¹И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

¹ПАС, ман мегӯям: магар Худо қавми Худро рад кардааст? Ба ҳеҷ ваҷҳ. Зеро ки ман ҳам исроилӣ, аз насли Иброҳим, аз сибти Биньёмин ҳастам.

²Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, [казвайки:]

²Худо қавми Худро, ки пешакӣ шинохта буд, рад накардааст. Оё намедонед, ки Навиштаҳо дар ҳикояти Ильёс чӣ мегӯяд? Чӣ гуна ӯ ба Худо аз Исроил шикоят карда, мегӯяд:

³"Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат [да отнемат"].

³"Худовандо! Анбиёи Туро онҳо куштанд, қурбонгоҳҳои Туро вайрон карданд; танҳо ман мондаам, дар қасди ҷони ман низ мебошанд".

⁴Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

⁴Аммо Худо ба ӯ чӣ ҷавобе дод? "Ҳафт ҳазор одамро, ки назди Баал зону назадаанд, барои Худ нигоҳ доштаам".

⁵Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

⁵Ҳамчунин дар замони ҳозира низ, мувофиқи интихоби файз, бақияе мондааст.

⁶Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

⁶Аммо агар ин мувофиқи файз бошад, пас мувофиқи аъмол нест, вагар на файз дигар файз нашуда мемонад. Ва агар мувофиқи аъмол бошад, пас ин дигар файз нест, вагар на ачал дигар амал нашуда мемонад.

⁷Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

⁷Пас чӣ гӯем? Исроил он чиро, ки толиб буд, ба даст наовард. Аммо баргузидагон ба даст оварданд, ва касони боқй сангдил шуданд,

⁸както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".

⁸Чунон ки навишта шудааст: "Худо ба онҳо рӯҳи хоби гаронро дод, ва чашмоне ки намебинанд, ва гӯшҳое ки то имрӯз намешунаванд".

⁹И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

⁹Довуд низ мегӯяд: "Бигзор суфраи онҳо барои сазояшон ба доме, капқоне ва тузоқе мубаддал гардад;

¹⁰Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

¹⁰Бигзор чашмони онҳо хира шавад, то ки набинанд, ва тахтапушти онҳо абадан хам шавад".

¹¹Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение [дойде] спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

¹¹Пас, ман мегӯям: оё онҳо то ба дараҷае пешпо хӯрдаанд, ки фурӯ ғалтанд? Ба ҳеҷ ваҷҳ. Аммо аз пешпохӯрии онҳо ба халқҳо наҷот омад, то ки рашки онҳоро ба вуҷуд оварад.

¹²А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно [възстановяване!]

¹²Ва агар пещпохӯрии онҳо сарвати ҷаҳон ва шикасти онҳо сарвати халқҳо бощад, камоли онҳо чанд маротиба зиёдтар фоидабахщ хоҳад буд!

¹³Защото на вас, [които бяхте] езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

¹³Ба шумо, эй халқҳо, мегӯям: ҳамчун ҳаввории халқҳо ман хизмати худро ситоиш мекунам:

¹⁴дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост [тия, които] са моя плът, и да спася някои от тях.

¹⁴Ба умеди он ки рашки онҳоеро, ки ба ҳасби ҷисм ба ман наздиканд, ба вуҷуд оварам ва баъзеи онҳоро наҷот диҳам.

¹⁵Защото, ако тяхното отхвърляне [значи] примирение на света, какво [ще бъде] приемането [им], ако не оживяване от мъртвите?

¹⁵Зеро, агар радшавии онҳо мусолиҳаи ҷаҳон шуда бощад, пас қабулшавии онҳо, ба ҷуз эҳьё аз мурдагон, чй хоҳад буд?

¹⁶А ако първото [от тестото] е свето, то и [цялото] засяване е [свето]; и ако коренът е свет, то и клоните [са свети].

¹⁶Агар хамирмоя муқаддас бошад, хамир низ мукаддас аст; ва агар реща муқаддас бошад, шохаҳо низ муқаддас аст.

¹⁷Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

¹⁷Аммо агар баъзе аз шохаҳо пшкаста чудо шуда бошанд, ва ту, ки зайтуни ёбоӣ будӣ, ба ҷои онҳо паиванд гашта, ба реша ва шираи зайтун шарик шуда бощӣ, -

¹⁸не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, [знай], че ти не държиш корена, а коренът тебе.

