¹Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението [на Израиля].

¹ЭЙ бародарон! Орзуи дили ман ва дуои ман назди Худо барои Исроил ин аст, ки онҳо наҷот ёбанд.

²Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.

²Зеро дар бораи онҳо шаҳодат медиҳам, ки рашки Худоро доранд, аммо на аз рӯи фаҳм.

³Понеже, ако не знаят правдата, [която е] от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.

³Зеро ки ба адолати Худо сарфаҳм нарафта, адолати худашонро барқарор карданӣ шуданд ва ба ин сабаб ба адолати Худо итоат накарданд;

⁴Понеже Христос [изпълнява] целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.

⁴Чунки Масеҳ анҷоми шариат аст барои адолати ҳар касе ки имон меоварад.

⁵Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез [пазенето на] закона, ще живее чрез нея.

⁵Мусо дар бораи адолате ки аз рӯи шариат аст, чунин менависад: "Ҳар кй онро ба ҷо оварад, ба воситаи он хоҳад зист".

⁶А правдата, която е чрез вяра, говори така: "Да не речеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, сиреч, да свали Христа?

⁶Аммо адолате ки аз рӯи имон аст, чунин мегӯяд: «Дар дили худ нагӯ: "Кӣ ба осмон сууд мекунад?"» - барои он ки Масеҳро поён фурорад.

⁷или: Кой ще слезе в бездната сиреч да възведе Христа от мъртвите?"

⁷Ё: "Кӣ ба варта нузул мекунад?" - барои он ки Масеҳро аз мурдагон боло барорад.

⁸Но що казва тя? [Казва, че] "думата е близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти", сиреч думата на вярата която проповядваме.

⁸Аммо вай чӣ мегӯяд? "Калом наздики туст, дар даҳони ту ва дар дили туст", яъне каломи имон, ки мо онро мавъиза мекунем.

⁹Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш.

⁹Зеро агар ту бо даҳони худ эътироф кунӣ, ки Исо Худованд аст, ва бо дили худ имон оварӣ, ки Худо Ӯро аз мурдагон эҳьё кард, наҷот хоҳӣ ёфт;

¹⁰Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.

¹⁰Чунки одам бо дили худ имон меоварад, ки ин барои адолати ӯст, ва бо даҳони худ эътироф мекунад, ки ин барои наҷоти ӯст.

¹¹Защото писанието казва: "Никой, който вярва в Него, не ще се посрами".

¹¹Зеро Навиштаҳо мегӯяд: "Ҳар кӣ ба Ӯ имон оварад, хиҷил нахоҳад шуд".

¹²Понеже няма разлика между юдеин и грък защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.

¹²Ва дар ин бобат ҳеҷ тафовуте дар миёни яҳудиён ва юнониён нест, зеро ҳама Худованди Ягонае доранд, ки барои ҳамаи онҳое ки исми Ӯро мехонанд, сарватманд аст.

¹³Защото "всеки, който призове Господното име, ще се спаси".

¹³Зеро "ҳар кӣ исми Худовандро бихонад, наҷот хоҳад ёфт".

¹⁴Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

¹⁴Аммо чӣ гуна онҳо бихонанд Онро, ки ба Ӯ имон наовардаанд? Чӣ гуна онҳо имон оваранд ба Он ки дар бораи Ӯ чизе нашунидаанд? Чӣ гуна онҳо бидуни воизон чизе бишнаванд?

¹⁵И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: - "Колко са прекрасни Нозете на тия, които благовествуват доброто!"

¹⁵Ва чӣ гуна ба онҳо воизон мавъиза кунанд бе он ки фиристода шаванд? Чунон ки навишта шудааст: "Чӣ гуна зебост лойҳои онҳое ки аз сулҳу осоиштагй башорат медиҳанд, аз некӣ башорат медиҳанд!"

¹⁶Но не всички послушаха благовестието; защото Исаия казва: "Господи, [кой от нас] е повярвал на онова, което сме чули"?

¹⁶Лекин на ҳама башоратро гӯш карданд. Зеро Ишаъё мегӯяд: "Худовандо! Кӣ ба ваъзи мо имон овардааст?"

¹⁷И тъй, вярването [е] от слушане, а слушането - от Христовото слово.

¹⁷Пас, имон аз шунидани ваъз аст ва шунидани ваъз ба воситаи каломи Худост.

¹⁸Но казвам: те не са ли чули? Наистина, [чули] са: - "По цялата земя е излязъл гласът им, И думите им до краищата на вселената".

¹⁸Аммо мегӯям: оё онҳо нашунидаанд? Баръакс: "Садои онҳо дар тамоми замин паҳн шуд, ва каломашон то ақсои дуньё расид".

¹⁹Но [пак] казвам: Израил не е ли разбрал? [Разбрал е, защото] първо Моисей казва: - "Аз ще ви раздразня до ревнуване с тия, които не са народ; С народ несмислен ще ви разгневя";

¹⁹Аммо мегӯям: оё Исроил намедонист? Пеш аз ҳама Мусо мегӯяд: "Ман ба воситаи он чи қавм нест, рашки шуморо ба вуҷуд хоҳам овард, ба воситаи мардуми бефаҳм шуморо ба хашм хоҳам овард".

²⁰а Исаия се осмелява да каже: - "Намерен бях от ония, които не Ме търсеха; Явен станах на тия, които не питаха за Мене;

²⁰Ва Ишаъё далерона мегӯяд: "Касоне Маро ёфтанд, ки толиби Ман набуданд, ба касоне Худро зоҳир сохтам, ки ҷӯёи Ман набуданд".

²¹а за Израиля казва: - "Простирах ръцете Си цял ден Към люде непокорни и опаки"

²¹Аммо дар бораи Исроил Ӯ мегӯяд: "Тамоми рӯз дастҳои Худро суи қавми беитоат ва гарданкаш дароз кардам".