Отец люби Сина, и Му показва все що върши сам; ще Му показва и от тия по-големи работи, за да се чудите вие.
20«Зеро ки Падар Писарро дӯст медорад ва ҳар он чи Худаш мекунад, ба Писар нишон медиҳад; ва корҳои бузургтар аз ин ҳам ба Ӯ нишон хоҳад дод, то ки шумо тааҷҷуб намоед.
21Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява, тия които иска.
21«Зеро, ҳамчунон ки Падар мурдагонро эҳьё мекунад ва зинда мегардонад, Писар низ ончунон ҳар киро, ки хоҳад, зинда мегардонад.
22Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички,
22«Зеро ки Падар бар ҳеҷ кас доварӣ намекунад, балки тамоми довариро ба Писар супурдааст,
23за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.
23«То ки ҳама Писарро эҳтиром кунанд, ончунон ки Падарро эҳтиром мекунанд. Касе ки Пксарро эҳтиром накунад, Падарро, ки Фиристандаи Ӯст, эҳтиром накардааст.
24Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.
24«Ба ростй, ба ростй ба шумо мегӯям: ҳар кй каломи Маро бишнавад ва ба Фиристандаи Ман имон оварад, ҳаёти ҷовидонӣ дорад ва ба доварй намеояд, балки аз марг ба ҳаёт гузаштааст.
25Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят ще живеят.
25«Ба ростй, ба ростй 5а шумо мегӯям: соате мерасад, ва аллакай расидааст, ки мурдагон овози Писари Худоро мешунаванд, ва ҳар кӣ бишнавад, зинда гардад.
26Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
26«Зеро, ҳамчунон ки Падар дар Худ ҳаёт дорад, ба Писар низ ончунон ато кардааст, ки дар Худ ҳаёт дошта бошад;
27и дал Му е власт да извършва съдба, защото е Човешкият Син.
27«Ва ба Ӯ қудрат бахшидааст, ки доварй кунад, зеро ки Ӯ Писари Одам аст.
28Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му,
28«Ва аз ин тааҷҷуб накунед: зеро соате мерасад, ки ҳамаи онҳое ки дар қабр мебошанд, овози Ӯро хоҳанд шунид,
29и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
29«Ва берун хоҳанд омад - некӯкорон барои қиёмати ҳаёт ва бадкорон барои қиёмати доварй.
30Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата Ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил.
30«Ман аз Худ чизеба амал оварда наметавонам. Ончунон ки мешунавам» доварй мекунам, ва доварии Ман одил аст, зеро ки толиби иродаи Худ не, балки иродаи Падаре ҳастам, ки Маро фиристодааст.
31Ако свидетелствувам Аз за Себе Си; свидетелството Ми не е истинно.
31«Агар Ман бар Худ шаҳодат диҳам, шаҳодати Ман рост нест:
32Друг има, Който свидетелствува за Мене; и зная, че свидетелството, което Той дава за Мене, е истинно.
32«Дигаре ҳаст, ки бар Ман шаҳодат медиҳад, ва Ман медонам, ки шаҳодате ки вай бар Ман медиҳад, рост аст;
33Вие пратихте до Иоана; и той засвидетелствува за истината.
33«Шумо назди Яҳьё фиристодед; вай ба ростй шаҳодат дод.
34(Обаче свидетелството, което Аз приемам, не е от човека; но казвам това за да се спасите вие).
34«Аммо Ман шаҳодати одамро қабул намекунам, вале ин суханонро мегӯям, то ки шумо наҷот ёбед.
35Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговото светене.
35«Вай чароғе буд, ки месӯхт ва медурахшид; ва шумо хостед, ки соате ба нури вай шодӣ кунед.
36Но Аз имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
36«Лекин Ман шаҳодате дорам, ки аз шаҳодати Яҳьё бузургтар аст: зеро корҳое ки Падар ба Ман ато кардааст, то анҷом диҳам, яъне ин корҳое ки Ман мекунам, бар Ман шаҳодат медиҳанд, ки Падар Маро фиристодааст.
37И Отец, Който Ме е пратил, Той свидетелствува за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.
37«Ва Худи Падар, ки Маро фиристод, бар Ман шаҳодат додааст, ва шумо ҳаргиз на овози Ӯро шунидаед ва на сурати Ӯро дидаед,
38И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.
38«Ва каломи Ӯ дар дилҳои шумо ҷой надорад, чунки шумо ба Он Касе ки Ӯ фиристодааст, имон намеоваред.
39Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелствуват за Мене,
39«Шумо Навиштаҳоро тадқиқ мекунед, зеро гумон доред, ки ба воситаи онҳо ҳаёти човидонӣ пайдо мекунед, вале онҳо бар Ман шаҳодат медиҳанд.
40и [пак] не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
40«Ва шумо намехоҳед назди Ман биёед, то ки ҳаёт ёбед.
41От човеци слава не приемам;
41«Ҷалолро аз мардум қабул намекунам.
42но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога.
42«Лекин шуморо мешиносам: дар дили ҳуд муҳаббати Худоро надоред.
43Аз дойдох в името на Отца Си, и не Ме приемате; ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
43«Ман ба исми Падари Худ омадаам, ва Маро қабул намекунед, ва агар дигаре ба исми худаш биёяд, вайро қабул хоҳед кард.
44Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.
44«Шумо чй тавр метавонед имон оваред, Дар сурате ки ҷалол аз якдигар металабед, лекин ҷалолеро, ки аз Худои ягона аст, толиб нестед?
45Не мислете, че аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява - Моисей, на когото вие се облягате.
45«Гумон накунед, ки Ман назди Падар бар шумо даъвое хоҳам кард: даъвогар бар шумо Мусо мебошад, ки ба вай умед бастаед.
46Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за Мене писа.
46«Зеро ки агар шумо ба Мусо имон медоштед, ба Ман ҳам имон меовардед, чунки вай дар бораи Ман навиштааст.
47Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?
47«Модоме ки шумо ба навиштаҳои вай имон надоред, ба суханони Ман чй гуна имон хоҳед овард?»