¹⁸Пас назди он шохаҳо мағрур машав; ва агар мағрур шавй, бидон, ки ту решаро нигоҳ надоштаӣ, балки реша туро нигоҳ дощтааст.

¹⁹Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

¹⁹Ту хоҳӣ гуфт: "Шохаҳо щикаста ҷудо шудаанд, то ки ман пайванд шавам".

²⁰Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

²⁰Бале. Онҳо ба сабаби беимонӣ щикаста ҷудо шудаанд, аммо ту ба воситаи имон истодагӣ мекунӣ: ғурур макун, балки битарс.

²¹Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

²¹Зеро ки агар Худо шохаҳои табииро амон надода бошад, туро низ амон нахоҳад дод.

²²Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

²²Пас, меҳрубонӣ ва сахтгирии Худоро бубин: Ӯ сахтгир аст ба онҳое ки афтода чудо шудаанд, ва меҳрубон аст ба ту, агар дар меҳрубонии Ӯ бимонӣ; вагар на ту низ бурида хоҳи шуд.

²³Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

²³Лекин онҳо низ, агар дар беимонӣ намонанд, пайванд хоҳанд шуд, зеро Худо қодир аст, ки онҳоро боз пайванд кунад.

²⁴Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени [клони], ще се присадят на своята маслина!

²⁴Зеро, агар ту аз зайтуни табиатан ёбой бурида шуда, бар хилофи табиат ба зайтуни хуб пайванд шуда бошӣ, пас алалхусус инҳо, ки шохаҳои табиӣ ҳастанд, ба зайтуни худ пайванд хоҳанд шуд.

²⁵Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, [само] докато влезе пълното [число] на езичниците.

²⁵Зеро, эй бародарон, ман намехоҳам, ки шумо, худро доно пиндошта, аз чунин сир бехабар монед, ки як қисми Исроил ба сангдилӣ гирифтор шудааст то вакте ки шумораи пурраи ғайрияҳудиён дохил шаванд,

²⁶И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

²⁶Ва он гоҳ тамоми Исроил наҷот хоҳад ёфт, чунон ки навишта шудааст: "Аз Сион Раҳокунанда хоҳад омад ва маъсиятро аз Яъқуб дафъ хоҳад кард;

²⁷И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

²⁷"Ва ин аст аҳди Ман бо онҳо дар замоне ки гуноҳҳошонро аз миён бардорам".

²⁸Колкото за благовестието, те са неприятели, [което е] за ваша [полза], а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

²⁸Ба сабаби Инҷил, онҳо душманонанд ба хотири шумо; лекин ба сабаби интихоб, онҳо маҳбубанд ба хотири падарон;

²⁹Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

²⁹Зеро ки бахшоишҳо ва даъвати Худо тагьирнопазир аст.

³⁰Защото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте - ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

³⁰Зеро, чунон ки шумо низ як вақте ба Худо итоат нақардед, вале алҳол, ба сабаби беитоатии онҳо, марҳамат ёфтаед, -

³¹също така и те сега се не покоряват

³¹Хдмчунин онҳо низ ҳоло итоат накарданд, то ки худашон низ ба воситаи ҳамон марҳамате ки шумо ёфтаед, марҳамат ёбанд.

³²Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

³²Зеро ки Худо ҳамаро ба беитоатӣ дучор овардааст, то ки ҳамаро марҳамат кунад.

³³О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!

³³Зиҳй умқи сарват ва ҳикмат ва маърифати Худо! Чй қадар ақлнорас аст доварии Ӯ ва таҳқиқнопазир аст роҳҳои Ӯ!

³⁴Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

³⁴Зеро кист, ки афкори Худовандро дарк карда бошад? Ё кист, ки мушовири Ӯ шуда бошад?

³⁵или, "Кой от по-напред Му е дал [нещо], Та да му се отплати?"

³⁵Ё кист, ки ба Ӯ пешакӣ чизе дода бошад, то ки подошащро ба вай баргардонад?

³⁶Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.

³⁶Зеро ки ҳама чиз аз Ӯст, ба воситаи Ӯст ва барои Ӯст. Ӯро то абад ҷалол бод. Омин.