¹Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията [му],

¹КАСЕРО, ки дар имон суст аст, қабул кунед бе он ки дар бораи ақидаҳо мубоҳиса намоед.

²Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб [във вярата, яде само] зеленчук.

²Яке боварӣ дорад, ки хӯрдани ҳама ҷиз ҷоиз аст, вале он ки суст аст, фақат сабзавот мехӯрад.

³Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

³Касе ки мехӯрад, набояд он касро, ки намехӯрад, хор шуморад; ва касе ки намехӯрад, набояд он касро, ки мехӯрад, л^аҳкум кунад: чунки Худо ӯро қабул кардааст.

⁴Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

⁴Ту кистӣ, ки бандаи каси дигарро маҳкум мекунй? Пенги оғои худ ӯ меистад ё меафтад; аммо ба по хоҳад истод, зеро ки Худо қодир аст ӯро ба по бархезонад.

⁵Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден [еднакво]. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

⁵Як кас як рӯзро аз рӯзи дигар авло медонад; лекин каси дигар рӯзҳоро баробар медонад. Бигзор ҳар яке дар эътиқоди худ устувор бошад.

⁶Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

⁶Он ки рӯзеро авло медонад, барои Худованд чунин мекунад; ва он ки рӯзҳоро баробар медонад, барои Худованд чунин мекунад. Он ки мехӯрад, барои Худованд мехӯрад, зеро ки Худоро шукр мегӯяд. Ва он ки намехӯрад, барои Худованд намехӯрад ва Худоро шукр мегӯяд.

⁷Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

⁷Зеро ки ҳеҷ яке аз мо барои худ зист намекунад, ва ҳеҷ яке барои худ намемирад.

⁸Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

⁸Зеро ки агар зист кунелт, барои Худованд зист мекунем, ва агар бимирем, барои Худованд мемирем. Бинобар ин, хоҳ зист кунем, хоҳ бимирем, ба Худованд тааллуқ дорем.

⁹Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.

⁹Зеро Масеҳ барои он мурд ва аз нав зинда шуд, ки ҳам бар мурдагон ва ҳам бар зиндагон Худованд бошад.

¹⁰И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

¹⁰Пас чаро ту бародаратро лтаҳкум мекунй? Ё ту низ чаро бародаратро хор мешуморӣ? Охир, ҳамаи мо пеши курсии доварии Худо ҳозир хоҳем шуд.

¹¹Защото е писано: - "[Заклевам се] в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога".

¹¹Зеро ки навишта шудааст: "Қасам ба ҳаёти Худам, Л1егӯяд Худованд: пеши Ман ҳар зонуе хам хоҳад шуд, ва ҳар забоне Худоро ситоиш хоҳад кард".

¹²И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

¹²Пас, ҳар яке аз мо дар бораи худ ба Худо ҳисобот хоҳад дод.

¹³Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.

¹³Пас, якдигарро дигар маҳкум накунем; балки беҳтар аст дар он хусус муҳокима кунед, ки касе дар сари роҳи бародараш пешпое ё васвасае нагузорад.

¹⁴Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

¹⁴Ман медонам ва дар Исои Худованд яқин дорам, ки ҳеҷ як чиз ба худии худ наҷис нест; фақат барои касе кичизеро наҷис мешуморад, он наҷис аст.

¹⁵Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

¹⁵Ва агар бародарат аз барои хӯрок озурда шавад, ту дигар аз рӯи муҳаббат рафтор намекунӣ; бо хӯроки худ он касро, ки Масеҳ барои ӯ мурдааст, нобуд накун.

¹⁶Прочее, да се не хули това, което вие [считате] за добро,

¹⁶Пас эҳтиёт бошед, ки аз кори неки шумо бадгӯй накунанд.

¹⁷Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

¹⁷Зеро ки Малакути Худо аз хӯрдан ва нӯшидан иборат нест, балки адолат, сулху осоищтагӣ ва шодмонй дар Рӯҳулқудс аст.

¹⁸Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

¹⁸Ва ҳар кй ба ин тариқа Масеҳро бандагӣ мекунад, вай писандидаи Худр ва мақбули мардум аст.

¹⁹И тъй, нека търсим това, което [служи] за мир и за взаимно назидание.

¹⁹Пас, дар роҳи сулҳу осоиштагӣ ва тақвияти якдигар саъю кӯшиш кунем.

²⁰Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си [причинява] съблазън.

²⁰Аз барои хӯрок кори Худоро вайрон накун. Ҳама чиз пок аст, лекин агар ба сабаби хӯрдан касе ба васваса афтад, ин кор савоб надорад.

²¹Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито [да сториш нещо], чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].

²¹Беҳтар аст, ки ту гӯшт нахӯрй, май нанӯшӣ ва коре накунӣ, ки боиси пешпо хӯрдан, ё ба васваса афтодан ва ё суст шудани бародарат мегардида бошад.

²²Вярата, която имаш [за тия неща], имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

²²Имоне ки ту дорӣ, барои худат, дар пеши Худо иошта бош. Хушо касе ки худро барои он чи баргузидааст, маҳкум намекунад.

²³Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не [яде] от убеждение; а всичко, което не [става] от убеждение, е грях.

²³Аммо он ки шубҳа дорад, агар бихӯрад, махкум мегардад, чунки ин корро аз рӯи имон накард; ва ҳар коре ки мувофиқи имон нест, гуноҳ аст.

²⁴Ба Ӯ, ки қодир аст шуморо устувор гардонад ба ҳасби башорати ман ва мавъизаи Исои Масеҳ, ба ҳасби кашфи он сирре ки аз замонҳои азалӣ ниҳон буд,

²⁵Вале алҳол зоҳир шуда, ба воситаи навиштаҳои анбиё, бо амри Худои ҷовидонӣ ба ҳамаи халқҳо маълум шудааст, то ки ба итоати имон дароянд,

²⁶Ба Худои ҳакилш якто, ба воситаи Исои Масеҳ, то абад ҷалол бод. Омин.