¹Det Udsagn, Profeten Habakkuk skuede.

¹Наложеното пророчество, което пророк Авакум [чу] във видение:

²Hvor længe skal jeg klage, HERRE, uden du hører, skrige til dig over Vold, uden du frelser?

²До кога, Господи, ще викам, а Ти не щеш да слушаш? Викам към Тебе за насилие, но не щеш да избавиш.

³Hvi lader du mig skue Uret, være Vidne til Kvide? Ødelæggelse og Vold har jeg for Øje, der opstod Kiv, og Strid kom op.

³Защо ми показваш беззаконие, И ме правиш да гледам извращение? Защото грабителство и насилие има пред мене, Има и каране, и препирня се повдига.

⁴Derfor ligger Loven lammet, og Ret kommer aldrig frem. Thi når gudløse trænger retfærdige, fremkommer krøget Ret.

⁴Затова законът е ослабнал, И правосъдието не излиза към победа; Защото нечестивите окръжават праведния, Та правосъдието излиза извратено.

⁵Se eder om blandt Folkene til Skræk og Rædsel for eder! Thi en Gerning gør han i eders Dage, som I ej vilde tro, om det fortaltes.

⁵Погледнете между народите, вникнете, И се учудете много; Защото Аз ще извърша едно дело в нашите дни, Което няма да повярвате, ако и да ви се разкаже.

⁶Thi se, han vækker Kaldæerne, det grumme og raske Folk, som drager viden om Lande for at indtage andres Bo.

⁶Защото, ето, Аз повдигам халдейците, Оня лют и нетърпелив народ, Който минава през широчината на света За да завладее селища, които не са негови.

⁷Forfærdeligt, frygteligt er det, Ødelæggelse udgår derfra.

⁷Страшни и ужасни са те; Съдът им и властта им произлизат от сами тях.

⁸Dets Heste er rappere end Pantere, mer viltre end Ulve ved Kvæld; dets Rytterheste kommer i Spring, flyvende langvejs fra. Som Ørnen i Fart efter Føde

⁸Конете им са по-бързи от леопарди, И по-свирепи от вечерни вълци; Конниците им скачат отпуснато, Да! конниците им идат от далеч, Летят като орел, който бърза да разкъсва.

⁹er de alle på Vej efter Vold. De higede stadig mod Øst og samlede Fanger som Sand.

⁹Всички идат да насилствуват; Лицата им са насочени напред, И събират пленници като пясък.

¹⁰Med Kongerne drev det Spot, Fyrsterne lo det kun ad. Det lo ad hver en Fæstning, opdynged en Vold og tog den.

¹⁰Те се присмиват на царете, И първенците са за тях подигравка; Присмиват се на всяка крепост, Защото, като издигат грамади от пръст, превземат я.

¹¹Så suste det videre som Stormen og gjorde sin Kraft til sin Gud.

¹¹Тогава духът му се изменя; Преминава [като завоевател], и върши нечестие, Като прави силата си свой бог.

¹²Er du ikke fra fordum HERREN, min hellige Gud? - Vi skal ej dø - HERRE, har du sat ham til Dommer, givet ham Fuldmagt til Straf?

¹²Не си ли Ти от века, Господи Боже мой, Светий мой! Няма да умрем. Ти, Господи, си ги определил да [извършат Твоите] съдби [над нас]; И Ти Могъщи си ги поставил за [наше] наказание.

¹³Dit rene Blik afskyr ondt, du tåler ej Synet af Kvide; hvi ser du da tavs på Ransmænd, at gudløs sluger sin Overmand i Retfærd?

¹³Тъй като очите Ти са твърде чисти за да гледаш злото, И не можеш да погледнеш извращението, Защо гледаш на беззаконниците, И мълчиш, когато нечестивият поглъща по-праведния от себе си,

¹⁴Med Mennesker gør du som med Havets Fisk, som med Kryb, der er uden Hersker:

¹⁴И правиш човеците като морските риби, Като гадините, които си нямат управител?

¹⁵Han fisker dem alle med Krog, slæber dem bort i sit Vod og samler dem i sit Garn; derfor er han jublende glad;

¹⁵[Халдеецът] изтръгва всичките с въдица, Влачи ги в мрежата си, И ги събира в невода си; Затова се весели и се радва.

¹⁶han ofrer derfor til sit Vod, tænder Offerild for sit Garn. Ved dem blev bans Del jo fed og kraftig blev hans Føde.

¹⁶По тая причина жертвува на мрежата си, И гори темян на невода си; Защото чрез тях делът му е тлъст, И ястието му отбрано.

¹⁷Skal han altid tømme sit Vod og slå Folk ihjel uden Skånsel?

¹⁷Но дали затова ще изпразва мрежата си, И престане от милост да убива постоянно народите?