¹Ord af Prædikeren, Davids Søn, Konge i Jerusalem.

¹Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

²Endeløs Tomhed, sagde Prædikeren, endeløs Tomhed, alt er Tomhed!

²Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

³Hvad Vinding har Mennesket af al den Flid, han gør sig under Solen?

³Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето?

⁴Slægt går, og Slægt kommer, men Jorden står til evig Tid.

⁴Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

⁵Sol står op, og Sol går ned og haster igen til sin Opgangs Sted.

⁵Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

⁶Vinden går mod Syd og drejer mod Nord, den drejer atter og atter og vender tilbage til samme Kredsløb.

⁶Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

⁷Alle Bække løber i Havet, men Havet bliver ikke fuldt; det Sted, til hvilket Bækkene løber, did bliver de ved at løbe.

⁷Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват.

⁸Alting slider sig træt; Mand hører ikke op med at tale, Øjet bliver ikke mæt af at se, Øret ej fuldt af at høre.

⁸Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже [до колко; ]Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане.

⁹Det, der kommer, er det, der var, det, der sker, er det, der skete; der er slet intet nyt under Solen.

⁹Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

¹⁰Kommer der noget, om hvilket man siger: "Se, her er da noget nyt!"det har dog for længst været til i Tiderne forud for os

¹⁰Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

¹¹Ej mindes de svundne Slægter, og de ny, som kommer engang, skal ej heller mindes af dem, som kommer senere hen.

¹¹Не се помнят предишните [поколения;] Нито ще се помнят послешните, грядущите, [поколения, ]Между ония, които ще идат подир.

¹²Jeg, Prædikeren, var Konge over Israel i Jerusalem.

¹²Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

¹³Jeg vendte min Hu til at ransage og med Visdom udgranske alt, hvad der sker under Himmelen; det er et ondt Slid, som Gud har givet Menneskens Børn at slide med.

¹³И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него.

¹⁴Jeg så alt, hvad der sker under Solen, og se, det er alt sammen Tomhed og Jag efter Vind.

¹⁴Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

¹⁵Kroget kan ej blive lige, og halvt kan ej blive helt.

¹⁵Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

¹⁶Jeg tænkte ved mig selv: "Se, jeg har vundet større og rigere Visdom end alle de, der før mig var over Jerusalem, og mit Hjerte har skuet Visdom og Kundskab i Fylde."

¹⁶Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

¹⁷Jeg vendte min Hu til at fatte, hvad der er Visdom og Kundskab, og hvad der er Dårskab og Tåbelighed; jeg skønnede, at også det er Jag efter Vind.

¹⁷И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

¹⁸Thi megen Visdom megen Græmmelse, øget Kundskab øget Smerte.

¹⁸Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.