1Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото [власти] има, те са отредени от Бога.
1ХДР шахс бояд ба ҳокимиятҳои боло итоат кунад; зеро ҳеҷ ҳокимияте нест, ки аз Худо набошад, ва ҳокимиятҳои мавҷуда аз ҷониби Худо барқарор шудаанд.
2Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.
2Бинобар ин ҳар кӣ ба ҳокимият муқобилат кунад, бар зидди амри Худо исьён кардааст; ва исьёнгарон гирифтори маҳкумият хоҳанд шуд.
3Защото владетелите не [причиняват] страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;
3Зеро ки ҳокимон на барои некӯкорон, балки барои бадкорон хавфноканд. Оё мехоҳй аз ҳокимият тарсе надошта бошй? Корҳои нек кун, ва сазовори таърифи вай хохи шуд;
4понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за [докарване] гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо} този, който върши зло.
4Чунки вай хизматгори Худост бар нафъи ту. Аммо агар корҳои бад кунй, битарс; зеро ки вай шамшерро беҳуда бардошта нагаштааст: вай хизматгори Худост ва бо ғазаб аз бадкорон интиқом мегирад.
5Затова нужно е да се покорявате не само поради [страх от] гнева, но и заради съвестта.
5Бинобар ин на фақат аз тарси ҷазо, балки низ аз рӯи виҷдон итоат кардан лозим аст.
6Понеже за тая причина и данък плащате. Защото [владетелите] са Божии служители, които постоянно се занимават с тая [длъжност].
6Ба ҳамин сабаб шумо андоз ҳам медиҳед; зеро онҳо мулозимони Худо ҳастанд, ки доим бо ин кор машғуланд.
7Отдавайте на всички дължимото: комуто [се дължи] данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.
7Пас, ба ҳар кас он чиро, ки бар зиммаи шумо дайн аст, адо кунед: андозро - ба касе ки андоз меситонад; хироҷро - ба касе ки хироҷ мегирад; тарсро - ба касе ки лоиқи тарс аст; иззатро - ба касе ки шоистаи иззат аст.
8Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.
8Аз касе чизе қарздор нашавед, ҷуз қарзи муҳаббат нисбат ба якдигар; зеро ҳар кй каси дигарро дӯст медорад, шариатро ба ҷо овардааст.
9Понеже [заповедите]: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".
9Зеро ки аҳкоми: "Зино накун", "Қатл накун", "Дуздӣ накун", "Шаҳодати дурӯғ надеҳ", "Тамаъ накун" ва тамоми аҳкоми дигар дар ҳамин як калом, чунончи: "Ёратро мисли худат дӯст дор" ҷамъбаст карда шудааст.
10Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.
10Муҳаббат ба ёр бадй намекунад; пас, муҳаббат иҷрои пурраи шариат аст.
11И това [вършете] като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато [изпърво] повярвахме.
11Дар айни ҳол шумо вақтро медонед, ки аллакай соати аз хоб бедор шуданатон расидааст: зеро ки алҳол наҷоти мо назар ба он вақте ки имон овардем, наздиктар аст.
12Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.
12Шаб гузашту рӯз наздик омад: пас, биёед, аъмоли зулмотро як сӯ монему аслиҳаи нурро дар бар кунем.
13Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.
13Мисли он ки рӯзона бошад, боодобона рафтор кунем: на бо айёшӣ ва мастигарй, на бо шаҳватпарастй ва фисқу фуҷур, на бо низоъ ва ҳасад;
14Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.
14Балки Худованди мо Исои Масеҳро дар бар кунед ва дар бораи ҳавасҳои шаҳвонии ҷисм ғамхорӣ нанамоед.