¹Тогава, какво предимство има юдеинът? или каква полза има от обрязването?

¹ПАС, яҳудй чӣ бартарй дорад, ё ки хатна чй фоида дорад?

²Много във всяко отношение, а първо, защото на [юдеите] се повериха Божествените писания.

²Бартарии бузурге аз ҳар ҷиҳат, ва пеш аз ҳама аз он ҷиҳат, ки ба дасташон каломи Худо супурда шудааст.

³Понеже, ако някои бяха без вяра, що [от това?] тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?

³Зеро ки чй гӯем? Агар баъзеашон бевафо бошанд, оё бевафогии онҳо вафои Худоро ботил мекунад?

⁴Да не бъде! но Бог нека бъде [признат за] верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано: - "За да се оправдаеш в думите Си, И да победиш, когато се съдиш".

⁴Ба ҳеҷ ваҷҳ. Балки Худо барҳак, аст, агарчи ҳар одам козиб бошад, чунон ки навишта шудааст: "То ки Ту дар суханони Худ ҳақ бароӣ ва дар доварии Худ ғолиб оӣ".

⁵Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, що има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? (По човешки говоря).

⁵Лекин агар шарорати мо адолати Худоро зоҳир мекарда бошад, чӣ гӯем? Оё Худо, ҳапгоме ки ба ғазабмеояд, бендолат аст? - Инро ман ба таври муҳокимаронии одамӣ мегӯям.

⁶Да не бъде! понеже тогава как Бог ще съди света?

⁶Ба ҳеҷ ваҷҳ. Зеро ки дар он сурат Худо чӣ тавр метавонад оламро доварӣ кунад?

⁷Обаче, [казваш ти], ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Неговата слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?

⁷Зеро ки агар ба воситаи дурӯғи ман ростии Худо барои ҷалоли Ӯ афзун мешуда бошад, пас чаро ман боз ҳамчун гуноҳкоре маҳкум мешавам?

⁸И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (както някои клеветнически твърдят, че ние [така] говорим). На такива осъждането е справедливо.

⁸Ва чӣ гуна баъзеҳо ба мо бӯҳтон зада, даъво мекунанд, ки гӯё мо мегу'фта бошем: "Биёед, бадӣ кунем, то ки некй ҳосил шавад"? Маҳкумияти чунин касон ҳақконист.

⁹Тогава що [следва]? Имаме ли ние някакво предимство [над езичниците]? Никак; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.

⁹Пас чӣ гӯем? Оё мо бартарӣ дорем? Не, надорем, зеро ки мо аллакай исбот кардем, ки ҳам яҳудиён ва ҳам юнониён, ҳама гирифтори гуноҳ ҳастанд,

¹⁰Както е писано: - "Няма праведен ни един;

¹⁰Чунон ки навишта шудааст: "Касе одил нест, як нафар ҳам нест;

¹¹Няма никой разумен, Няма кой да търси Бога.

¹¹"Касе соҳибфаҳм нест; касе толиби Худо нест;

¹²Всички се отклониха, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един".

¹²"Хама гумроҳ шудаанд, аз як сар ношояманд: некӯкоре нест, як нафар ҳам нест.

¹³"Гроб отворен е гърлото им; С езиците си ласкаят". "Аспидова отрова има под устните им".

¹³"Гулӯяшон қабри кушода аст; бо забонашон фиреб медиҳанд; бар лабонашон заҳри мор аст;

¹⁴"Техните уста са пълни с клевета и горест".

¹⁴"Даҳонашон пур аз ғайбат ва ҳасрат аст.

¹⁵"Нозете им бързат да проливат кръв;

¹⁵"Пойҳошон барои хунрезй шитобон аст;

¹⁶Опустошение и разорение има в пътищата им;

¹⁶"Харобкорӣ ва ҳалокат дар роҳҳои онҳост;

¹⁷И те не знаят пътя на мира",

¹⁷"Онҳо роҳи сулҳу осоиштагиро намедонанд.

¹⁸"Пред очите им няма страх от Бога".

¹⁸"Дар пеши чашмашон тарси Худо нест".

¹⁹А знаем, че каквото казва законът, казва го за ония, които са под закона; за да се затулят устата на всекиго, и цял свят да се доведе под съдбата на Бога.

¹⁹Лекин мо медонем, ки ҳар чи шариат мегӯяд, ба аҳли шариат рӯ оварда мегӯяд, то ки ҳар даҳоне баста шавад ва тамоми олам пеши Худо айбдор гардад,

²⁰Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела [изисквани] от закона, понеже чрез закона [става само] познаването на греха.

²⁰Чунки бо аъмоли шариат ҳеҷ одаме пеши Ӯ сафед нахоҳад пгуд; зеро ки гуноҳ ба воситаи шариат дониста мешавад.

²¹А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците,

²¹Аммо алҳол, сарфи назар аз шариат, адолати Худо зоҳир шудааст, ки Таврот ва анбиё бар он шаҳодат медиҳанд, -

²²сиреч правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа, за всички [и на всички], които вярват; защото няма разлика.

²²Адолати Худо ба воситаи имон ба Исои Масеҳ барои ҳа.маи имондорон; зеро ки ҳеҷ тафовуте нест,

²³Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,

²³Чунки ҳама гуноҳ карда, аз ҷалоли Худо маҳрум шудаанд

²⁴а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,

²⁴Ва ройгон, бо файзи Ӯ, ба воситаи кафорате ки дар Исои Масеҳ аст, сафед карда мешаванд,

²⁵Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. [Това стори] за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, -

²⁵Ки Ӯро Худо нешниҳод кард, то ки дар Хуни Ӯ ба воситаи имон кафорате бошад, барои ншнон додани адолати Ӯдар омурзиши гуноҳҳое ки пештар, дар замони пурсабрии Худо содир шудаанд,

²⁶за да покаже, [казвам] правдата Си в настоящето време, [та да се познае], че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.

²⁶Ва барои нишон додани адолати Ӯ дар замони ҳозира, то ки Ӯ одил бошад ва ҳар киро, ки ба Исо илюн меоварад, сафед кунад.

²⁷И тъй, где остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? [чрез закона] на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.

²⁷Пас, куҷост он чи боиси болидан бошад? Он тамоман аз байн рафтааст. Ба кадом шариат? Оё ба шариати аъмол? Не, балки ба шариати имон.

²⁸И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.

²⁸Зеро мо эътироф менамоем, ки одамизод, сарфи назар аз аъмоли шариат, ба воситаи имон сафед мешавад.

²⁹Или Бог е [Бог] само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците [е].

²⁹Ё ки Худо фақат Худои яҳудиён аст? Магар Худои халқҳо ҳ&м нест? Албатта, Худои халққо ҳам мебошад;

³⁰Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.

³⁰Чунки Худо ягона аст, ва Ӯ махтунонро аз рӯи илюн ва номахтунонро ба воситаи имон сафед мекунад.

³¹Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.

³¹Пас, оё мо шариатро ба воситаи имон ботшг мекунем? Ба ҳеҷ ваҷҳ, балки шариатро устувор мегардонем.