¹Ve Byen, der drypper af Blod, hvor der kun tales Løgn, så fuld af Ran, med Rov uden Ende!

¹Горко на кръвнишкия град; Цял е пълен с лъжа и грабеж; Плячката не липсва.

²Hør Smæld og raslende Vogne, jagende Heste,

²Пукот на бичове [се чува], и шум от тропот на колела, На тичащи коне, и на подскачащи колесници.

³Stridsvognenes vilde Dans og stejlende Heste! Sværdblink og lynende Spyd, faldne i Mængde, Masser af døde, endeløse Dynger af Lig, man snubler over Lig!

³Конникът се качва [с] лъскав меч и бляскаво копие; Има и много ранени и голямо число убити, и труповете са безчислени; Спъват се в труповете им.

⁴For Skøgens vidt drevne Utugt, den fagre, udlært i Trolddom, som besnærede Folk ved Utugt, Stammer ved Trolddom,

⁴[Това е] поради многото блудства на привлекателната блудница, Изкусна в баяния, Която продава народи чрез блудствата си, И племена чрез баянията си.

⁵kommer jeg over dig, lyder det fra Hærskarers HERRE; dit Slæb slår jeg op i Ansigtet på dig, lader Folkeslag se din Blusel, Riger din Skam,

⁵Ето, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще издигна полите ти върху лицето ти, И ще покажа на народите голотата ти, И на царствата срама ти.

⁶dænger dig til med Skarn og vanærer dig, ja sætter dig i Gabestok.

⁶Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, И ще те поставя като позорище.

⁷Enhver, som får dig at se, skal fly fra dig og sige: "Nineve er ødelagt, hvem vil ynke det, hvor skal jeg hente en til at give det Trøst?"

⁷Всички, които те гледат, ще бягат от тебе, И ще рекат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? От где да потърся утешители за тебе?

⁸Mon du er bedre end No-Amon, der lå ved Strømme, omgivet af Vand som Bolværk, med Vand til Mur?

⁸Ти по-добра ли си от Но Амон, Който лежеше между реките, Окръжен от води, Чието предстение бе Нил, И стената му Нилови [води]?

⁹Dets Styrke var Ætiopere og Ægyptere uden Tal; Put og Libyer kom det til Hjælp.

⁹Етиопия и Египет бяха негова сила, и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници.

¹⁰Dog førtes det bort, i Fangenskab måtte det vandre, på alle Gadebjørner knustes også dets spæde; og om dets ædle kastedes Lod, alle dets Stormænd lagdes i Lænker.

¹⁰Но и той беше откаран, отиде в плен; Младенците му тоже бяха смазани По кръстопътищата на всичките улици; Хвърлиха жребие за почтените му мъже, И всичките му големци бидоха вързани с вериги.

¹¹Også du skal drikke og synke i Afmagt, også du skal søge i Ly for Fjenden.

¹¹Също и ти ще се опиеш, Ще се скриеш, Ще потърсиш и ти защита против неприятеля.

¹²Alle dine Fæstninger er Figener og tidligmoden Frugt; når de rystes, falder de den spisende i Munden.

¹²Всичките ти крепости ще бъдат [Като] смоковници с първозрелите [си] смокини; Ако се затресат, Ще паднат в устата на ядящия.

¹³Se, Folket i dig er som Kvinder, vidåbne for Fjenden er Portene ind til dit Land, Ild fortæred dine Slåer.

¹³Ето, людете ти всред тебе са жени; Портите на земята ти се отвориха широко на неприятелите ти; Огънят изпояде лостовете ти.

¹⁴Øs Vand til Brug, når du omringes, styrk dine Fæstninger, træd Dynd, stamp Ler, tag fat på Teglstensformen.

¹⁴Извади си вода за обсадата, Уякчи крепостите си. Влез в калта и стъпчи глината, Поправи тухлената пещ.

¹⁵Ild skal fortære dig på Stedet. Sværd udrydde dig, fortære dig som Springere. Er du end talrig som Springere, talrig som Græshopper,

¹⁵Там ще те изяде огън; Меч ще те отсече, Ще те изяде като изедника, Па и да се размножиш като изедника, Па и да се размножиш като скакалеца.

¹⁶er end dine Købmænd flere end Himlens Stjerner - Græshoppen kaster sin Vingeskal og flyver!

¹⁶(Умножила си търговците си Повече от небесните звезди;) [Както] изедникът опустоши и отлетя,

¹⁷Dine Fogeder er som Græshopper, dine Tipsarer som Græshoppesværme; de lejrer sig i Hegn, når Dagen er sval; men når Solen står op, er de borte, man ved ej hvor.

¹⁷[Така и] коронясаните ти са като скакалци, Които се настаняват на плетищата в студен ден, Но които, като изгрее слънцето бягат, И не се познава мястото гдето бяха.

¹⁸Hvor sov dine Hyrder fast, du Assurs Konge! Dine Helte blunded; dit Folk er spredt på Bjergene, ingen samler dem.

¹⁸Пастирите ти задрямват, царю асирийски, Благородните ти лежат бездейни; Людете ти се разпръснаха по планините, И няма кой да ги събира.

¹⁹Ulægeligt er dit Brud, dit Sår er til Døden. Alle, som hører om dig, klapper i Hånd; thi hvem fik ikke din Ondskab stadig at føle?

¹⁹Няма лек за язвата ти; Раната ти е люта; Всички, които чуят вестта за тебе, Изпляскват с ръце поради тебе; Защото върху кого не е падало всякога нечестието ти?