¹Godt Navn er bedre end ypperlig Salve, Dødsdag bedre end Fødselsdag;

¹[Добро] име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта [повече] от деня на раждането.

²bedre at gå til et Sørgehus end at gå til et Gildehus; thi hist er alle Menneskers Ende, og de levende bør tage det til Hjerte

²По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

³Bedre Græmmelse end Latter, thi er Minerne mørke, har Hjertet det godt.

³По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

⁴De vises Hjerte er i Sørgehuset. Tåbernes Hjerte i Glædeshuset.

⁴Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

⁵Bedre at høre på Vismands Skænd end at høre på Tåbers Sang.

⁵По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

⁶Som Tjørnekvistes Knitren under Gryden er Tåbers Latter; også det er Tomhed.

⁶Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

⁷Thi uredelig Vinding gør Vismand til Dåre, og Stikpenge ødelægger Hjertet.

⁷Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

⁸En Sags Udgang er bedre end dens Indgang, Tålmod er bedre end Hovmod.

⁸По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

⁹Vær ikke hastig i dit Sind til at græmmes, thi Græmmelse bor i Tåbers Bryst.

⁹Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

¹⁰Spørg ikke: "Hvoraf kommer det, at de gamle Dage var bedre end vore?" Thi således spørger du ikke med Visdom.

¹⁰Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

¹¹Bedre er Visdom end Arv, en Fordel for dem, som skuer Solen;

¹¹Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

¹²thi Visdom skygger, som Penge skygger, men Kundskabs Fortrin er dette, at Visdom holder sin Mand i Live.

¹²Защото, [не само че] мъдростта е защита [както] и парите [са] защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

¹³Se på Guds Værk! Hvo kan rette, hvad han har gjort kroget?

¹³Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

¹⁴Vær ved godt Mod på den gode Dag og indse på den onde Dag, at Gud skabte denne såvel som hin, for at Mennesket ikke skal finde noget efter sig.

¹⁴Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

¹⁵Begge Dele så jeg i mine tomme Dage: Der er retfærdige, som omkommer i deres Retfærdighed, og der er gudløse, som lever længe i deres Ondskab.

¹⁵Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

¹⁶Vær ikke alt for retfærdig og te dig ikke overvættes viis; hvorfor vil du ødelægge dig selv?

¹⁶Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

¹⁷Vær ikke alt for gudløs og vær ingen Dåre; hvorfor vil du dø i Utide?

¹⁷Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

¹⁸Det bedste er, at du fastholder det ene og ikke slipper det andet; thi den, der frygter Gud, vil undgå begge Farer.

¹⁸Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

¹⁹Visdom gør Vismand stærkere end ti Magthavere i Byen.

¹⁹Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

²⁰Thi intet Menneske er så retfærdigt på Jorden, at han kun gør gode Gerninger og aldrig synder.

²⁰Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

²¹Giv ikke Agt på alle de Ord, Folk siger, at du ikke skal høre din Træl forbande dig;

²¹И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

²²thi du ved med dig selv, at også du mange Gange har forbandet andre.

²²Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

²³Alt dette ransagede jeg med Visdom; jeg tænkte: "Jeg vil vorde viis." Men Visdom holdt sig langt fra mig;

²³Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но [мъдростта] се отдалечи от мене.

²⁴Tingenes Grund er langt borte, så dyb, så dyb; hvem kan finde den?

²⁴Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

²⁵Jeg tog mig for at vende min Hu til Kundskab og Granskning og til at søge efter Visdom og sikker Viden og til at kende, at Gudløshed er Tåbelighed, Dårskab Vanvid.

²⁵Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

²⁶Og beskere end Døden fandt jeg Kvinden, thi hun er et Fangegarn; hendes Hjerfe er et Net og hendes Arme Lænker. Den, som er Gud kær, undslipper hende, men Synderen bliver hendes Fange.

²⁶И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

²⁷Se, det fandt jeg ud, sagde Prædikeren, ved at lægge det ene til det andet for at drage min Slutning.

²⁷Виж, това намерих, казва проповедникът, [Като изпитвах] нещата едно по едно, за да намеря причината;

²⁸Hvad min Sjæl stadig søgte, men ikke fandt, er dette: Een Mand fandt jeg blandt tusind, men en Kvinde fandt jeg ikke i hele Flokken.

²⁸(И душата ми още го изследва, но не съм [го] намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} [жени] не намерих.

²⁹Dog se, det fandt jeg, at Gud har skabt Menneskene, som de bør være; men de har så mange sære Ting for.

²⁹Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.