¹I det tredivte År på den femte dag i den fjerde Måned da jeg var bandt de landflygtige ved Floden Kebar, skete det, at Himmelen åbnede sig, og jeg skuede Syner fra Gud.

¹В тридесетата година, четвъртия [месец], на петия [ден] от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.

²Den femte Dag i Måneden - det var det femte År efter at Kong Jojakin var bortført -

²На петия [ден] от месеца в тая година, [която бе] петата от пленяването на цар Иоахина,

³kom HERRENs Ord til Præsten Ezekiel, Buzis Søn, i Kaldæernes Land ved Floden Kebar, og HERRENs Hånd kom over ham der.

³Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.

⁴Jeg skuede og se, et Stormvejr kom fra Nord, og en vældig Sky fulgte med, omgivet af Stråleglans og hvirvlende Ild, i hvis Midte det glimtede som funklende Malm.

⁴Видях, и, ето, вихрушка идеше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и отсред него [се виждаше] нещо на глед като светъл метал, от средата на огъня.

⁵Midt i Ilden var der noget ligesom fire levende Væsener, og de så således ud: De havde et Menneskes Skikkelse;

⁵Отсред него [се виждаше] и подобие на четири живи същества. И това беше изгледът им: те имаха човешко подобие.

⁶men de havde hver fire Ansigter og fire Vinger;

⁶Всяко от тях имаше четири лица, всяко имаше и четири крила.

⁷deres Ben var lige og deres Fodsåler som en Kalvs; de skinnede som funklende Kobber, og deres Vingeslag var hurtigt;

⁷Нозете им бяха прави нозе; и стъпалото на нозете им беше подобно на стъпало на телешка нога; и изпущаха искри като повърхността на лъскава мед.

⁸der var Menneskehænder under Vingerne på alle fire Sider.

⁸И имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха [така]:

⁹De fire levende Væseners Ansigter vendte sig ikke, når de gik, men de gik alle lige ud".

⁹крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.

¹⁰Ansigterne så således ud: De havde alle fire et Menneskeansigt fortil, et Løveansigt til højre, et Okseansigt til venstre og et Ørneansigt bagtil;

¹⁰А колкото за изгледа на лицата им, той беше като човешко лице; и четирите имаха лъвово лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.

¹¹Vingerne var på dem alle fire udbredt opad, således at to og to rørte hinanden, og to skjulte deres Legemer.

¹¹И лицата им и крилата им бяха обърнати нагоре; две [крила] на всяко се съединяваха едно с друго, и двете покриваха телата им,

¹²De gik alle lige ud; hvor Ånden vilde have dem hen gik de; de vendte sig ikke, når de gik.

¹²И вървяха всяко на право пред себе си; гдето се носеше духът, [там] вървяха; като вървяха не се обръщаха.

¹³Midt imellem de levende Væsener var der noget som glødende Kul at se til, som Blus, der for hid og did imellem dem, og Ilden udsendte Stråleglans, og Lyn for ud derfra.

¹³А колкото за подобието на живите същества, изгледът им бе като запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре надолу между живите същества; огънят беше светъл, и светкавица изскачаше из огъня.

¹⁴Og Væsenerne løb frem og tilbage, som Lynglimt at se til

¹⁴И живите същества блещукаха {Еврейски: Тичаха и се връщаха.} наглед като светкавица.

¹⁵Videre skuede jeg, og se, der var et Hjul på Jorden ved Siden af hvert af de fire levende Væsener;

¹⁵А като гледах живите същества, ето по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.

¹⁶og Hjulene var at se til som funklende Krysolit; de så alle fire ens ud, og de var lavet således, at der i hvert Hjul var et andet Hjul;

¹⁶Изгледът на колелата и направата им бе като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът им и направата им бяха като че ли на колело в колело.

¹⁷de kunde derfor gå til alle fire Sider; de vendte sig ikke, når de gik.

¹⁷Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха.

¹⁸Videre skuede jeg, og se, der var Fælge på dem, og Fælgene var på dem alle fire rundt om fulde af Øjne.

¹⁸А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тия четири бяха пълни с очи.

¹⁹Og når de levende Væsener gik, gik også Hjulene ved Siden af, og når Væsenerne løftede sig fra Jorden, løftede også Hjulene sig;

¹⁹И когато вървяха живите същества, и колелата вървяха край тях; и когато се издигаха живите същества от земята, и колелата се издигаха.

²⁰hvor Ånden vilde have dem hen, gik Hjulene, og de løftede sig samtidig, thi det levende Væsens Ånd var i Hjulene;

²⁰Гдето имаше да иде духът, [там] вървяха и те; там гдето духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на [всяко от] живите същества [беше и] в колелата [му].

²¹når Væsenerne gik, gik også de; når de standsede, standsede også de, og når de løftede sig fra Jorden, løftede også Hjulene sig samtidig, thi det levende Væsens Ånd var i Hjulene.

²¹Когато вървяха ония, вървяха и тия; и когато стояха ония, стояха и тия; а когато ония се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на [всяко от] живите същества беше [и] в колелата му.

²²Oven over Væsenernes Hoveder var der noget ligesom en Himmelhvælving, funklende som Krystal, udspændt oven over deres Hoveder;

²²А над главите на живите същества имаше подобие на един простор, на глед като цвят на страшен кристал, разпрострян над главите им.

²³og under Hvælvingen var deres Vinger udspændt, den ene mod den anden; hvert af dem havde desuden to, som skjulte deres Legemer.

²³А под простора крилата им бяха разпрострени, едно срещу друго; всяко [същество] имаше две, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две, които ги покриваха оттам.

²⁴Og når de gik, lød Vingesuset for mig som mange Vandes Brus, som den Almægtiges Røst; det buldrede som en Hær.

²⁴И когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж, като шум на войска. Когато се спираха, спущаха крилата си.

²⁵Det drønede oven over Hvælvingen over deres Hoveder; men når de stod, sænkede de Vingerne.

²⁵И глас се издаде от горе из простора, който бе над главите им; и като се спряха спуснаха крилата си.

²⁶Men oven over Hvælvingen over deres Hoveder var der noget som Safir at se til, noget ligesom en Trone, og på den, ovenover, var der noget ligesom et Menneske at se til.

²⁶И над простора, който бе върху главите им, се виждаше подобие на престол, на глед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие на глед като човек [седящ] на него на високо.

²⁷Og jeg skuede noget som funklende Malm fra det, der så ud som hans Hofter, og opefter; og fra det, der så ud som hans Hofter, og nedefter skuede jeg noget som Ild at se til; og Stråleglans omgav ham.

²⁷И видях нещо на глед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън обиколен със сияние.

²⁸Som Regnbuen, der viser sig i Skyen på en Regnvejrsdag, var Stråleglansen om ham at se til. Således så HERRENs Herlighedsåbenbarelse ud. Da jeg skuede det, faldt jeg på mit Ansigt. Og jeg hørte en Røst, som talede.

²⁸Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв бе изгледът на обикалящото сияние. Това бе изгледът на подобието на Господната слава. И когато го видях паднах на лицето си, и чух глас на едного, който говореше.