¹Afsløret er Efraims Brøde, Samarias ondskab, thi Svig er, hvad de har for, og Tyve gør Indbrud, Ransmænd røver på Gaden.

¹Когато щях да лекувам Израиля, Тогава се откри беззаконието на Ефрема И нечестието на Самария; Защото вършат измама, Като и крадецът влиза вътре, И разбойническата чета обира вън,

²De tænker ej på, at jeg husker al deres Ondskab. Nu står deres Gerninger om dem, de er for mit Åsyn.

²Те не размишляват в сърцето си, Че Аз помня всичкото им беззаконие; А сега ги обиколиха собствените им дела, Които са и пред лицето Ми.

³Med ondt i Sinde glæder de Kongen, under sleske Lader Fyrster.

³С нечестието си зарадват царя, И с лъжите си първенците.

⁴Horkarle er de alle. De ligner en gloende Ovn, som en Bager standser med at ilde, fra Æltning til Dejgen er syret.

⁴Те всички са прелюбодейци, - Като пещ отоплена от хлебар, Който, като замеси тестото, престава да увеличава [огъня] докле се кисне то.

⁵De gør på Kongens Dag Fyrsterne syge af Rus. Spottere giver han Hånden,

⁵На [рождения] ден на нашия цар Първенците се разболяха чрез разпалване от виното; И той простря ръката си с присмивателите.

⁶thi lumskelig nærmed de sig. Hjertet er som en Ovn; deres Vrede sover om Natten, men brænder i Lue ved Gry.

⁶Защото, като причакват, Те са направили сърцата си като пещ; Гневът им спи цяла нощ, А на заранта гори като пламнал огън.

⁷Som Ovnen gløder de alle, deres Herskere æder de op; alle deres Konger falder, ej en af dem påkalder mig.

⁷Те всички се нагорещиха като пещ, И пояждат съдиите си; Всичките им царе са паднали; Няма между тях кой да Ме призовава.

⁸Efraim er iblandt Folkene, aflægs er han; Efraim er som en Kage, der ikke er vendt.

⁸Ефрем, той се смеси с племената; Ефрем е като необърната пита.

⁹Fremmede tæred hans Kraft, han mærker det ej; hans Hår er også grånet, han mærker det ej.

⁹Чужденци поядоха силата му, и той не знае; Дори бели косми му поникнаха тук-там, а той не знае.

¹⁰Mod Israel vidner dets Hovmod; de vendte ej om til HERREN deres Gud og søgte ham ikke trods alt.

¹⁰И гордостта на Израиля свидетелствува пред лицето му; Но пак, въпреки всичко това, не се връщат при Господа своя Бог, Нито Го търсят.

¹¹Efraim er som en Due, tankeløs, dum; de kalder Ægypten til Hjælp og vandrer til Assur.

¹¹И Ефрем е като глупав гълъб, който няма разум; Викат към Египет [за помощ], отиват в Асирия.

¹²Men medens de vandrer, kaster jeg Nettet over dem, bringer dem ned som Himlens Fugle og revser dem for deres Ondskab.

¹²Когато отидат, ще разпростра мрежата Си върху тях; Ще ги сваля като въздушните птици; Ще ги накажа както се е провъзгласило в събранието им.

¹³Ve dem, fordi de veg fra mig, Død over dem for deres Frafald! Og jeg skulde genløse dem, endskønt de lyver imod mig!

¹³Горко им! защото са се скитали далеч от Мене; Гибел тям; защото са престъпили против Мене; Когато щях да ги изкупя, [и тогава] те говориха лъжи против Мене.

¹⁴De råber ej til mig af Hjertet, når de jamrer på Lejet, sårer sig for Korn og Most og er genstridige mod mig.

¹⁴И не Ме призоваха от сърце, Но лелекат на леглата си; Събират се [да се молят] за жито и вино, Но пак въстават против Мене.

¹⁵Jeg gav deres Arme Styrke, men ondt har de for imod mig.

¹⁵При все че обучавах и уякчавах мишците им, Пак те намислят зло против Мене.

¹⁶De vender sig, dog ej opad, de er som en slappet Bue. Deres Fyrster skal falde for Sværd ved deres Tunges Frækhed. Det spottes de for i Ægypten.

¹⁶Връщат се, но не при Всевишния; Приличат на неверен лък; Първенците им ще паднат от нож Поради яростта на езика си; Това ще им [причини] позор в Египетската земя.