¹Tænk På ding Skaber i Ungdommens Dage, førend de onde Dage kommer og Årene nærmer sig, om hvilke du vil sige: "I dem har jeg ikke Behag!"

¹И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -

²før Sol og Lys og Måne og Stjerner hylles i Mørke og der atter kommer Skyer efter Regn,

²Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;

³Tiden, da Husets Vogtere bæver, de stærke Mænd bliver krumme, da Møllepigerne svigter, fordi de er få, og de bliver mørke, som kigger ved Gluggerne,

³Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха, И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;

⁴da begge Gadedørene lukkes, mens Møllen går med dæmpet Lyd, da man står op ved Spurvenes Kvidder og alle Sangens Døtre hvisker,

⁴[Когато] вратите ще се затворят при пътя, Като ослабне гласът на мелницата; И при гласа на птицата ще стане [човек], И всичките звукове {Еврейски: Дъщери.} на песента ще ослабнат;

⁵da man også ængstes for Bakker, og Rædsler lurer på Vejen, da Mandeltræet blomstrer; Græshoppen slappes og Kapersbærret svigter, nu Mennesket går til sin evige Bolig og Sørgetoget går gennem Gaden,

⁵Още когато ще се боят от [всичко], що е високо, И ще треперят в пътя; Когато бадемът се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -

⁶førend Sølvsnoren brister og Guldskålen brydes itu, før Krukken slås i Stykker ved Kilden og det søndrede Hjul falder ned i Brønden

⁶Преди да се скъса сребърната верижка и да се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,

⁷og Støvet vender tilbage til Jorden som før og Ånden til Gud, som gav den.

⁷И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.

⁸Endeløs Tomhed, sagde Prædikeren, alt er Tomhed.

⁸Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.

⁹Endnu skal siges, at Prædikeren var viis; han gav også Folket Kundskab; han granskede og ransagede og formede mange Ordsprog.

⁹И колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.

¹⁰Prædikeren søgte at finde Fyndord og optegnede sanddru Lære, Sandhedsord.

¹⁰Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.

¹¹Som Pigkæppe er de vises Ord, som inddrevne Søm, der sidder tæt; de er givet af en og samme Hyrde.

¹¹Думите на мъдрите са като остени; И като заковани гвоздеи са[ думите на] събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.

¹²Endnu skal siges: Min Søn, var dig! Der er ingen Ende på, som der skrives Bøger, og megen Gransken trætter Legemet.

¹²А колкото за [нещо] повече от това, сине мой, приеми увещание, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.

¹³Enden på Sagen, når alt er hørt, er: Frygt Gud og hold hans Bud! Thi det bør hvert Menneske gøre.

¹³Нека чуем краят на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.};

¹⁴Thi hver en Gerning bringer Gud for Retten, når han dømmer alt, hvad der er skjult, være sig godt eller ondt.

¹⁴Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.