1HERRE, kom vor skæbne i Hu, sku ned og se vor skændsel!
1Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.
2Vor Arvelod tilfaldt fremmede, Udlændinge fik vore Huse.
2Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.
3Forældreløse, faderløse er vi, som Enker er vore Mødre.
3Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.
4Vort Drikkevand må vi købe, betale må vi vort Brænde.
4Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.
5Åget trykker vor Nakke, vi trættes og finder ej Hvile.
5Нашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,
6Ægypten rakte vi Hånd, Assur, for at mættes med Brød.
6Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.
7Vore Fædre, som synded, er borte, og vi må bære deres Skyld.
7Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.
8Over os råder Trælle, ingen frier os fra dem.
8Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.
9Med Livsfare henter vi vort Brød, udsatte for Ørkenens Sværd.
9Добиваме хляба си с [опасност за] живота си Поради меча, [който ограбва] в пустинята.
10Vor Hud er sværtet som en Ovn af Hungerens svidende Lue.
10Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.
11De skændede kvinder i Zion, Jomfruer i Judas Byer.
11Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.
12Fyrster greb de og hængte, tog intet Hensyn til gamle.
12Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.
13Ynglinge sattes til Kværnen, under Brændeknippet segnede Drenge.
13Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под [товара на] дървата.
14De gamle forsvandt fra Porten, de unge fra Strengenes Leg.
14Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.
15Vort Hjertes Glæde er borte, vor Dans er vendt til Sorg.
15Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.
16Kronen faldt af vort Hoved, ve os, at vi har syndet!
16Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.
17Vort Hjerte blev derfor sygt, derfor vort Øje mørkt:
17Затова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.
18For Zions Bjerg, som er øde, Ræve tumler sig der.
18Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.
19Du, HERRE, troner for evigt, fra Slægt til Slægt står din trone.
19Ти, Господи, седиш [като Цар] до века; Престолът Ти е из род в род.
20Hvi glemmer du os bestandig og svigter os alle dage?
20Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?
21Omvend os, HERRE, til dig, så vender vi om, giv os nye Dage, som fordum!
21Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -
22Eller har du helt stødt os bort, er din Vrede mod os uden Ende?
22Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.