¹Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш [другиго]; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,

¹БИНОБАР ин ту, эй одами маҳкумкунанда, ҳар кӣ бошй ҳам, узре надорӣ, чунки дигареро маҳкум карда, худатро маҳкум менамоӣ, зеро ки ту, эй маҳкумкунанда, айни ҳамон корҳоро содир мекунй.

²А знаем, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.

²Лекин мо медонем, ки доварии Худо бар кунандагони чунин корҳо барҳақ аст.

³И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?

³Наҳод ки ту, эй одамизод, гумон мекунӣ, ки бо маҳкум кардани кунандагони чунин корҳо ту аз доварии Худо халос хоҳӣ шуд, дар сурате ки худат айни ҳамон корҳоро содир менамоӣ?

⁴Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост [е назначена да] те води към покаяние?

⁴Ё ки ту ба фаровонии меҳрубонӣ, ҳилм ва пурсабрии Ӯ беэътиной мекунӣ, беҳабар аз он ки меҳрубонии Худо туро ба роҳи тавба ҳидоят менамояд?

⁵а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,

⁵Аммо, аз боиси саркашӣ ва дили тавбанопазири худ, ту ғазабро барои худ дар рӯзи ғазаб ва зуҳури доварии ҳаққонии Худо афзун мегардонй,

⁶Който ще въздаде на всеки според делата му:

⁶Ки Ӯ ба ҳар кас мувофиқи аъмоли вай подош хоҳад дод:

⁷вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

⁷Ба онҳое ки доим кори нек карда, толиби ҷалол, шараф ва ҷовидӣ мешаванд, ҳаёти ҷовидонӣ хоҳад дод;

⁸а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

⁸Вале онҳоеро, ки саркашӣ карда, ростиро рад менамоянд, ва мутеи норостӣ мешаванд, ба хашму ғазаб гирифтор хоҳад кард.

⁹скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, [после] и на гърка,

⁹Андӯҳу фалокат ояд бар ҷони ҳар одаме ки кори бад мекунад: ҳам, аввалан, бар ҷони яҳудӣ ва ҳам бар ҷони юнонӣ!

¹⁰а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, [после] и на гърка.

¹⁰Лекин ҷалол, шараф ва осоиштагӣ ояд ба ҳар касе ки кори нек мекунад: ҳам, аввалан, ба яқудӣ ва ҳам ба юнонӣ!

¹¹Понеже Бог не гледа на лице.

¹¹Зеро ки Худо рӯйбинӣ надорад.

¹²Защото тия, които са съгрешили без [да имат] закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.

¹²Онҳое ки дорои шариат набуда, гуноҳ кардаанд, берун аз шариат низ ҳалок хоҳанд шуд; вале онҳое ки дорои шариат буда, гуноҳ кардаанд, аз рӯи шариат маҳкум хоҳанд шуд, -

¹³Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,

¹³Чунки на шунавандагони шариат пеши Худо одиланд, балки иҷрокунандагони шариат сафед карда хоҳанд шуд;

¹⁴(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което [се изисква] от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

¹⁴Зеро, ҳар гоҳ халқҳое ки шариат надоранд, табиатан фармудаҳои шариатро ба ҷо меоваранд, онҳо шариат надошта бошанд ҳам, худашон барои худ шариат ҳастанд:

¹⁵по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),

¹⁵Рафторашон нишон медиҳад, ки амали шариат дар дилашон навишта шудааст; виҷдон ва афкорашон низ, ки якдигарро гоҳе айбдор ва гоҳе сафед мекунанд, дар ин бобат гувоҳӣ медиҳанд, -

¹⁶в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните [дела] на човеците според моето благовестие.

¹⁶Дар ҳамон рӯзе ки Худо, ба ҳасби башорати ман, асрори одамонро ба воситаи Исои Масеҳ доварӣ хоҳад кард.

¹⁷Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,

¹⁷Инак, ту яҳудӣ ном дорӣ, ва ба шариат такья мекунй, ва аз шинохтани Худо меболӣ.

¹⁸знаеш [Неговата воля], и разсъждаваш между различни[ мнения], понеже се учиш от закона;

¹⁸Ва иродаи Ӯро медонӣ, ва азбаски шариатро омӯхтаӣ, фарқи байни неку бадро мефаҳмӣ,

¹⁹[ако] при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,

¹⁹Ва яқин дорӣ, ки ту роҳнамои кӯрон, нуре барои бошандагони зулмот,

²⁰наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,

²⁰Носеҳи ҷоҳилон ва муаллими кӯдакон ҳастй, ва дар шариат намунаи маърифат ва ростиро дорӣ, -

²¹тогава ти, който учиш другиго, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

²¹Пас, чӣ гуна ту, ки дигаронро таълим медиҳӣ, ҳудатро таълим намедиҳӣ?

²²Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

²²Ваъз мегӯӣ, ки дуздӣ набояд кард, вале худат дуздӣ мекунӣ! Мегӯӣ, ки "зинокорӣ накун", вале худат зинокорӣ мекунӣ! Аз бутҳо нафрат дорӣ, вале маъбадҳоро ғорат мекунй!

²³Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?

²³Бо шариат меболӣ, вале шариатро вайрон карда, обрӯи Худоро мерезонй!

²⁴[Питам това], защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.

²⁴Зеро ки ба туфаӣли шумо, чунон ки навишта шудааст, дар миёни ҳалқҳо исми Худоро ҳор медоранд.

²⁵Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.

²⁵Хатна фоиданок аст, ба шарте ки шариатро риоя кунй; аммо агар шариатро вайрон кунӣ, махтунии ту ба номахтунӣ мубаддал шуд.

²⁶И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?

²⁶Пас, агар номахгуне фармудаҳои шариатро риоя кунад, оё номахтунии вай махтунӣ шумурда намешавад?

²⁷и оня, който [остане] в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан [закон] и обрязване, но си престъпник на закона?

²⁷Ва номахтуни табиӣ, ки шариатро ба ҷо меоварад, оё туро маҳкум намекунад, ки дорои Навиштаҳо ва ҳатна ҳастию шариатро вайрон мекунй?

²⁸Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;

²⁸Зеро яҳудӣ на он кас аст, ки аз рӯи қиёфати зоҳирй чунин бошад, ва хатна на он чиз аст, ки бар ҷисм намоён бошад,

²⁹но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

²⁹Балки яҳудӣ он кас аст, ки дар ботин ҷунин бошад, ва хатна он чиз аст, ки дар дил ба ҳасби рӯҳ, на ин ки ба ҳасби ҳарф, ҷо дошта бошад; ва ҳамди чунин одам на аз ҷониби одамон, балки аз ҷониби Худост.