¹И тъй, какво ще кажем, че нашият отец Авраам, е намерил по плът?

¹ПАС, фаразан, падари мо Иброҳим ба ҳасби ҷисм чӣ чизе пайдо кард?

²Защото ако Авраам се е оправдал от дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.

²Агар Иброҳим бо аъмоли худ сафед шуда бошад, ӯ шоёни таъриф аст, аммо на дар пеши Худо.

³Понеже какво казва писанието: "Авраам повярва в Бога, и това му се вмени за правда".

³Зеро ки дар Навиштаҳо чй гуфта шудааст? "Иброҳим ба Худо имон овард, ва ин барои ӯ адолат ҳисоб карда шуд".

⁴А на този, който върши [дела], наградата му се не счита като благодеяние, но като дълг;

⁴Барои касе ки амал мекунад, муздаш на аз рӯи эҳсон, балки аз рӯи ӯҳдадорӣ ҳисоб карда мешавад;

⁵а на този, който не върши [дела], а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра [му] се вменява за правда.

⁵Лекин барои касе ки амал намекунад, балки имон меоварад ба Он ки осиёнро сафед мекунад, имонаш адолат ҳисоб карда мешавад.

⁶Както и Давид говори за блаженството на човека, комуто Бог вменява правда независимо от дела: -

⁶Чунон ки Довуд низ одамеро хушбахт меномад, ки Худо ба ваи адолатро сарфи назар аз аъмолаш ато мекунад:

⁷"Блажени ония, чиито беззакония са простени, Чиито грехове са покрити;

⁷"Хушо касоне ки ҷиноятҳошон омурзида ва хатоҳошон пӯшида шудааст;

⁸Блажен е оня човек, комуто Господ няма да вмени грях".

⁸"Хушо касе ки Худованд гуноҳи варо ба ҳисоб намео варад".

⁹Прочее, това блаженство [само] за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме: "На Авраама вярата се вмени в правда".

⁹Оё ин хушбахтй ба махтунон тааллуқ дорад ё ки ба номахтунон низ? Мо гуфтем, ки барои Иброҳим имонаш адолат ҳисоб карда шуд.

¹⁰то как му се вмени? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, но необрязан.

¹⁰Кай ҳисоб карда шуд? Баъд аз хатна ё ки пеш аз хатна? Баъд аз хатна не, балки пеш аз хатна буд.

¹¹И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вяра, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се вмени правдата на тях,

¹¹Ва аломати хатнаро ӯ, ҳамчун мӯҳри адолат мувофиқи имоне ки дар ҳолати номахтунии худ дошт, пайдо кард, бинобар ин ӯ падари ҳамаи имондорони номахтун шуд, то ки ба онҳо низ адолат ато шавад,

¹²и отец на ония обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на оная вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато бе необрязан,

¹²Ва ҳамчунин падари махтунон шуд, ки онҳо на фақат хатна шудаанд, балки низ имонеро, ки Иброҳим дар ҳолати номахтунӣ дошт, пайравӣ мекунанд.

¹³Понеже обещанието към Авраама или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, но чрез правдата от вяра.

¹³Зеро ки ба Иброҳим, ё ба наслаш, ваъдаи он ки ӯ вориси ҷаҳон хоҳад буд, ба воситаи шариат не, балки ба воситаи адолати имон ато шудааст.

¹⁴Защото, ако са наследници тия, които [се облягат] на закона, то вярата е празна, и обещанието осуетено;

¹⁴Зеро ки агар аҳли шариат ворис бошанд, дар он сурат имон пуч асту ваъда ботил;

¹⁵понеже законът докарва, [не обещание], а гняв; но гдето няма закон, там няма нито престъпление.

¹⁵Чунки шариат сабаби ғазаб мещавад, зеро дар ҷое ки шариат нест, вайронкунии он ҳам нест.

¹⁶Затова [наследството] е от вяра, за [да бъде] по благодат, така щото обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се [обляга] на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраама, който е отец на всички ни,

¹⁶Бинобар ин мувофиқи имон аст, то ки мувофиқи файз бошад, барои он ки ваъда ба тамоми насли Иброҳим, на фақат ба насли мувофиқи шариат, балки ба насли мувофиқи имони ӯ низ таъмин шавад, ки ӯ падари ҳамаи мост,

¹⁷(както е писано: "Направих те отец на много народи"), пред Бога, Когото повярва, Който съживява мъртвите, и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.

¹⁷Чунон ки навишта шудааст: "Ман туро падари халқҳои бисьёр гарцоидач", - дар пеши Худое ки Иброҳим ба Ӯ имон овард, дар пеши Худое ки мурдагонро зинда мекунад ва номавҷудро ҳамчун мавҷуд мехонад.

¹⁸[Авраам], надявайки се без [да има причина за] надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според реченото: "Толкова ще бъде твоето потомство".

¹⁸Дар сурате ки ҳеҷ умеде набуд, Иброҳим умедвор шуда, имон овард, то ки падари халқҳои бисьёр шавад, аз рӯи он чи гуфта шудааст: "Насли ту чунин хоҳад буд".

¹⁹Без да ослабне във вяра, той вземаше пред вид, че тялото му е вече замъртвяло, като бе на около сто години, [вземаше пред вид] и мъртвостта на Сарината утроба, -

¹⁹Ва имонаш суст наигуд, ва ба он ҳам назар накард, ки ҷисми ӯ, дар синни қариб садсолагй, аллакай пир шудааст, ва батни Соро низ аз кор баромадааст;

²⁰обаче, относно Божието обещание не се усъмни чрез неверие, но се закрепи във вяра, и даде Богу слава,

²⁰Ва ба ваъдаи Худо аз беимонӣ шубҳа накард, балки дар имонаш устувор истода, Худоро ҳамду сано хонд,

²¹уверен, че това, което е обещал [Бог], Той е силен да го изпълни.

²¹Ва боварии комил дошт, ки Ӯ ба иҷрои ваъдаи Худ низ қодир аст.

²²Затова му се вмени за правда.

²²Аз ҳамин сабаб барои ӯ адолат ҳисоб карда шуд.

²³Това пък, че му се вмени [за правда], не се написа само за него,

²³Аммо на фақат нисбат ба ӯ навишта шудааст, ки барои ӯ ҳисоб карда шуд,

²⁴но и за нас, на които ще се вменява [за правда], като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исуса, нашия Господ,

²⁴Вале нисбат ба мо низ: барои мо низ ҳисоб карда хоҳад шуд, ки имон дорем ба Он ки Худованди мо Исоро аз мурдагон эҳьё кард,

²⁵Който биде предаден за прегрешенията ни, и биде възкресен за оправданието ни.

²⁵Ки Ӯ ба сабаби гуноҳҳои мо таслим карда шуд ва аз барои сафед кардани мо эҳье гардид.